Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 19 януари 2015 г.

Зловещ белег, навяващ спомена за "1984 г."!




В датското градче Тистед, Ютланд, пристигнала лоша новина. Общината е принудена да затвори част от безплатните държавни институции, свързани с децата – училища, ясли, детски градини. Причината е във все по-малкото им търсене заради ниската раждаемост. А и без това градчето е с население само от около 14 000 души. Хората, и особено родителите, далеч не били съгласни с решението. Проблемът е решен по типичен датски начин, с правене на любов, а не с война. Буквално. След няколко срещи хората и местната власт си стиснаха ръцете: ние, хората се захващаме да правим бебета, а вие от общината ще запазите всички държавни услуги, свързани с децата.
В тази сделка за сега на ход са хората. Даденият им срок е четири години...

Gayane Minassian: Чакайте, чакайте. Не беше ли така: услугите за гледане и образоване на деца съществуват заради децата, нали? А не обратното - децата да съществуват заради услугите за деца? Що за извратено мислене е това - да правиш деца - за да не се закрият държавните услуги?! След като не си имал друга причина да направиш деца - например любов (да, имаше и такова нещо!) ти ще ги направиш заради договореност с общината?! Това е по-зловещо и от 1984 г.!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: