Дойде най-накрая последния ден на 2014 година! Една паметна за мен година, за мен 2014-та година беше година на борба за отстояване на правото да бъдеш личност, борба, изразяваща се в най-различни форми, включително и съдебна: една администраторка, водена предимно от лични кариеристични подбуди и от ценностно подплатена, сиреч, от политическа ненавист и заслепение, ме обяви за "народен враг", за "злодей", за "душевноболен", поде яростна кампания за моето личностно, професионално и обществено дискредитиране, организира фабрикуването на какви ли не компромати, проведе всякакви "народни съдилища" и "съдебни трибунали на възмутения колектив" над мен, накрая дръзна да ме уволни от работа (повече от 30 години работя едно-единствено нещо, преподавател по философия и по гражданско образование съм) с мотива "пълна некадърност", "абсолютно негоден да бъде учител", "липса на всякакви умения" и т.н.; е, сега тази войнствена особа си има съответните проблеми с правосъдието, водя две съдебни дела срещу нейния неприкрит волунтаризъм, а третото дело вече спечелих и на трите инстанции, включително и във Върховния касационен съд. В тази връзка ми се ще да кажа нещичко, което според мен е особено важно.
За тия направо безценни по смисъла си неща - да бъдеш личност, да си свободен, да не допускаш някой да ти се меси в живота и да ти отнема правата, да защищаваш правото си на творчески подход, на оригиналност, на самобитност, на индивидуалност, да се стремиш към истината, доброто, човечността, духовността и така нататък - за тия всичките неща човек трябва да се бори, да ги отстоява след като веднъж ги е придобил или постигнал, трябва да се съпротивлява на опитите да му бъдат отнети. Няма, не е изобретен друг начин, няма как иначе да бъде, така е отредено: само чрез борба човек съхранява себе си като свободна и суверенна личност.
Да, този е единственият начин да се живее достойно, по човешки: борбата, съпротивата, отстояването на личността си, твърдостта. Тия, които си мислят, че може да се живей по мижитурковски, по малодушен начин, да имат много здраве от мен: може, ама това е същинска мизерия, това е падение, това е самото недостойнство, това е истинския и кардинален провал на човека именно като човек - и като личност! Нормалният човек изпитва погнуса само при мисълта че може да допусне да се самоунижава, да лъже, да се лицемери в името на "оцеляването", да бъде нагаждач, подлизурко, страхливец, с оглед да печели някакви облаги, с оглед да си няма главоболия. "Преклонена главица сабя не я сече!" - тази тъй популярна и разпространена нашенска "мъдрост" е проклятието на България!
Заради това нашенско тъпо егоистично малодушие сме се превърнали в нация, съставена предимно от страхливи безличници! Докато не осъзнаем смело тази истина за нас самите, сиреч докато продължаваме да се самозаблуждаваме, че и в крещящо недостойнство може да се живее, ей-така, половинчато, скотски, овчедушно, с правене на дребнички сметчици, с оглед само ти да се наредиш, прецаквайки другите или общността, та значи докато не презрем тази нашенска тъй разпространена и така вредна национална психология, ние добро няма да видим, а ще продължаваме да затъваме в пороци, в мерзости, в малодушие...
Исках тази сутрин да правя видеобръщение към моите ученици, ала се отказах, ще предпочета ето този вариант, с няколко думи да се обърна и към тях. С тях разговорът ми се очертава да бъде дълъг, направо безкраен. Интересно е, че единственият начин да отнемеш на един учител правото да бъде учител и най-вече качеството му да бъде учител е само едно: просто трябва да го убиеш. Но и тогава, вече посмъртно, учителят вече с примера си, пак ще учи учениците си. (Сократ е пример именно в това отношение: след смъртта си Сократ е имал много повече ученици в сравнение с тия, които е имал приживе!)
Преди няколко дена написах Предрождественско и предновогодишно писъмце до "колектива" на ПГЕЕ-Пловдив, в което си позволих да кажа няколко думи на "подведомственото природонаселение" на въпросното образователно-възпитателно учреждение. На учениците, на които съм преподавал философия досега в живота си (и на тия, които не можах да преподавам) тук специално искам да кажа ето тази съвсем малка добавка: прочетете още веднъж това, което написах по-горе, опитайте се да го асимилирате, да вникнете. Там е всичко, което е потребно на един човек - ако иска да живее достойно, сиреч, по подобаващия за човека начин. Пиша тия неща на своите бивши колеги и на учениците си защото те за мен са по-особена група от читателите ми; оказвам им това специално внимание неслучайно.
Това е цялата "премъдрост", която е потребна на човека. Казано в резюме: само чрез борба човек съхранява себе си като свободна, суверенна личност, имаща свещеното право да бъде творец на живота си.
Спирам дотук. Догодина ще продължим да разговаряме по всичките тия въпроси. Приятно посрещане на новата година на всички читатели на този блог!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
21 коментара:
Пак послъгваш здраво - като дърт циганин - за цатите за некадърността. Вярно, че лъжата е твоя втора природа, но все пак грозно е...
Какво по-точно, мила другарко, сте възприела като "лъжа"? :-) Я дайте известна информация за да преценим, да видим, да разберем? И що е " цатите", какво означава таз дума? Много тайнствено се изразявате...
"Цитати" исках да напиша, не се видиотявайте допълнително.
Малограмотен човек като вас най-малко има право да прави правописни забележки.
Лъжа е това, че в заповедта за увлонението ви са ви нарекли "пълне некадърник". Нали я публикувахте, недейте увърта като алтаво яре.
Мила другарко, нещо не сте наред с нервите :-) изпускате си нервите. Бихте ли дала пример за моята тъй очебийна "неграмотност", че не звучите убедително, а само нервозно? Апропо, Вие явно сте гениална, бихте ли ни осенили с информация за Вашата тъй надарена личност, примерно, бихте ли имали добрината да ни съобщите коя сте? Евентуално бихте ли дали заглавието на някое Ваше неръкотворно и тъй грамотно творение? :-)
Апропо, в заповедта ми за уволнение точно това пише, "некадърност", "неграмотност", "неспособност" и т.н. Вие лично да не сте била консултантка на сътворителя този шедьовър? :-)
Не, вие сам я публикувахте, забравихте ли вече?
И безпристрастното споменаване на едно обстоятелство - примерно вашата малограмотност - не би трябвало да ви гневи. Напротив, трябва да сте благодарен за критиката. Който ви критикува, ви прави добро.
Поздрави.
господин Грънчаров, честита нова година!!!бъдете жив и здрав.
хубаво е да назовавате нещата с итинските имена, а не да ги описвате такива ,каквито Вас устройват.
Мила другарко, моята хипотетична "малограмотност", която толкова кой знае защо Ви вълнува (Вие да не сте даскалица по граматика, познах ли?) подлежи на доказване. Щото е възможно Вие самата да имате една по-оригинална представа за "грамотност", от позицията на която да съдите, съвсем превратно, впрочем. Сфащате ли че сама се набутахте в капан, в "небрано лозе". Та в тази връзка не е зле да се постараете да дадете убедителни примери за моята, тъй да се рече, "малограмотност". Ами ако се окаже, че малограмотна сте Вие? :-) Апропо, правите ли разлика между критика и клевета?
По отношение на втората реплика, която,мила другарко, сте написала, преструвайки се,че пише друг човек, да Ви попитам, все пак: Вие, другарко, защо сте толкова лъжлива? Никой ли не Ви е казал, че с лъжи до добро не се стига? Грозно е да се лъже, другарко, а Вие даже и своето име не смеете да кажете, затънала сте във фалш и лъжи, така е страшно да се живее, за Ваше добро го казвам...
Съветвам ви в такъв случай да последвате собствената си препоръка и да снижите но минимум лъгането, фалшифицирането на цитати и прочие неморални практики.
Когато един самозван доктор не може да излекува себе си, то той е годен единствено за бунището. Нищо чудно, че ви пратиха именно там.
С най-голяма (макар и заплюта от вас) добронамереност и снизходителност,
Поздрави.
г-н Грънчаров,няма да се освободите от тази мнителност.Трябва да проумеете, че има различно мислещи от Вас хора и тези хора са мнозинство.Разбира се Вие ги наричате с вякакви обидни думи,само защото не Ви влизат в тона.Но не се ли замисляте, че поведението Ви е меко казано неприемливо.Ще отговорите ли на един въпрос?
Защо пресъздавате невярно съдържанието на заповедта Ви, с която сте освободен от работата Ви като учител.Там не пише това,което Вие твърдите.Ами тази заповед я видяхме много хора.Нали това Ви беше целта?Ами ако се окаже, че Вие действително имате психично разстройство, тогава какво ще напишете в коментарите и ще направите ли подробно описание как са минали делата Ви в съда.Съмнявам се!
Сега може и мен да ме наречете мерзавец и както си искате, чвно това е във Вашия стил.И да Ви помогна - не съм оная другарка, срещу,която толкова злобеете,а предтсавете си, че съм другар.
хубав ден!
Мила другарко, казах Ви че сте нервна, което много Ви вреди най-вече на мислещата способност. Поради това смесвате желано с действително, лъжете безогледно, явно много ме мразите - защо ли тъй страстно и всеотдайно ме мразите? А и много Ви бива в лицемерието. Амортизирана сте дотам, че явно сама себе си не можете да понасяте. Мога да Ви дам някоя и друга консултация. Ще Ви помогна. Как я докарахте дотам, че никой не Ви обича?
Ако не ми вярвате, ще ви дам линк към заповедта ви за уволнение, която сам пуснахте в блога си. Не знам, може да сте я изтрил вече, но аз си я запазих на компютъра, качих я в интернет и при желание от ваша (или от МОЯ) страна, ще споделя линк към нея в тази дискусия. Вече съм го споделяла, така че няма да ми е проблем.
Това никак няма да е ласкателно за вас, защото за пореден път ще лъсне лъжата ви, че са ви нарекли "пълен некадърник" в заповедта.
Разбира се, лъжата не е подсъдно нещо (освен ако не е клевета), така че няма защо да се опасявате, че ще има някакви правни последици за вас, но просто излагацията ви ще е голяма.
Помислете си.
Скъпа анонимна другарко, първо, бъдете спокойна относно идентификацията Ви, платформата на блога ми е устроена така, че благодарение на айпито на коментиращите аз мога да съм що-годе ориентиран кой именно пише (някои, примерно, са ми писали и имейли, туй нещо, айпито, е доста издайническо нещо).
Второ, правите се на умряла лисица, но твърде нескопосано и, простете, възтъпичко: ами естествено, че в заповедта ми за уволнение липсва израза "пълен некадърник" или някой подобен. Но ето, давам Ви малка задачка за мислене: когато в тази същата заповед е описано надълго и нашироко, че според автора на тази същата заповед лицето А.И.Г. няма куп детайлно описани качества, умения, способности и пр., необходими на един човек, за да бъде учител, то не означава ли това, че фактически този същият човек бива квалифициран именно като "пълен некадърник", като този израз не е употребен единствено по причина на това, че ако да беше употребен, авторът на същата тази заповед пак щеше да си има допълнителни проблеми с правосъдието, щото квалификацията, съгласете се, е твърде обидна? Понеже изречението ми стана дълго и вероятно ще Ви бъде трудно да схванете какво твърдя в него, ще Ви дам един елементарен пример, белким вденете: ако някой човек вместо, примерно, да Ви нарече "курва", почне да обяснява, че Вие сте една достопочтена дама, която има наклонност от съвсем чиста сърдечна привързаност към другия пол да прави съответните добродетелни услуги на доста зажаднели за ласка мъже, Вие няма ли тогава да загреете, че тя с други думи Ви казва все същото, а именно, че сте проститутка или курва? И ще почнете ли тогава, според сегашната си теория, да крещите: не, той изобщо не ме е нарекъл "курва", той просто обясни, че аз съм само "една една достопочтена дама, която има наклонност от съвсем чиста сърдечна привързаност към другия пол да правя съответните добродетелни услуги на доста зажаднели за ласка мъже", а, какво ще кажете, как Ви звучи този пример, загряхте ли за какво всъщност става дума?
Второ, думата "лъжа" във Вашите уста по мой адрес, и то при положение, че сама се държите твърде фриволно спрямо истината, ето, примерно, продължавате да криете самоличността си, с оглед да можете да демонстрирате необезпокоявана един крайно грозен морал, та значи при това положение, съветвам Ви, да сте по-малко придирчива към чуждия морал, просто би било добре да се погрижите поне малко за своя собствен морал.
Трето, разбрахме, че поради уязвеността си от от моята личност (породила съответно необичайно силната Ви омраза към мен) търсите какъв ли не начин да ме обиждате, ето, бил съм мнителелен, бил съм лъжец, бил съм какъв ли не, поведението ми било неприемливо и т.н., а позволете да запитам, щом имате толкова чувствителна душа спрямо чуждия морал, позволете ми да Ви задам ето този въпрос: а как оценявате своето собствено поведение, какво Ви е мнението за Вашия собствен морал, ето, скрита зад маската на анонимността, не правите друго, освен да клеветите една личност като мен? Вашето поведение според Вас самата е "приемливо", тъй ли? Много ми е интересно да чуя Вашата самооценка в туй отношение.
Все пак ще проявите ли един минимален нравствен жест, за да излезете от обозначилото се противоречие, а именно, ще ни съобщите ли своето име, т.е. ще благоволите ли да застанете с името си под своите тъй обидни квалификации по мой адрес? Ще проявите ли капчица достойнство, драга другарко "моралистке", дето тъй дебелашки се мъчите да "морализаторствате", не усещайки се, че тази роля съвсем не Ви отива?
знаете ли по какво си личи, че имате проблем със себе си, не с другите-по това, че когато Ви настъпят започвате да обиждате и наранявате хората.Това съм го правил и аз , но когато бях дете, но пораснах,но Вие не сте!
Не ми отговорихте на въпроса-ако написаното за Вас'психично разстройство' се окаже факт,какво ще пишете в блога си?
поздрав-другаря, а не другарката!
Да засегна още един пункт, щото за мен това обсъждане с такава феноменално морална личност като Вас ме интересува в изследователски план: Пишете:
"... Ами ако се окаже, че Вие действително имате психично разстройство..."
В тази връзка ми се ще да Ви поставя още няколко въпроса:
1.) Вие лично как мислите, аз имам ли психическо разстройство?
Гледам, че този въпрос живо Ви вълнува, затова много ми е интересна Вашата преценка.
2.) Имате ли някакви съмнения в своя собствен психичен статус, другояче казано, за своята психика лично Вие спокойна ли сте? Дали пък няма да се окаже, че не друг, а Вие страдате от психично разстройство? Имате ли някакви мисли по този въпрос?
3.) Оценявате ли своето поведение в този блог като "нормално"?
За да си отговорите на въпроса вземете предвид всичко, което пишете, стила на поведението си, думичките, които използвате, за да ми лепите каквито Ви скимнат етикети, това, че криете самоличността си, подвизавате се изцяло анонимно и безотговорно и пр.
Тъй, интересно ми е да чуя Вашата самооценка по тия въпроси. Съвсем охотно раздавате квалификации по мой адрес, да чуем сега самооценката Ви...
"... знаете ли по какво си личи, че имате проблем със себе си, не с другите-по това, че когато Ви настъпят започвате да обиждате и наранявате хората"
Това за себе си го написахте, така ли? Правилно ли Ви разбрах?
Апропо, изобщо не сте пораснала. Поведението Ви е крайно инфантилно. Не е нужно да се напъвате да правите психологически квалификации, аз съм психологът, оставете това на мен.
Вие сте обект на изследване в момента от моя страна, това още ли не сте го асимилирала? :-)
Мария Василева
Уж твърдите че сте другар, а не другарка, а минахте в женски род в последното си изказване.
Защо киснете все в тоя блог? По стила ви познаваме, няма нужда да сте "под прикритие". У един мъж никога няма да се намери толкова типично женска злоба!
Ето че ви уловихме в лъжа, представяте се за друго лице от мъжки род, анонимно коментирате, а имате винаги някакви претенции към Грънчаров? Що за човек сте, престанете, срещнете се с Грънчаров да си изясните нещата, омръзна ни да четем простотии, лъжи и обиди. На всяка манджа сте мерудия! Нямате ли някакво друго, по- човешко занимание?
Лелее, ако сте Анастасова, Камелия не знам си коя или бивша колежка на Грънчаров, ужас! Срам за българските учители!
ще ви отговоря във вашия стил!!!
първо-не Ви поставям квалификации;
второ-не съм писал аз , че страдате от някакво си там разстройство, това е написано от човек,който явно добре Ви познава;
трето- не страдам от съмненителна патоинфантилност или мнителност;
четвърто-ВИЕ ИМАТЕ ПРОБЛЕМ СЪС СЕБЕ СИ!!!
И ТОЗИ ПРОБЛЕМ Е, ЧЕ ИСКАТЕ ХОРАТА В МИСЛЕНЕТО СИ И ВЪЗПРИЯТИЯТА НА СВЕТА ДА ПРИЛИЧАТ НА ВАС!!!!!
Мила другарко, Вие с мен недейте да се мерите, щото все пак в момента сте мой клиент, а пък аз съм психологът. Също така моят стил е неподражаем, опитайте да отговорите в своя си стил. На какво се дължи тази наглост, мила другарко, нима в реалния живот никой не Ви оказва поне най-малка ласка или нежност? Наистина, злобата Ви е феноменална, как ли изобщо живеете с толкова много злоба?
Констатирам тия неща, защото истински съм загрижен за Вас. Толкова много подлост - това е вече страшно! Вие лично изпитвате ли желание да ме убиете, да ме лишите от живот? Моля, опитайте да отговорите искрено на този въпрос...
Факт е, че не сте никакъв психолог.Ако бяхте такъв,нямаше да сипете толкова хули, спрямо тези,които ви критикуват.
А и още нещо има ,което затвърждава позицията ми, че не сте психолог-това, че каните някого за консултации, това предполага, че са сеанси-нали така?При тези сеанси има две страни-психолог-пациент или психиатър-пациент.Няма клиент.
Но се сещам за още нещо.Знаете ли каква е разликата между психолога или психиатъра и пациента?
разделя ги една бяла престилка.
Да се надяваме , че Вие с Вашите сеанси сте изключение!!!
Но престанете да обиждате хората,няма значение какви са те.ето аз Ви провокирах и Вие почнахте да излъчвате омраза и злоба,Научете да приемате всичко смирено, защото така е трябвало да се случи.Научете се да прощавате и така ще живеете по-леко.
И да повторя -доколкото знам , а и се самоопределям като човешко същество от мъжки пол.
хубава вечер и дано съм бил полезен
Не беше нужно чак толкова да се напъвате да мислите, не Ви се удава. То и за това нещо се иска талант. Вашият талант е в мразенето. Не в мисленето.
Значи Вие сте психологът, не аз, така ли? :-) Самопровъзгласявате се без да Ви мигне окото, което означава, че много ми завиждате. Завистливостта обаче е израз на некадърност. Способните хора са великодушни.
Имате също претенцията, че сте бил мъж. Но след като сте избягал даже от името си, за какво Ви е полът? Безличниците нямат пол. Те нямат нищо. Щом от личността си са избягали, всичко са загубили.
Наистина, как може да живеете с толкова много злоба и омраза? Не ми отговорихте дали Ви се иска да ме убиете, което показва, че съм напипал слабото Ви място. Но злобата убива най-напред оня, който мрази, убива най-напред мразещия. Мен да убиете, това няма да Ви спаси. Трудно е да се каже, че самият Вие сте жив. Живеещото живее доколкото обича живота, а за Ви казах, че с толкова злоба не може да се живее. Изглежда се надявате, че мен като убиете, това ще даде живот Вам? Съвсем несигурна е тази надежда.
И тъй: кога възнамерявате да ме убиете?
Публикуване на коментар