Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 28 декември 2014 г.

Намесата на държавата в сфери, които винаги са били извън сферата на нейните компетенции води до най-уродливи явления




Между другото най-силно ме впечатли ето този момент от изказването на колегата Красен Станчев, с когото, между другото, се познаваме от Санкт Петербургския университет, където и двамата бяхме в онова време студенти по философия:

Урокът и на тази година е, че нерегулираните или по-малко регулираните отрасли се развиват винаги по-добре.

Много изводи могат да се направят от тази принципна теза, която споделям изцяло, тя важи и за образователната сфера - и дори най-вече за нея! Спирам дотук. Разбиращите разбират, че докато държавата не бъде принудена да се оттегли от монопола си върху образователната сфера ние качествено образование няма да имаме...

Ние и качествена търговия на дребно, примерно, нямаше да имаме до този момент ако държавата не се беше оттеглила от търговската сфера и пр., та качествено образование ли да имаме? Това е принципен момент, който важи за всичко, за всички сфери на живота.

Намесата на държавата и на държавните чиновници в сфери, които винаги са били извън сферата на нейните компетенции води до най-уродливи явления, каквато, примерно, е командно-директивната административна система на некачественото, на лошокачественото българско образование например.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: