Вчера в предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия се намери "случаен зрител", който има добрината да подхвърли срещу водещия, срещу моя милост следното мило компроматче: че Ангел Грънчаров, видите ли, в качеството му на преподавател по философия в "пловдивския електротехникум" бил... бит от учениците си! :-) Този интересен момент, съдържащ съвсем неизвестна за мен самия "информация", касаеща моето битие на учител, във видеозаписа на предаването се намира на 41 минута (и 45 секунда), можете да го чуете ето тук. Явно имам "доброжелатели", който са способни на всичко, такива, сами виждате, грешка нямат в правенето на какви ли не мерзости!
Явно моя милост си има немалко "приятели", които с удоволствие биха хвърлили било кал, било камък, било некоя и друга плюнка или, още по-добре, и храчка върху мен, дори и ей-така, поне за да не си губят уменията - в този така приятен за тях, вярвам, "спорт", именно в черненето на една толкова неудобна, кой знае защо, личност. Няма да се стърпя да отбележа: този факт, а именно че така силно в живота си съм дразнил дадени хора с комуноидни наклонности (дотам, че ето, сами виждате, те се чувстват длъжни да ми отмъщават по всякакви, в това число и съвсем непристойни начини!), за мен, в нашенските родни условия, е нещо като великолепен атестат за личностност: ако бях някакъв безличник или некадърник, ако бях посредствен, ако бях сива и с нищо неотличаваща се личност, щях да бъда, разбира се, и обичан, и хвален, и носен на ръце; но щом ме плюят, щом ме замерят с камъни, явно не съм такъв, сиреч, при мен всичко е наред, всичко е както следва да бъде.
В тази връзка съм длъжен да изведа следната очебийна в случая зависимост: щом такива, които по принцип мразят всяка проява на личностност, те мразят и плюят, бъди напълно спокоен, всичко с личността ти е о`кей! Тоест ти друго и недей да очакваш: тази е цената, която личностите неизбежно плащат в нашенските родни условия, в които, както знаете, да си личност е нещо като проклятие...
И още нещо ми се ще да добавя в тази връзка: как да реагираме на мерзостите на толкова войнствените спрямо личностното мерзавци - човеконенавистниците, които толкова са се разпасали? Да си мълчим? Да понасяме? Да се опитваме с мълчанието, с покорството си да ги омилостивим - и подкупим? Да си заслужим пощадата? Вие така ли смятате? Е, аз не смятам така. Не ща да капитулирам. Няма да дезертирам от мисията си на човек, за когото дума достойнство не е празен звук.
Заявявам твърдо: продължавам да смятам, че мълчанието, търпенето, понасянето на безобразията и наглостите на така арогантните мерзавци много вреди, също също нанася страшни поражения. Щото е прекалено изгодно за въпросните мерзавци, да, то наистина им е прекалено изгодно, то, мълчанието, е нещо като балзам за техните тъй опорочени души! И, на второ място, понасянето на мерзавщините на мерзавците е стимул към това те да продължат да си правят необезпокоявани мръсотийките и мерзавщинките. Но това е отделна и голяма тема, по която сега няма как да развивам гледната и точка.
Хубав ден ви желая! Въпреки всичко, което ви очаква, бъдете себе си, бъдете личности, пазете достойнството си, не позволявайте да ви тъпчат, не мълчете, не се оставяйте да ви газят! Е, ще платите цялата цена за тоя разкош да сте личности, но то друг начин за това и няма, той още не е изобретен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
3 коментара:
Само високите дървета са подложени на силни ветрове, бури и урагани, а храстите отдолу тихо се спотайват.
Има такава песен ха Васко кръпката. Текстът и казва точно това което и ти Ангеле си написал.
Томи Томев.
Само че може да се аргументира и обратно: игнорирането на нападките е най-голямото наказание за мерзавците, защото те повече от всичко искат да им се обърне внимание, да се влезе в безсмислен спор с тях, при което те са в стихията си. Имайте също така предвид, че никого няма да убедите, колкото и силни аргументи да привеждате. Никой няма да каже: чакай бе, Ангел Грънчаров е прав, аз съм тотален идиот, как мога въобще да се държа така?
Освен това е известно, че „орелът не хваща мухи“, т.е. издигнатият човек не се занимава с дреболии и не слиза на нивото на дребните душици и интриганти. Ако трябва да се отговаря на всички зложелатели, няма да ни стигнат и 100 живота. Интересни и смислени са единствено научните и философските спорове, в които няма лични елементи, а се аргументира само, за да се достигне до някакъв научен или философски резултат, а понякога и без да се постигне такъв, както у повечето диалози на Платон например, където участниците обикновено не достигат да някаква обща и приемлива позиция, а всички остава някак с отворен край.
Хора, създавайте си приятни усещания, стига с тези псевдоборби за „човешки правдини“, животът е прекалено кратък, за да го пропилявате с глупости, още повече че скоро е възможен и някакъв голям глобален катаклизъм. Осмислете си времето с книги, разходки, музика, беседи и разговори, общувайте директно и индиректно само с великите духове на човечеството и оставете останалите идиоти в блатото.
Публикуване на коментар