В тоя момент, в който цялата продажна рублофилска и "патриотична", видите ли, сволоч у нас така прочувствено реве за комисионните си около "Южний поток" е много уместно да се припомнят паметните думи на Апостола на българската свобода, така старателно крити, които са казани таман за същото, все едно са изречени по този повод - така актуално звучат в този наш исторически момент:
"Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки ботуш в Българско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките! - В. Лъвский."
Васил Иванов Кунчев (Левски), писмо до Любен Каравелов
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
А друг старателно укривана истина е, че Русия вероятно има пръст в предаването и залавянето на Левски и на процеса прави всичко възможно той да получи смъртна присъда.
Защо обаче е този интерес и внимание на Русия открай време към България, а не толкова към Парагвай например? Може би защото руснаците „обичат“ българите? Разбира се, че не, а поради една много проста причина: геостратегическото положение на България. Руския геополитик Нартов пише през 1999:
«Одним из важнейших геополитических, стратегических приоритетов России остаются Балканы, которые занимают ключевое положение в российской политике еще с XIX в. … Балканы и сейчас остаются в поле зрения политиков и геостратегов Москвы. В центре внимания России есть несколько важных в геополитическом плане целей: не допустить дипломатической изоляции Москвы в Белграде, Сараево, Софии; сдерживать аппетиты Запада, вмешивающегося во внутреннюю политику славянских народов (особенно здесь усердствует Германия); обеспечить ведущую роль России в балканской игре, в частности, помешать атлантистам “навязать” сербам, болгарам решение их безопасности, которое бы исключало присутствие здесь Москвы; в международном плане добиться того, чтобы судьбы славянских народов прежде всего определял Совет Безопасности ООН, а не США, Германия или Англия… Однако в силу ряда причин геополитической инициативой на Балканах в конце XX в. владеют США и Германия…. Улучшению политических отношений России с Болгарией и Сербией мешает исторический спор между этими двумя странами по поводу Македонии. А поспешное признание Москвой Македонии в 1992 г. осложнило отношения с Грецией. (Хотя с приходом Е. Примакова в МИД отношения с Афинами значительно улучшились.)
Сложные отношения у России сохраняются с Албанией. Она не поддерживает Тирану в вопросе о Косово, не может оказать Албании какой-либо экономической помощи.
С геополитической точки зрения наибольший смысл имеет поддержка Сербии, так как это дает возможность России присутствовать на Балканах и играть там решающую роль. А сильная Сербия служит важным противовесом нарастающему влиянию Турции в Черном море, в Болгарии и на Балканах. .. Политика России по отношению к Молдове, которая в прошлом принадлежала Румынии, в геополитическом, геостратегическом плане, — камень преткновения. Поэтому Молдавия будет в обозримом будущем сильной помехой соглашению с Румынией. Наибольшие геополитические выходы Москва получит, укрепляя всесторонние контакты с Болгарией, Сербией и Грецией.»
Публикуване на коментар