Бъдете импулсивни, бъдете свободни - щото тази е същината на живота, достоен за човека!

Днес от 11 часа предстои ново излъчване на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия, ето, сега е вече 8.30 часа сутринта а аз, водещият, още не зная... каква ще бъде темата на предаването този път! Ще си кажете: егати водещият, щом си такъв, щом и това не знаеш, явно изобщо не ставаш за такъв!" - и може би ще бъдете съвсем прави. Ще ви обясня обаче защо при мен се получава така не само този път, а и по начало винаги. Може би ще ви е интересно, знам ли?

Първо, причината за такава една ситуация е това, че предаването е философско, а пък философията е огромна област, в нея има безчет теми, проблеми и въпроси, които заслужават осмисляне и дискутиране - и ето аз, както подобава за философа, до последния момент се колебая коя тема или кой въпрос да избера. Второ, причина за случващото се е и моят темперамент, да я наречем така: ами аз съм човек, който по начало винаги залага на живостта, на импровизацията, на интуицията, убий ме, но не мога най-разсъдливо предварително да си подготвя "планче" на темата и след това спокойно да си изнеса беседата, това от мен не очаквайте. Даже вашият любимец бай ви Вучков, както знаете, въпреки цялата му... гениалност, излиза пред камерата с куп изпонадраскани с червени и какви ли не други флумастери листя, ако при мен сте забелязали, стои самотно един съвършено бял лист, който съм си сложил за всеки случай, примерно, ако ми се наложи да си запиша въпрос на зрител. Разбира се, аутокю в ПО-тв няма, няма такова приспособление, от което четат своите вдъхновяващи думи титаните на телевизионната шоу-култура като Слави Трифонов и вся остальная... позволете да не довършвам израза, то остана сега някой и от тях да вземе да ме съди, та ще прокопсам много!

Та тия са двете причини, най-важната е, че аз залагам винаги на живостта, не на книжното буквоедство. И в преподаването правя това, и ето, във воденето на туй предаване. И във всичко залагам на своята личност и на своята свобода. Щото импровизацията е точно това, тя е тъкмо свобода. И ето, аз, свободолюбецът, не зная още темата на днешното предаване, а часът наближава вече 9.00 и аз след малко трябва да почна да се стягам, за да пътувам към студиото. Пътувам, разбира се, с автобус от градския транспорт, пък обичам да съм навреме, обичам също е да се поразходя из квартала около телевизията, с оглед да се настроя и да остана насаме с мислите си. Инак казано, да се вдъхновя, аз така се вдъхновявам, като се разхождам сам. В такива разходки се раждат и най-творческите, тъй да се рече, мисли в главите, по-скоро в душите на философите.

Днес обаче случаят да не знам хептен темата на предаването е особен (вие знаете, че в други случаи, примерно миналата седмица, аз още предишния ден ви уведомявах коя ще е темата за утрешното предаване, не че е имало проблем да я променя в последния момент де!). Днес причината е, че имам обещание от трима (!!!) свои потенциални събеседници, нито един от които обаче още не е потвърдил окончателно обещанието си да ми гостува в предаването. Ще кажете, кои са тия толкова особени събеседници, които до последния момент се двоумят дали да ги гостуват? Е, ще ви отвърна на въпрос, щом се появи, знаете, аз не бягам от никакви въпроси.

Първият възможен мой събеседник за днешното предаване е инж. Венелин Паунов, бивш и то най-авторитетен директор на ПГЕЕ-Пловдив, а сега пенсионер. Ако той все пак реши да дойде (дърпа се малко, казва "Не са за мен тия работи!" и пр.) темата на разговора ми с него в такъв случай ще е:

Как ний, съвременните българи, разбираме живота?

Поставям тази тема, щото този велик човек (смело пиша тия думи, щото са истина, г-н Паунов е голяма личност за мен и за много други хора с невероятни способности!) навремето, като беше директор (той се пенсионира преди 4 годинки), имаше един любим израз, с който обичаше като се срещне с някой, било с мен, било с който и да е друг, да казва ето тия паметни думи:

Здрасти, Ангеле, как си, доволен ли си от живота, а?

И аз като отвръщах нещо, той забързан си заминаваше по работите, след известно време, примерно и след час пак ако се срещнехме, той пак със абсолютно същите думи се обръщаше към мен - и така това нещо се повтаряше години наред. Той беше ръководител с поразително развита човечност на подхода, ето с това ще бъде запомнен. Та с него ще си поговорим по какви ли не въпроси, съвсем откровено, всякакви въпроси ще обсъдим, обединени обаче от голямата тема за живота, разбира се!

Вторият евентуален мой събеседник в днешното предаване ще бъде инж. Радомир Парпулов, също бивш учител в ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което и аз съм работил доста години преди наскоро да бъда уволнен, той също така е бил заместник-директор на училището навремето, преди аз обаче да дойда в него. С него си имаме приказката по всякакви теми, е, споразумели сме се да обсъдим следната тема:

Коя е най-добрата за България форма на управление?

Ще направим нещо като диспут. Той ще защищава една теза, аз - противната. Знае се, че аз съм горещ привърженик на демокрацията. Г-н Парпулов сякаш се е разочаровал от нея. Ще поспорим ако дойде.

Третата възможност за събеседник е един зрител, който се запали по предаването, той се обажда редовно в него, интересен събеседник е, с него ще разговаряме ако предишните двама потенциални събеседници по някакви причини решат да не дойдат. Примерно, г-н Парпулов за миналата седмица се отказа да дойде щото, представете си, в Дома на техниката имало фестивал на нови филми и той не искал да изпусне някой филм. Страшно своенравни са нашите пенсионери де, както и да е, да са ни живи и здрави! Та темата за третия ми събеседник ще бъде изненада, с него, ако другите двама не дойдат, ще се уговорим в последния момент за темата. Ако пък и той по някаква причина не дойде (човешко е, всичко се случва, особено пък у нас!), тогава аз сам ще си пофилософствам по некоя съвършено друга тема, която и аз в този момент съвсем не зная коя е.

Това е. Желая ви хубав ден! Бъдете импулсивни, бъдете свободни, бъдете жизнеспособни - щото тази е същината на живота, достоен за човека! Чао и до скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo