Мисля ще се съгласите, че човекът не е продукт на природата. Човешкото в човека няма механизъм на естественото раждане. Затова както няма и причина за появяване в него на човешкото, така и никой не може да бъде принуден да бъде човек. Самият феномен на човешкото, в това число и на мисълта, се оказва при нас извън причинно-следствената област, макар едновременно да се намира в нея. Тоест човекът е същество, което едновременно е оковано от причинно-следствената верига и в същото време се намира някъде на друго място, когато в него се раждат някакви човешки състояния, за които няма естествен механизъм.
•
На първо място философията не е система от знания – каквато се явяват физиката, математиката, ботаника и другите увлекателни предмети. И, второ, философското знание изобщо не се предава по пътя на обучението… Философията не е съобщаема, тя не може да се преподава; всички курсове, задължителни в нашите институти, в някакъв смисъл са абсурдни по самата си задача.
•
Вътрешната разлика между лъжата и истината не съществува външно (не съществувайки в думите и предметите; предметите на лъжата и истината си подхождат, са неотличими), предоставена е изцяло на някакъв особен вътрешен акт, който всеки извършва на собствен страх и риск. Този акт може да се нарече изострено чувство за съзнание. Значи е вътрешен акт. Тоест разликата се установява от мен, тя не е дадена в нещата. Тя независимо от мен не съществува.
•
Философският акт се състои в това да блокираме у себе си нашата мания да мислим с картинки. И когато премахнем картинките и предметните референции от нашето съзнание, ние започваме да мислим. Това означава, че нашето мислене винаги е гранично или е на предела. Ще поясня: това, което философите наричат смисъл – смисъл на историята или смисъл на мирозданието – е това, което никога не се реализира във вида на някакво събитие или състояние… Смисълът (а той винаги е пълен) не е предмет, намиращ се в света… (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар