Скоро ще станат 40 години откакто се занимавам професионално с политически анализ и политически изследвания. Подобна арогантност съм срещал само при самовлюбени диктатори - а-социализирани автократи. Няма в световната история прецедент за подобно поведение на представител на малцинствена партия. Не защото малцинствата трябва да мълчат, а защото те трябва да намерят максимално полезното за себе си място в общия процес на национално развитие.
На този тук и през ум не му минава да търси вписване на своите избиратели в процеса на национално развитие. Той е бесен, че вече 6 месеца не той - и не сайбията му определят монополно политическите развития в българския национален живот. Изказвания като днешното са полезни с ясната ориентация, която дават и на слепите в политиката: или отстояваме необратимост на промените, които колебливо започнаха преди няколко месеца - или се свличаме до самото дъно, докъдето ни докараха наглеците около Сарая и слугите им около Позитано.
Този избор е на дневен ред преди всичко за тези, които са на власт днес. Казано е - не можеш да служиш на двама господари! Или напред, към възстановяване на нормална демократична държава, или на служба в Сарая. Трето вече няма...
Написа: Ognyan Minchev
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар