Катастрофата - в това число най-вече нравствена - на изцяло порочната образователна система у нас е страшна!

Тази сутрин, за разлика от всяка друга, се събудих доста късно, към 7 часа, един вид се "успах"; иначе всеки ден ставам точно в 5 и времето до към 10 часа предиобед е най-плодотворното за мен време за работа, за писане най-вече; тази сутрин пак, разбира се, чух "будилника" (на джиесема), но го изключих и реших да "мързелувам" още в леглото по една-единствена причина - понеже часове наред, много дълго време изобщо не можах да заспя; а причината да не мога да заспя, въпреки изтощението, въпреки болестта си (настинал съм от няколко дни и все още не се оправям) е пак една-единствена: вчера се проведе съдебното дело, заведено по мой иск, с което настоявам съдът да отмени заповедта за уволнението ми от длъжността преподавател по философия и гражданско образование, издадена от директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Ще кажете "Какво толкова впечатляващо пък може да има в едно възскучно съдебно заседание?", е, оказва се, имаше вчера на това заседание в съда много вълнуващи неща; аз лично имам усещането, че бях на нещо като невероятен спектакъл, питам се на моменти дали не съм сънувал, дали това изобщо е било истина че се е случило? Е, истина беше, случи се. Ще се опитам по възможност накратко да разкажа какво по-точно се случи, доколкото то изобщо може да се разкаже и предаде.

Ако можеше да се направи видеозапис на самото съдебно заседание - аз на моменти се питам дали не трябваше все пак да предложа такова нещо и ако бяха разрешили да се бях опитал да го осъществя със скромните си сили и средства - та ако сега разполагахме с видеозапис на това съдебно заседание, то щяхме да разполагаме с безценен "матр`ьял", точно фиксиращ нравствената и психологическата ситуация, характерна за едно българско училище, а чрез него - и за цялата ни агонизираща от дефекти и недъзи образователна система. Уж се считам за някакъв "новатор" ала ето, не се реших да предложа този идея за видеозапис на съдебното заседание на съдията, въпреки че тази мисъл постоянно ми се въртеше в главата; с такова нещо щяхме да допринесем и за повдигане на авторитета на съдебната институция, и за засилване на интереса на обществото към проблемите на образователната система, абе облагите от такова нещо, ако беше сторено и осъществено, щяха да бъдат неизчислими. Е, не се реших и в резултат сега съжалявам безкрайно: загубите са невъзпълними, не могат с нищо да се компенсират. Много жалко. Както и да е. Всяко малодушие се наказва, в случая имам предвид собствената си слабост да не посмея да поискам от съда видеозапис на цялото съдебно дирене.

Е, донякъде съдебният протокол ще компенсира страшната загуба за историята: представяте ли си с какво огромно богатство щяхме да разполагаме ако имахме по някакъв фантастичен начин добит пълен запис на историческия съдебен процес на Сократ!!! Е, моля, не ме разбирайте криво, изобщо не се смятам за някакъв Сократ, но все пак моето съдебно дяло много прилича на Сократовото, аналогията изобщо не е външна, а е по същността на двете събития, двата съдебни процеса, моят и Сократовия, си приличат като две капки вода! Не се шегувам изобщо и ще се опитам да докажа мисълта си, колкото и да е рискован опита да се прави такава една аналогия. Ще опитам, какво пък пречи да опитам? Разбира се, разликата във времената е дала своя отпечатък, има и известни различия между двата процеса, но същината е една, е все същата.

Давам ви няколко опорни точки сами да опитате да постигнете същностната аналогия на двата съдебни процеса. Сократ бил обвинен от част от своите ученици, че с философстването си им бил навредил, бил им нанесъл някакви хипотетични нравствени щети или вреди. Тази именно част от учениците на Сократ, които по някакви причини се изпълвали със злоба към Сократ (щото другата част от неговите ученици в същото време много го обичали и уважавали, също така му били и безкрайно благодарни за това, което е сторил за тях) сами го дали под съд, завели това историческо съдебно дело, което именно е един от най-значимите в културно отношение факти, останали от цялата древно-гръцка цивилизация. Същото нещо го има и в моя съдебен процес, някаква част от учениците ми обаче не ме дадоха под съд, те просто започнаха да настояват пред директорката аз да бъда уволнен, изгонен от работа; и директорката, вероятно щото е голяма демократка, направи нужното да изпълни този тъй сърдечен душевен вопъл на "онеправданите" ученически "народни маси". Трябва да отчетем огромната разлика в двете епохи: по времето на Сократ не е имало "образователна система", не е имало и неизбежните за нея бюрократи, именно разните властници, директори, инспектори, министър на образованието също дори не имало. По тази причина ако древногръцките ученици е трябвало, за да поискат смъртта на Сократ - да, представяте ли си, за "престъпленията" на Сократ тази част от учениците му поискала смъртна присъда! - та значи е трябвало да се обърнат директно към съда, в наши условия учениците, на които аз, видите ли, съм им бил нанесъл някакви "вреди", за да постигнат целта си (предполагам целта им и сега не е... убиването ми, все пак живеем в хуманни, в що-годе уж по-цивилизовани времена - дали?!?!) трябваше да се обърнат към всевластната и тъй блага с народа "демократична" директорка; по тази причина съдебното дяло биде заведено от мен, жертвата на административния произвол.

Има значи и известни различия между двете дела, но това са формални, несъществени различия, а същината е абсолютно една и съща, простете за чепатия израз. Та вчера в Районен съд в Пловдив се проведе съдебен процес, равностоен в почти всяко едно отношение със знаменития съдебен процес на Сократ, проведен в древната столица на демокрацията и културата Атина, и при това... нито една, повтарям, нито една медия не се заинтересува от него (имам предвид съдебния процес в древния Филипополис, не в древна Атина, разбира се!) и не направи нищо да го осветли, да го документира, да го запази за бъдещите поколения! Това пък обстоятелство показва колко сме назадничави в културно отношение, а най-вече и по отношение на културното ниво на наште медии; ако вчера в Пловдив, да допуснем, Азис бе решил да дойде и да осъществи публично възможността човечеството да види, примерно, част от неговия тъй вълнуващ... гъз (простете за думата!), аз съм сигурен, че в Пловдив щеше да има такова стълпотворение от репортери и медии, каквото едва ли е имало онзи ден в Париж - заради оня същия поход в подкрепа на свободата, мира и каквото там още искате. Е, то и по времето на Сократ медиите изобщо не са се заинтересували, по причина на това, че тогава медии изобщо не е имало. Е, имало е Агора, там, на площада, хората сами са си общували и сами са играели ролята на нещо като осведомителни агенции и пр. - днес пък аз имам предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия; значи и в това отношение имаме принципно подобие и покритие.

Сократовият процес е описан най-вече от неговия ученик Платон, благодарение на Платон най-вече ние знаем какво се е случило на това историческо съдебно дяло, е, на мен, в качеството ми на блогър (и в същото време аз също като Платон се възприемам и като ученик на самия Сократ!) ми се налага в случая да играя ролята на... Платон, т.е., сами виждате, ми се налага да бъда и нещо като хроникьор на случилото се на собствения ми съдебен процес, в който пак аз, видите ли, играя и ролята на нещо като... Сократ! Е, вярно, разбирам умственото ви объркване, та ние живеем в болни, в някакъв смисъл шизофренни, да го кажем направо абсурдистки времена, ето, аз в едно и също време съм и... Сократ, и... Платон, но това, изглежда, е неизбежно, и то по една причина: един мой приятел, който в същото време е нещо като мой "ученик" (той усърдно чете моите книги, подарих му ги наскоро, а пък той в замяна ми подари... бутилки олио, аз писах за тази история, редовните читатели на този блог знаят за нея, а неродовните нека да съжаляват сега за загубата!), комуто, изглежда, самата съдба отреди ролята на Платон по отношение на вчерашното съдебно дяло, още в първите минути на разпита в съда на свидетелката Кръстанова, експерт по философия в РИО (туй значи "регионален инспекторат по образованието") се хвана за глава от чутото и... напусна съдебната зала (!), а пък после ми e написал ето какво във фейсбук:

Zdrasti dumi niamam za dnes da znaeh che me bolia glavata izvestno vreme sled kato si tragnax tazi t.nar. inspektorka li behe ekspert li besh, be tolkova zalka i gadna smehna i bezpomohtna che prosoto neznam kakvo da ti kaja, uzas, uzas, uzas, imash zelezni nervi i samiat fakt che sadih tazi gadina e pokazatelen za betonnite ti nervi i psixika ako biax az prepolagam che sigurno bix maxnal sas raka, tipichno po balgarski bix kazal ia si... maiakata i bix se maxnal ot stranata!

Nehtoto, koeto me iztrelia vav vazduxa beshe kogato kaza che ti si im kazval v uchnsite che triabva da imat sostveno mnenie i che ti niamash pravo da im vliaesh, tia kaza che tova ne se vpisvalo... v pravilata za prepodavane na filosofia!!! Bezumie palno, bezumie napravo! Otkachix! Tova da ne e fizika ili geografia ili ximia ili pak nehto sas kompiutrite svarzano?!?!?! Tova neinoto si e jiv komuizam v deistvie!!!! Gadno mi stana, mnogo gadno i si tragnax. Dano, dano da spechelih... shte se pocherpim zahtoto tazi bitka e i moia! onazi pak gadina deto chakahe otvan mi idehe da ia napliuia, mrastnisa gadna, tolkova e mrasna i podlizurka che niama nakade no kakto i dae da sme tarpelivi i dano pobedata bade za nas!

Ufffffffffffffffffffffffffffffff gadna rabota mnogo gadna i tova deto se vika e edna pikliva direktorka na uchilihte, pravi smetka kakvo stava na po visokite mesta!

Dobre che si tragnax. Shte se molia za teb i za tova vse taka da badeh smiren, tova mngo me kefi i dano niakoga stana kato teb i Bog da te pazi navsiakde i vav vsichko i da badeh ziv i zdrav! I da se varneh na rabota!

Trudni vremena sa nashite no iavno tova e Boziata volia!

Това този човек ми е написал, ето, позволявам си тук да го цитирам, един вид само за историята де, не за друго. Е, така се пише в интернет сега, а той е модерен. Вие като мен не обичате да четете български мисли, написани на латиница ли? Е, аз ще ви вляза в положението и ще преведа на български неговия тъй емоционален текст, той за мен е важно свидетелство, хвърлящо светлина върху случилото се вчера в съдебната зала на Пловдивския районен съд; ето:

Здрасти, думи нямам за днес да знаеш че ме боля главата известно време след като си тръгнах. Тази т.нар. инспекторка ли беше, експерт ли беше, бе толкова жалка и гадна, смешна и безпомощна че просто не знам какво да ти кажа. Ужас, ужас, ужас, имаш железни нерви и самият факт че съдиш тази гадина е показателен за бетонните ти нерви и психика. Ако бях аз предполагам че сигурно бих махнал със ръка, типично по български, бих казал я си... майката и бих се махнал от страната!

Нещото, което ме изтреля във въздуха беше когато каза че ти си им казвал на учениците че трябва да имат собствено мнение и че ти нямаш право да им влияеш, а тя каза че това не се вписвало... в правилата за преподаване на философия!!! Безумие пълно, безумие направо! Откачих! Това да не е физика или география или химия или пък нещо с компютрите свързано?!?!?! Това нейното си е жив комунизъм в действие!!!! Гадно ми стана, много гадно и си тръгнах!

Дано, дано да спечелиш... ще се почерпим защото тази битка е и моя! А онази пък гадина дето чакаше отвън ми идеше да я наплюя, мръсница гадна, толкова е мръсна и подлизурка че няма накъде! Но както и да е, да сме търпеливи и дано победата бъде за нас!

Уффффффффффффффффффффффффффффффф, гадна работа, много гадна и това, дето се вика, е една пиклива директорка на училище! Прави сметка какво става на по-високите места!

Добре че си тръгнах. Ще се моля за теб и за това все така да бъдеш смирен, това много ме кефи и дано някога стана като теб. И Бог да те пази навсякъде и във всичко и да бъдеш жив и здрав! И да се върнеш на работа!

Трудни времена са нашите, но явно това е Божията воля!

Няма да кажа името на този твърде емоционален млад човек, щото е допуснал някои "подсъдни", ала за сметка на това чисто човешки квалификации; е, поемам риска, в името на истината и достоверността, и с оглед да бъде очертана точната психологическа обстановка, в която протече вчерашното заседание на съдебното дяло, да вмъкна тия негови оценки; правя го единствено заради потребността от документиране на нашето толкова болезнено, направо болно време, нека бъдните поколения да има откъде да научат за случващото се сега, в наши дни. И най-вече за това какви сме били ние, съвременниците, какви са били нашите реакции - за мен като философ и психолог точно това е най-важното. Точка по този въпрос.

Малее, аз как я започнах, то за да мога сам да опиша всичко случило се - аз, разбира се, останах до края, цели три часа протече заседанието, участвах също така в дебатите, не си тръгнах като този мой приятел - та значи ако трябва да опиша всичко в цялата му пълнота, ще ми се наложи да напиша цяла книга! Май няма никаква надежда да свърша скоро, аз, разбира се, нямам и този талант да пресъздам всичко случило се, трябва да направя нещо че да избера най-важното, най-изразителното! Не знам как ще се справя, пък и, между нас казано, взе да ми писва да пиша, май тази сутрин нищичко няма да напиша? Май трябва да мине известно време, та толкова свежите ми впечатления да се понаместят в душата ми и да мога след това по-лесно да ги скицирам и изразя с думи? Дали не е най-добре за днес да спра дотук, с оглед на току-що казаното? То и Платон не е бързал толкова като е описвал процеса на своя учител, та аз накъде, моля ви се, съм се забързал? Има цяла епоха време пред нас, какво толкова да бързам с този мой репортаж, наистина?

Няма да бързам. Днес ще спра дотук. Предвид умората, безсънието ми, предвид изтощението ми от понесеното вчера, от чутото, видяното и пр. Пък имам и някои идеи, които ми се въртят из главата като мухи. Примерно ми се иска днес да ида в Инспектората по образованието в Пловдив и да разговарям с Началничката И. Киркова за някои неща, включително и за поведението в съдебната зала на подчинената й експертка по философия вчера; то бива разминавания във възгледите ни, бива всичко, но тя вчера в съдебната зала благоволи да каже по мой адрес дори и това: че била правила наблюдения на часовете на другите учители в Пловдивска област и се било оказало, че моя милост бил... "най-неспособният", един вид най-некадърният! Значи аз водя класацията на най-некадърните учители по философия в подведомствената й философска губерния! Каква чест само, а, какво ще кажете?! :-) Аз чак такова високо сърдечно признание от образователен бюрократ май не съм получавал до този момент - леле, каква голяма чест?! И съвсем правилно значи съм бил уволнен и пр., това повтаряше сякаш в несвяст въпросната философска чиновничка. Аз разбирам, явно тази госпожа чиновничка ме мрази много, даже се досещам защо толкова ме мрази, но се питам, като български данъкоплатец, от чиито данъци се плаща заплатата на многоуважаемата чиновничка: за това ли й се плаща заплата, именно, за да мрази така беззаветно по-различните учители по философия като мен?! И то хубаво, мразиш ги, мрази си ги, но имаш ли правото да използваш властта си за да направиш всичко, за да ги унищожиш - и като личности, и като професионалисти?! Това изобщо според мен не е безобидно, а е недопустима и изцяло неправомерна злоупотреба с власт с оглед не просто да навредиш на една друга личност, но и направо да я съсипеш, да се погавриш с нея, да я ликвидираш, да я убиеш в крайна сметка!

Ще ми се, от позицията си на свободен български гражданин-данъкоплатец да ида днес в Инспектората по образованието в Пловдив и официално да поискам оставката на въпросната самозабравила се чиновничка по философия. По чисто морални подбуди да й поискам оставката, нека това да бъде прецедент, щото става дума за една властваща административна особа, курираща не друго, а тъй свободолюбивата философия - и тъй свободолюбивите по начало философи. И такава една идея ми се върти в главата, заедно с една друга: дали да не взема да обявя още днес гладна стачка, именно с това искане - и да се разположа в Инспектората и седмици наред да гладувам там?! Хем по този начин няма и да изпусна идването на Министър Танев в Пловдив, знаете, той ми обеща, като дойде в Пловдив, да даде интервю за моето предаване; да, ама аз се боя, че чиновниците от Инспектората ще направят всичко, което е по силите им, да завлекат Министъра някъде другаде, да ме подхлъзнат така, че Министъра при мен изобщо да не дойде да разговаряме, убеден съм, че това непременно ще стане! Понеже разбирам от психология, в това число и от психология на образователния бюрократ, на 100% съм сигурен, че като дойде Министър Танев в Пловдив, чиновниците от образователния инспекторат ще натаманят нещата така, че той "да забрави", че е обещал да дойде в моето предаване. Те пък, естествено, няма да му напомнят, да не са малоумни, че да го подсетят?! Искате ли да се обзаложим че точно така ще стане?! Абсолютно съм сигурен, че точно така ще стане! Аз вече писах и на Пресцентъра на МОН по този въпрос, но и те мълчат, явно са решени да подпомогнат колегите си от Пловдив в укриването на министъра на образованието от "толкова опасния философ Грънчаров", по най-груб и грозен начин остракиран от системата, който по едно стечение на обстоятелствата (или по някакъв висш промисъл, знае ли се?!) таман в този момент "случайно" води едно телевизионно дискусионно предаване!

А като обявя гладна стачка и заседна да гладувам в Инспектората, непременно ще успея да "хвана" Министър Танев и да взема интервюто си. Нали така ще стане, а? Бива ли я идеята ми? Иска ли някой от вас да дойде с мен та заедно да гладуваме в полза на спиране на извращенията, що се творят в българската образователна система, дето е обхваната от тази наистина гнусна чиновническа напаст?! Кажете де, не се срамувайте? Аз до този момент се въздържах от подобни по-екстрени граждански действия като гладната стачка, приятели ме удържаха, но мой дойде вече момента да прибегна и до това? Та след малко ще трябва да тръгвам за сградата на инспектората, щото днес е приемния ден на началничката. Ще отида, ей-така, дори само за шоуто ще отида. И пак ще ви пиша какво е станало. То много за писане ми се насъбра, но явно такава ми е била съдбата - да пиша. Е, и аз, както виждате, се старая да си изпълнявам съдбата. То от съдбата си никой не може и да избяга де, както казвали древните гръцки философи. Никой никаква и ничия съдба не може да отмени, дори самият гръмовержец Зевс не може да отмени нечия или някаква съдба. Той само бди за изпълнението й. Да, за точното й изпълнение бди Върховният гръцки бог.

По тази логика излиза, че у нас даже и самият... Бойко Борисов не може да отмени това, което има да се случва, нали така излиза в крайна сметка? По тази логика тогава какво ли излиза да бъде решението на Районен съд по прелюбопитния съдебен казус, който аз се наложи да му задам? Ще видим. След 26 януари съдът трябва да се произнесе по него. Ще чакаме с интерес решението на тъй справедливия съд. А дотогава - ще трябва нещо да правим, щото времето не ни чака. Катастрофата - в това число най-вече нравствена - на изцяло порочната образователна система у нас е тотална! И вчерашното съдебно дяло беше прекрасна илюстрация за верността на тази констатация. Но ми позволете тия дни да се аргументирам, дето се казва. А сега отивам да посетя моите приятели от РИО-Пловдив... бързам, да не закъснея! Чао и хубав ден!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo