Решавам в този момент темата на утрешното издание на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия да бъде:
Що е истина - и защо познанието на истината ни прави свободни?
Мисля, че една такава тема за размисъл и обсъждане е полезно да бъде поставена в такава страната като нашата, която някои справедливо определят като страна на лъжата. У нас лъжата, а не истината е на почит; тия, които обичат истината, у нас са най-ненавиждани, а пък лъжците са на най-голяма почит. С оглед на това реших да поставя ето тази тема за истината - ще ми се да покажа величавостта на истината, нейната субстанциална значимост за живота на човеците. Пък и наближава Рождество Христово, редно е да се подготвяме за посрещането на този празник с подобаващи размисли за най-фундаменталните идеи на нашия Велик Учител за истината, които се опитах да втъка във формулировката на темата на утрешното предаване.
До утре, до срещата ни на малкия екран! (Впрочем, след предаването ще трябва да заминавам за Районен съд в Пловдив, където ще участвам в заседанието по съдебното дяло, което има за предмет установяването на истинските мотиви за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование - след 30 годишно упражняване на тази работа! Ето ви изразителен пример за това, че проблемът за истината винаги е не просто теоретичен, а най-съдбовен практически и човешки въпрос. Без истината просто човек не може да живее по човешки начин. Без истината се живее по скотски начин. Апропо, даже скотовете живеят по по-истинен начин от човеците, които не почитат истината...)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
5 коментара:
Научете се да пишете правилно, преди да започвате да водите блог. Проверете как се пише "дело". Излагате се.
Ний писателите, таваришч, предпочитаме сами да си измисляме правописа :-) За нас тия, баналните правописни правила не важат. Казвам ти туй нещо, нищо че добре знам, че едва ли ще разбереш защо е така, ала ето, давам ти задача: помъчи се да сфанеш защо е така, може пък нещо да ти просветне в некой миг...
Че сам си измисляте правописа - това всички го виждат и никой не ви го отрича. Така правят всички малограмотни хора. :)
Когато трябва, например в официални документи, е добре да спазваме всички правила на „правописанието“ и пунктуацията, но иначе съм съгласен, че трябва свобода, и то не само в правописа. Аз в рамките на шегата понякога пиша на моя роден диалект, а македонците дори са издигнали т.нар. централни македонски говори (Прилеп, Велес, Битоля) с добавени сръбски думи в ранг на литературен език, макар че българите си имат вече кодифициран и развит литературен език в лицето на БКЕ – Българския книжовен език.
Колкото до темата, тя е интересна, стига да не бъде сведена до философски технически формалности, които биха били безинтересни за широката аудитория, напр. различните теории за истината – кореспондентната, кохерентната, прагматичната и т.н. Наистина е важен въпрос дали истината винаги ни прави свободни или понякога все пак е по-добре да не знаем истината, а някои неща въобще да не ги знаем. Макар че съм любопитен и любознателен, трябва да призная, че има неща, които НЕ ИСКАМ да знам. Във връзка с това ще цитирам големия американски физик Ричард Фейнман (1918-1988):
„Аз имам приблизителни отговори и възможни убеждения и различни степени на увереност за различни неща, но не съм сигурен в нищо и знам, че има въпроси, за които нищо не знам… Няма нужда да знам отговора… не се страхувам да не знам неща…“
Упреците по мой адрес в "малограмотност", отправени ми не само от малограмотни, но и от нечистоплътни в морално отношение хора са комплимент за мен!
Публикуване на коментар