Казус: какъв би бил резултатът ако 50 или повече процента от жителите на България спрат да си плащат сметките за ток?

В блога си сложих една малка иновация: всеки да може директно да ми зададе някакъв въпрос. До този момент никой не се беше възползвал от нея. Да, ама тази вечер се появи първият човек, който откликна и се възползва от възможността. Ето какво той ме попита и как аз му отговорих:

В. Д. В. каза: Здравейте вие там! Които и да сте. Обръщам се към вас със зов за помощ или консултация както вие му казвате?

Ангел Грънчаров каза: Да, кажете? Какво Ви вълнува, за какво искате да се консултирате?

В. Д. В. каза: Бих искал да разбера: какъв би бил резултатът ако 50 или повече процента от жителите на България спрат да си плащат сметките за ток - до коригиране на цената на тока с адекватна за стандарта ни на живот такава? Тук бих използвал отчаяната физиономия на аватара от "Минута е много". Помните ли? :-)

Ангел Грънчаров каза: Помня аватара от туй предаване. Пасва много за случая! Да, обаче проблемът е там, че повече от половината българи нямат развито съзнание за свобода и не биха се отказали едновременно да плащат сметките си за ток по указаната причина. Ако имахме подобаващото съзнание, щяхме да се държим подобаващо, което пък щеше да доведе дотам да започнем и да живеем и подобаващо, и достойно! Да, ама не... за жалост не е така. Което означава, че ние самите сме си виновни за всичко - по причина на неразвитостта на нашето съзнание. Ако бяхме други, и другояче щяхме да живеем...

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo