Из: Има и оптимистична хипотеза за изчезването на Сертов, автор: ИВО ИНДЖЕВ
По случая с изчезването на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов, превърнат във водеща тема за медиите у нас вече от седмица насам, реших да постъпя като някои бебета: да слушам по-дълго, преди да проговоря членоразделно с натрупания запас от думи...
... Цари пълно единодушие в оценката за него. Обобщено казано, той е тих, скромен, почтен, порядъчен. Все в този дух. И нито една крива дума!
Това е забележително позитивно единодушие в царството на завистта и лошотията, в което живеем. Но сама по себе си, ако не бъде разположена в съответния контекст, тази положителна характеристика за Сертов не означава още нищо. Тя по-скоро напълно подхожда на клишетата за кандидатстване в Партията или в Комсомола в НРБ („тих и скромен другар” беше стандартна препоръка , която по времето на съветската перестройка взе да се променя в духа на гласността към „ напорист и инициативен” – това бяха нови, търсени на обществения пазар качества).
Ами ако описанието на Петко Сертов не е плод на обичайното лицемерие в стил „ за изчезналия или добро или нещо”? Ако Сертов наистина е толкова почтен, какъвто го описват близките и познатите му? В такъв случай изчезването му може да е резултат и от …почтеността му. Може пък най-после някой да е решил да напусне океана от непочтеност, в който се давим и да е потърсил начин да спаси ако не на първо място себе си, то съвестта си и …каквото може от остатъците от почтеност в България.
Чисто теоретично Сертов може да е пожелал да сподели отвращението си от факти за непочтеността в българската политика, в търговията с интереси и данни за корупцията, които знае като един от най-осведомените хора в държавата. В България обаче няма безопасна изповедалня за почтени пазители на смъртоносни тайни от този род.
Сега, въпреки довчерашните заклинания, че това било невъзможно, вече знаем, че Сертов е напуснал България през южната ни европейска врата Гърция, „въоръжен” с международен паспорт. Потвърди го днес вътрешният министър Веселин Вучков.
И така, почтеният доскорошен шеф на контраразузнаването на натовска България, „разкрит” от негови познати като недолюбван в червените среди заради прекаленото му сближаване със Запада, е финтирал всички, включително семейството си („ще се върна довечера, казал на съпругата си”), явно печелейки време да изчезне в чужбина, носейки в главата си опасното съкровище за скандали в България, които няма как да оповести тук.
Ами ако почтеният Сертов е решил да направи това някъде, където могат да му гарантират сигурността?
Питам само в случай, че Сертов наистина е толкова почтен, колкото го „обвиняват”. Защото да си почтен в България е ако не диагноза за лудост, то е самоубийствен недостатък, който обаче някой би могъл да поиска да превърне най-после в предимство.
Дали този някой ще се окаже Сертов, който съвсем не е „господин никой”?
Нямам представа дали тази моя хипотеза ще се потвърди (още повече, че чудеса от този род са малко вероятни), но поне е приятно да си представя колко корумпирани, просмукани от непочтеност, крадци на милиони, търговци на фалшиви обещания в страната ни ще се изпотят само при тази мисъл.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар