Задочна дискусия с един отчайващо немислещ духовен кастрат

Ще коментирам, ще опонирам на твърденията в статията със заглавие Защо “Религията е за тези, които не разбират науката”?, която циркулира в интернет; тази статия бива използвана за атеистична пропаганда, а "доводите" й на мнозина изглеждат, предполагам, "солидни"; е, ще се постарая да развенчая тази толкова неоснователна илюзия или измама. Защото този, който я е скалъпил, някакъв ананимник, както ще видите, изпада в доста неудобни противоречия - тъй като се движи в порочния кръг на "допускане на онова, което трябва да се докаже", т.е. твърденията му изцяло висят във въздуха. По-долу можете да прочетете моя кратък отговор на тъй скудоумното писание на въпросния анонимен агитатор на толкова бездуховния и плосък атеистичен мироглед:

Първо оня, който почне да пише за вяра в Бога и за религия би следвало да е положил известни усилия поне малко от малко да се информира и задълбочи в същината на тези толкова различни от науката духовни явления - или явления на духовния живот на човека. Да съдиш пристрастно за неща, които не разбираш и то воден от своята предубеденост не е никакъв атестат за научност - то издава интелектуална непълноценност и бих казал дори нечистоплътност. От само себе си се разбира, че науката и вярата са коренно различни явления, са явления от различен порядък, но това съвсем не означава, че имаш правото от тази предпоставка да изведеш един такъв неоснователен извод: че вярата, понеже не е... наука, следователно е ненаучна, и значи е непълноценна! По същата "логика за тъпаци" науката, понеже не съдържа качеството религиозност (или в нея феноменът вяра е изгонен по презумпция, по начало), е нерелигиозна, следователно е нещо непълноценно! Разбира се, че е глупаво да се "разсъждава" по този модел, в който, собствено, липсва именно разсъждение.

Този, който е писал въпросния текст, би следвало поне заради една "обща култура" или образованост да е поне малко от малко запознат с философските изследвания по въпроса за отношението между вяра и разум, по които имаме толкова много достижения. И тогава нямаше да попадне в толкова досадните клопки, които просто са демонстрация за крещяща липса на каквато и да било що-годе основателна интелигентност. "Разумът" (така често обикновено наричат именно ума, разсъдъка, интелекта, или чистата познавателна способност на човешката душа; според основателното разбиране автентичният разум е нещо друго, той е синтетична душевна сила, в която е налице единство и на познание, и на оценяване) по начало е едноизмерна, едноплоскостна душевна сила, докато вярата, по подобие на разума (не на разсъдъка, казах, тия две душевни сили, разсъдък и разум не бива да се смесват) е синтетична, по-богата душевна сила, в която водещият не е познавателният компонент, дори не и ценностният, а водещ е практическият компонент. В моето разбиране коренните и чисти отношение на човека към света и към самия себе си са три, именно познавателно, ценностно и практическо, е, всички по-сложни човешки отношения съдържат тия три компонента в различна "дозировка", при преобладаването или при водещата роля на някой от тях. От гледна точка на казаното да сравняваш науката (израз на едно чисто познавателно отношение на човека към света, към нещата) с вярата (и възникващата на тази база религиозност), която е значително по-сложна и многоизмерна духовна форма, е допускане на непростима грешка, да не говорим за това, че е израз на недобронамереност, стремяща се да заблуждава хората, с оглед да почели някакви незаслужени дивиденти. Така дори и в науката не се процедира, така се процедира във вулгарната пропаганда и агитация. Тъй че "толкова солидното изследване" за "неоспоримото превъзходство" на науката спрямо вярата всъщност е един псевдонаучен спекулативен атеистически фалшификат, нищо повече от това. Изразявайки тия принципни положения ще си позволя едно по едно да оборя всичките твърдения на така убедително немислещия автор, живеещ с фантазията, че бил, видите ли, голям почитател на науката; ако беше така, това щеше все някак да му проличи - и тогава нямаше да допуска досадните грешки и нелепици, които си е позволил. Да караме поред:

Извинявам се, ако някой се чувства засегнат, но е факт, че мнозинството религиозни хора не се интересуват от наука и нямат намерение да се задълбочават в тази област. Невярващите от своя страна имат нужда от друго обяснение за своето съществуване, различно от религиозното и затова се обръщат към науката.

"Мнозинството" от религиозните хора не се били интересували от наука, но явно част от тях все пак се интересуват от наука - е, какво ще правим сега? Щом има все пак религиозни хора, интересуващи се и от наука (то поначало науката и религията, предполага се, задоволяват различни човешки потребности!), то излиза, че просто беше излишно да се прави една такава банална констатация. Същото може да се каже и за допускането, че невярващите били имали нужда от друг тип обяснение на своето съществуване - и затова се били обръщали към науката. Апропо, тук нашият "мислител" сам попада в първия толкова досаден капан: а дали, прочее, науката може да им отговори на ония въпроси "за човешкото съществуване", които пък са спомогнали някои хора да почувстват нужда да се обърнат към религията? Може ли, примерно, науката да реши въпроса "Има ли Бог?", този въпрос от компетентността на науката ли е? Разбира се не, никакъв учен не е оня, който се захване с научни средства да решава въпроса има ли Бог. Е как тогава науката ще отговори на подобни въпроси, как тя ще задоволи тази човешка потребност от търсене на такива отговори, след като по начало тия въпроси са извън сферата на компетентностите на науката като такава? Наистина трябва да се мисли - особено като се пише. Щото като напише човек някоя глупост, излагацията му става необратима, не може да се скрие или замаже.

Очевидно е, че научното обяснение и науката като цяло са доста по-трудни за разбиране и изискват поне богата обща култура и по-високо IQ.

Изобщо не е "очевидно" това, други ми несъстоял се мислителю! Първо, нищо не може да се изведе на основата на каквито и да било "очевидности", щото видимото за очите не е годно да ни върши работа в сферата на мисленето, на доказването, на аргументацията. Който в теоретичен спор допусне да каже "очевидно е...", такъв с това само демонстрира, че изглежда сам не е много наясно с какво се и захванал - и дори в кой свят по-точно се намира. Не е вярно, че научните обяснения и науката били по-трудни, напротив, по-елементарни са, понеже именно имат една чисто познавателна едноизмерност; в тях няма такова смесване, каквото имаме при по-сложните за разбиране духовни явления от рода на вярата, религията, изкуството, философията. Впрочем, религията е духовно явление, сравнимо и дори еднопорядково с другите две духовни форми, именно изкуството и философията. По-трудна или по-лесна за разбиране е философията в сравнение с науката? Или изкуството в сравнение с науката? Глупаво е да се твърди, че науката била "най-трудна" за разбиране или усвояване. Е, тя може да е изключително трудна за ония, които не обичат и не умеят да мислят, какъвто явно е случаят с нашия "мислител", дето си позволява да се излага с очебийно неоснователни твърдения като горното, без капчица неудобство демонстрирайки неспособността си да мисли. Същото може да се каже и за това, че заниманията с наука били изисквали "по-голяма обща култура"; за изненада на нашия така чаровен "мислител" ще кажа, че колкото повече една култура е "обща", толкова повече тя е негодна за нищо. Ако някой в заниманията си с наука разчита на "общата си култура", а не, да речем, на мисленето, той неизбежно ще стигне до подобни нелепи и смехотворни твърдения, с които си имаме работа и в случая. "По-високото IQ", което също се било изисквало за занимания с наука - апропо, туй прословуто IQ всъщност показва единствено известна опитност в количественото боравене с информация, то показва някакви свойства на разсъдъка и паметта, които нямат никакво отношение към задачата на същинското мислене - също очебийно не личи на нашия така самороден "мислител", тъй че нека да минаваме по-нататък.

И наистина много научни публикации свързват вярващите с по-ниско IQ в сравнение с невярващите. Разбира се винаги има изключения от това правило и Алберт Айнщайн не е едно от тях – самият той обяснява, че за него Библията е сборник с детски разкази. Но като цяло правилото е вярно за мнозинството.

Това, че тук въпросният анонимен "мислител" се опитва с авторитета на Айнщайн да подкрепи нелепиците, които си позволява да бълва, няма изобщо да му помогне. Колко "много" научни публикации били свързвали вярващите с "по-ниско IQ в сравнение с невярващите"? Но да оставим това: а в състояние ли е нашият тъй красноречиво скаран с мисленето "анализатор" да схване следното: ами ако потребността от вяра се базира на съвършено други душевни сили и способности, които при това са значително по-сложни от способността с формално боравене с информация - тогава какво ще правим, наший самородний "мислителю"? Близко до ума е, че щом науката и религиозността по начало са коренно различни явления, то те явно ще се опират и на различни душевни сили и способности, нали така? Тогава на какво "основание", позволете ми да запитам, се иска у вярващите онази аналогична развитост и то в отношение, което изобщо не ми върши работа - що се отнася до обслужването на нуждите на тяхната религиозна вяра? Тази "логика" изисква и у поклонниците на науката да изискваме респективната развитост, да речем, на способността за мистично вглъбяване в собствения дух, и то именно за обслужване на техните научни занимания, което е очебийна нелепица. Наистина трябва да се мисли преди да се каже или напише каквото и да било, а в случая, както забелязваме, мислене липсва. И то по един най-екстравагантен и очебиен начин. Самият факт, че пишещият не се усеща какви нелепици казва, е потвърждение, че и прехвалената му "IQ-способност" в случая, както виждаме, изобщо не му помага!

На 10 септември 2013 година учени от “University of Rochester” и “Northeastern University” публикуват научна статия озаглавена: The Relation Between Intelligence and Religiosity (Link) в научния журнал Personality and Social Psychology Review, който е с висок impact factor – 7.545. Учени са изследвали резултатите на 63 отделни проучвания и стигат до извода, че религиозност и интелект са две противоположни понятия… Колкото е по-висока религиозността, толкова е по-ниско средното ниво на интелект.

Добро утро! Това, което въпросните "научни журнали" и "научни организации" били, видите ли, "доказали", си се знае по начало и изобщо не се нуждае от никакво доказване! То по презумпция е така и не се налага изобщо да бъде доказвано. Все едно да се иска да доказваме, че... овцата е черна защото... овцата е черна! Голям подвиг, няма що, да се "докаже" нещо, което се знае по принцип. Но цялата работа е това, което е така, което се знае, да бъде изтълкувано подобаващо. И в това отношение се иска мислене, тъй неприятното нещо, което така очевидно липсва у нашия тъй самороден талант в тази деликатна сфера.

Това, че интелект и религиозност са противоположни обаче изобщо не води до натрапването на някакво хипотетично превъзходство на интелекта спрямо вярата, спрямо религиозността. Те действат в различни сфери; както религиозната способност за мистично вглъбяване в своя дух не е потребна при заниманията с наука, така и чисто познавателният разсъдък е просто неуместен за религиозната сфера. И по тази причина оня, който се опитва да долови спецификата на религиозното чувство чрез мобилизация на своя тъй оскъден, впрочем, интелектуален ресурс, наподобява много онзи идиот, който, примерно, е решил в заниманията си с наука, да допуснем, да се осланя на своите... "мистични сили". Получава се нещо като "дървено желязо", примерно, има цяла една такава област, която не е нито рак, нито риба, т.н. "парапсихология" и пр., където има съвсем неуместни научни претенции, които само издават и съответната скопеност що се касае до способностите за чисти и автентични духовни занимания. Но нашият тъй дръзко "мислещ" тълкувател какво ще каже ако му се наложи да асимилира ето това: не е истина, че занимаващите с религия или религиозните хора били... "по-прости", както на него му се чини, щото самият той е драстичен пример, че можеш да имаш колосални претенции в областта на науката, пък в същото време да показваш така оскъдни интелектуални сили, до нивото на една същинска интелектуална мизерия! Интелект и религиозност са явления от различен порядък, приложими в различни сфери, смесването им, неумението да бъде схващана тяхната специфика, подмяната им, както виждаме, води до твърде печални резултати, какъвто е случаят с нашия тъй уверено демонстриращ интелектуалната си импотентност самороден и анонимен "мислител"

Този феномен може да се обясни с идеята, че интелигентните хора имат аналитичен начин на мислене (докато религиозните имат интуитивен/митологичен/инфантилен), който ги кара винаги да анализират всяко едно твърдение и идея. Вероятно и затова по-интелигентните хора не се поддават на религиозните догми.

Не е вярно, че "интелигентните хора" били имали... "аналитичен" начин на мислене, стига такъв изобщо да можеше да съществува. Анализ без синтез до нищо не води, много други неща трябва да умее да прави оня, който има претенции в интелектуалната сфера. Трябва, примерно, да умее да дедуцира, също така дори, представете си, и при него трябва да е налице и една добре развита способност за интуиране, иначе мисленето му ще бъде изцяло безплодно, кастрирано, импотентно, какъвто е и анализираният от нас случай. Интуиция и дискурс са два коренно различни начина за постигане на истината,те са два пътя на разгръщане на познавателния и духовния потенциал на човека, те могат да се подпомагат, но ни бива едното да бъде подценявано по такъв нелеп начин за сметка на другото. Истините на сърцето, на вярата, на духа са коренно различен тип истини, постигани единствено интуитивно, те обаче не могат да бъдат подлагани на една такава в принципа си нелепа преценка от позицията на действащия, на изявяващия се в съвършено друга сфера разсъдък или интелект. Интуитивно-митологичният тип духовност, характерна (да допуснем това - щото религията е значително по-развита духовност в сравнение с митологията, и това що-годе образованият и с "обща култура" наш въпросен "мислител" все пак трябваше да знае!) за религията обаче съвсем не е нещо "инфантилно", това пък откъде се роди в тъй болното съзнание на нашия самороден "мислител", явно държащ да ни убеди, че страда от неоспорим интелектуален дефицит и недъг! Децата били мислели "интуитивно-митологично", това той иска да ни каже и смята, че по този начин щял бил, вероятно, да обиди възрастните, които са религиозни. Това е чисто и просто идиотщина, с която не си заслужава да се занимаваме. Впрочем, децата, детското съзнание изобщо не бива да бъде подценявано, особено преди то да бъде деформирано от толкова негодната ни образователна система, която, както виждаме, общо взето бълва не само духовни и интелектуални инвалиди (какъвто е нашият случай), но дори и емоционални такива. Нашата негодна в корена си образователна система бълва непълноценни в мисленето и в разбирането на смисъла на нещата личностни и духовни инвалиди до такава степен, че положението е направо отчайващо. И анализираният текст е за сетен пот потвърждение на една такава горчива констатация.

Проучвания са установили и много силна отрицателна зависимост между религиозността и покупателната способност на отделните страни. Колкото по религиозна е една страна, толкова по-бедна е тя – ниска покупателна способност. На графиката ясно се вижда, че Танзания, Нигерия и Пакистан са на коренно противоположна позиция с Япония, Англия, Австралия.

Това твърдение вече е такава екстравагантна глупост, че никакви "научни изследвания" не могат да ни убедят в противното. Има и много богати страни, които са изключително религиозни - Швейцария и САЩ, например.

... Разпределението не е перфектно, но пък в долния ъгъл ясно се вижда, че където религията е от огромно значение за населението, там образователният индекс е доста нисък. Като цяло тенденцията се вижда с просто око.

Пак отчайваща глупост. Да, става дума за нищо непоказващи "статистически тенденции", които обаче могат да бъдат опровергани с един най-прост пример: има изключително образовани, и то с едно качествено образование хора, които са и напреднали в духовната сфера, в частност в религиозната. Разбира се, нищо не струва "образованост" от рода на тази, които ни демонстрира нашият тъй умен "анализатор", който пак, както забелязвате, без капчица неудобство твърди, че неговите изводи се били виждали... "с просто око"! Ако беше поне малко по-смислено образован щеше да знае поне това, че изводите се правят на основата на предпоставки, аргументи и доказателства, сиреч, с някакви умствени или мисловни усилия, а не с помощта на въпросните "зрителни очевидности"!

Тези 4 фактора – религиозност, образование, интелект и икономически просперитет са взаимно свързани. Държави, в които религията е от по-голямо значение от образованието не може да има икономически просперитет, защото пари се правят с интелект, а не с елементарен физически труд.

На това "изискано" твърдение можем да отговорим само с фразата "Нерде Ямбол, нерде Стамбул!". Пари може да се правят с интелект, но претендиращи за научност наукообразни текстове се пишат с известни поне минимални дози акъл. Целият огромен икономически и културен, в това число и научен, технологичен и пр. просперитет на Запада се дължи на оня колосален по значимостта си духовен процес, който свързваме с християнската религия и култура. Самата прехвалена наука е плод на този духовен процес на съзряване на духовните, в това число и интелектуалните сили на човека, който свързваме с възхода на християнското учение, с учението на Христос. Който обаче няма сетиво за да постигне дълбокия вътрешен смисъл на кристализация на човешкия дух, свързван с християнството, такъв крайно ограничен, немислещ и изнемогващ от какви ли не догми човек може единствено в крайна сметка до ето това любопитно до най-искрена смехотворност твърдение, което, видите ли, било "изобретено" при това от някакви си "католически учени":

В резултат на своите изследвания учените стигат до извода, че високата моралност не се дължи на религиозността или възрастта на индивида, а на неговото образование. Или с други думи – колкото по-образован е един индивид, толкова по-морален е той. Учените са стигнали и до друг интересен извод – религиозните хора са по-склонни да сочат с пръст и да съдят други. А примерите са много – осъждане на хомосексуални индивиди, хора с различна религиозна принадлежност, хора използвали медицински техники като in vitro и други.

Впрочем, тия завършващи акорди в писанието на нашия тъй мил и прочувствено напрягащ се да мисли "мислител" са най-доброто опровержение на собствената му статия, която страда от такава една плоска и при това неинтелектуална антирелигиозност, че повече от това едва ли може да бъде. На този човек, за да си представя така нещата, явно не му е по силите да схване нито що е морал, нито що е образование, нито що е религия, нито дори що е наука - в тяхната автентична, а не в предполагаемата от тъй обременения му ум значимост и същност. Щом един човек не си е направил труда да схване какво всъщност значи думата морал, правете си сами извода колко струват неговите собствени "морални" ценности; впрочем, от съзнанието на едноизмерно мислещите антирелигиозни и наукообразни апологети на схоластичния атеизъм е кастрирано или ампутирано тъкмо разбирането същностно духовното естество на онази така възвишена ценностност, която свързваме с просветления, с добродетелния, не страдащия от каквито и да било недъзи пълноценно живеещ човек. Човек, който преди да съди, се опитва всичко да разбере и да проумее, т.е. положил е подобаващите усилия да се добере до точния смисъл на нещата. Любопитно е и последният абзац от тази, да я наречем така, крещящо елементарна "статия":

Отново искам да подчертая, че тези тенденции не са абсолютни и не се отнасят за отделния индивид. Те са в сила само за мнозинството и са като средна стойност. А както знаем, отклонения от тенденцията винаги има!

На което можем да отвърнем ето как: ами като е така, тогава за какво изобщо избълва цялата тази "интелектуална" бълвоч или повръщня? Само да се орезилиш ли? Само за да демонстрираш своята умствена оскъдица ли? Само за да се закопаеш сам, дето се казва, само затова ли? Интересен човек е невежият за духовното човек или духовният инвалид. Такива скопци за духовното именно са жертва и продукт на поставената на толкова неверни основи образователна система, която наистина бълва и произвежда толкова много хора, живеещи с напълно объркани и неверни представи за истински стойностните измерения на човешкото съществуване. Което е една твърде трагична и печална констатация, за жалост...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo