Принос към дискусията около паметника на Съветската армия в София.
СПРАВКА: Не е приемливо в суверенна държава паметник на чужда армия да е разположен по-високо и на по-централно място от националните символи (а какво да кажем за Альоша в Пловдив, който е още по-високо от всичко друго, бел. моя, А.Г.); съществуващите пък в други държави паметници далеч не доминират в такава степен околния пейзаж и са издигнати преди всичко в памет на загиналите воини, докато в България Червената армия не е дала нито една жертва, освен около 150 съветски войници и офицери, загинали в края на октомври - началото на ноември 1944 г. в боевете при Кула срещу контраофанзива на германски войски, базирани на територията на Югославия. Загиналите в боевете и от раните са погребани в района на градското гробище на Видин в добре оформено и добре поддържано военно гробище, което е единственото СЪВЕТСКО ВОЕННО ГРОБИЩЕ в България, за разлика от много други гробни места на съветски военни, загинали в небойни, невоенни случаи на територията на България.
През 1993 г. скулпторът Любомир Далчев, участвал в създаването на паметника, пише писмо, в което отбелязва, че Паметникът на Съветската армия не трябва да се извисява в центъра на столицата, а да бъде преместен на по-скромно място.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар