Представена публикация

Човеци ли сме?

  Да помогнем на Любо ОЩЕ:   Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров? Освен това смятам, че нашият "Картаген" - мас...

събота, 17 януари 2015 г.

Предлагам гражданска акция, свързана със свободата на медиите, чиято цел е България да стане пълноценно живееща национална и културна общност


Преди няколко дни подхвърлих на едно място - виж Бъдете по-смели, бъдете отговорни граждани, не позволявайте никой да ви подценява и да ви ощетява! - една идея за гражданска акция по повод на крещящата несправедливост, именно най-големите доставчици на телевизионни услуги (канали) да не включват в списъка на предоставяните телевизии една такава безспорно най-качествена, изключително интересна медия - каквато е Пловдивската обществена телевизия. Там обясних ситуацията и предложих следното: всеки от нас, клиентите на този или онзи доставчик, който е ощетен и то по най-груби мотиви (именно лакомията на тия доставчици за много пари!), да се включи в акцията, която пък се свежда до това да напишем нещо като протестни писма с искане за включването на ПО-тв в списъка с предоставяните телевизионни канали на съответния доставчик. Обясних, че аз самият ще направя такова нещо, моят доставчик е Виваком, ето, дойде момента да изпълня обещанието си. Аз ще сторя това и ще обясня как на примера на Виваком може да се поиска промяна на услугата (и включване на моята любима телевизия), пък всеки от вас, ако доставчикът му е друг, но желае да участва в акцията, може по аналогия да направи същото, ориентирайки се в сайта на съответния доставчик за подробности (имейли, пощенски адреси и пр.).

Ето, ако сте клиенти на Виваком можете да отидете на тази страница и там долу има място, където може да попълните съответните данни и да си напишете жалбата или писмото; който пък е клиент на VIVAONLINE може да отиде на съответната страница, да влезе в системата и на съответното място също да пусне оплакването, жалбата или искането си (за мен това място е ето тук). А ето моя текст как изглежда:

Здравейте,

Жител съм на град Пловдив и от няколко години ползвам кабелна телевизия, доставяна ми от вас. Едва след като сключих договора за услугата с вас разбрах, че вие не доставяте най-популярната и обичана (в Пловдив и областта, а и не само) телевизия, именно Пловдивската обществена телевизия, което, по моя преценка, е голяма грешка от ваша страна. Защото тази телевизия има чудесни, много интересни програми, но вие съвършено несправедливо лишавате и пловдивчани, и българските зрители изобщо от възможността да ги гледат, което пък означава, че всеки клиент, разочарован по този начин от вас, разбира се при първа възможност ще се прехвърли при друг кабелен оператор или доставчик. Както ще сторя сега и аз. Разбира се, понеже общо взето съм доволен от останалите услуги, които ми предоставяте, ви давам шанс с това мое писмо да поправите грешката си, а именно да добавите Пловдивска обществена телевизия към своя списък с основни програми. Ние като ваши клиенти заслужаваме правото да гледаме тази наистина стойностна телевизия, това заслужават и всички българи, щото у нас, да признаем, качествените медии се броят на пръстите на едната ръка, ако не са дори и по-малко.

Разбира се, ако не обърнете внимание на моята жалба и не изпълните желанието ми, аз ще прекратя договора си с вас, и не само това, ще призова и своите приятели да сторят същото. Между другото чрез съвременните средства за комуникация (примерно във фейсбук аз лично имам 5000 приятели, а пък блогът ми, един от най-популярните в България, е посещаван също от хиляди читатели) аз ще се обърна към тия големи общности, ще обясня какъв е проблемът, ще се опитам да ги убедя и те да протестират по същия начин заради такава една голяма и недопустима несправедливост.

Сиреч, другояче казано, съветвам ви да се вслушате в моето разумно и взаимно изгодно предложение да включите ПО-тв в списъка на предоставяните програми. Зная добре, че вие изисквате огромни такси от съответните медии за да ги разпространявате, зная, че печалбата винаги е движещ мотив на всеки бизнес, но все пак ви съветвам да си направите по-добре сметката. Внесете тази корекция в политиката си, вярвам, че няма да съжалявате. Нека на първо време разпространявате ПО-тв без директна печалба от нейни такси, един вид само заради нас, зрителите, заради своите клиенти, един вид като бонус, но след време, когато ПО-тв неминуемо се утвърди на медийния пазар в България и заслужено стане една богата телевизия, тогава вече вие ще можете да получавате и печалбата от въпросните такси.

Оня бизнесмен, който не мисли само и единствено за печалбата, а отдава длъжното и на някои чисто човешки неща, постъпва мъдро защото залага не на временното, а на вечното - и прави чудесна инвестиция в бъдещето. Спечелите ли клиентите си, печелите всичко, губите ли клиенти заради един груб комерсиализъм и прагматизъм, другояче казано, заради лакомия за бърза печалба, застрашени сте един ден да загубите всичко. Ето и допълнителна информация за вас (Бъдете по-смели, бъдете отговорни граждани, не позволявайте никой да ви подценява и да ви ощетява!) защо е по-добре да се постараете да не обиждате и да не отблъсквате клиент като мен, пък и всеки друг. Ние, клиентите, ние, гражданите имаме значение, нашето мнение би следвало да означава нещо за вас, моля да не ни подценявате прекалено!

С интерес ще чакам реакцията ви по повод на моето, признавам, необичайно послание. Ще чакам точно 10 дни, в който срок се надявам проблемът да бъде решен положително, т.е. да ме уведомите, че ПО-тв вече е във вашия основен списък с програми и аз вече да мога да я гледам удобно когато поискам. Ако това не стане аз ще предприема съответната наказателна акция за неуважението ви към мен, именно ще прекратя всякакви отношения с вас, ще откажа всички останали услуги, които ползвам до момента при вас – и ще призова и много други хора да последват примера ми.

Желая ви всичко добро!

С най-добро чувство: Ангел Грънчаров, философ, ангажиран гражданин, блогър


Това написах и изпратих преди малко на моите партньори от ВИВАКОМ. Понеже текстът на моята жалба, сами виждате, е по-голям от ония 2000 знака, лимитът, който те са сложили в препоръчаната от мен форма, там има и друга възможност, да им изпратите файл с целия текст на жалбата, което аз именно и сторих, та проблемът се реши. Толкова. Вие сами решете дали ще ме подкрепите. Факт е, че Пловдивската обществена телевизия е една от най-добрите телевизии, които аз лично някога съм имал възможността да гледам. Поставеният проблем е важен не само за пловдивчани, той има не само регионален смисъл: близо до ума е, че Пловдив не е град за подценяване, ето, европейска столица на културата е, най-древният жив град в цяла Европа е, защо, примерно, софиянци или варненци или русенци да не гледат най-добрата пловдивска телевизия?! Или пловдивчани да могат да гледат и варненски, и русенски, и монтански, и видински, и пазарджишки, и асеновградски, и бургаски телевизии? Нима българските градове трябва да съществуват изолирано един от друг, без никакви реални информационни, културни и всякакви други влияния помежду си - сега да не е ранното средновековие, но моля ви се, та сега е 21-ви век!!!

Вие специално имате ли възможност да гледате регионални телевизии примерно от Русе, Пловдив, Варна, Бургас, нима за вас не е интересно какви проблеми вълнуват гражданите от тези градове?! Не, може и да е интересно и потребно да гледате такива телевизии, но тази възможност не ви е предоставена; вместо това имате възможност да гледате предимно разни чалга-канали плюс още купища други телевизии, които бълват общо взето предимно боклуците на западната масова култура. Е, примирявате се с това, така ли? Как България ще стане една пълноценно живееща национална и културна общност ако гражданите дори и от големите градове нямат възможността да общуват истински помежду си просто защото медиите са се отказали от основната си длъжност да създават възможността за такова едно общуване? Ало, оня там, къдравия, с папионката, дето е голям разбирач от медии (и затова циркулира неуморно от телевизия в телевизия дори повече от Андрей Райчев, Божо Димитров и Валерия Велева - ако това изобщо е възможно!) и е при това шеф на медийния съвет, Георги Лозанов ли се казваше: ти, драги, за какво изобщо получаваш тлъстата си заплата, само за това да ни занимаваш с глупости ли, само прическата и папионките си да ни демонстрираш от екраните ли?! Нима за теб истински важните въпроси в медийната сфера съвсем не те интересуват, а, хубавецо?! Аз ли трябва да мисля за тия неща или ти, дето си държавна служба и май изобщо не си гледаш работата?!

Темата, виждате, е голяма и важна. Ще пиша, ясно е, още много по нея, аз и досега съм писал, и тепърва още много ще пиша. С днешната публикация просто подемам нов разговор, интересна ми е също така и вашата реакция, драги ми български свободолюбци. Вие също така общо взето, признайте си, предимно с глупости се занимавате, а за истински важните въпроси май хептен не мислите, правилно ли ви разбирам? Простете, но нещичко трябва да се прави, нещо реално, искат се действия, е не само мрънкане; с мърморене не се става нация и народ, а се става само сбирщина от плямпала и мрънкала. Позамислете се поне малко за това, което казвам, поразмърдайте си малко поне мозъците - за да не мухлясат. Хайде, хубав ден ви желая, извинявайте ако има нещо, но то е било за ваше добро! Приятен да е и уикендът за вас!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

11 коментара:

Анонимен каза...

Ако преследваме благородна кауза, по добре е да печелим привърженици отколкото да си създаваме врагове.

Томи Томев

Ангел Грънчаров каза...

Не можах да разбера за какви врагове става дума, но както и да е...

Анонимен каза...

Ангеле, начина ти на изразяване макар и правдив, не способства за привличане на привърженици, извън тези които те познават и разбират. Ако не приемаш това мое твърдение опитай се да прочетеш по горе написаното от теб, но го прочети като човек който не го е писал, прочети го някак си извън твоята настройка . Вероятно няма да ти хареса тази моя забележка, за това ще цитирам нещо от ИДЕИ: "Искрените думи не са приятни, а приятните не са искрени".

Томи Томев

Ангел Грънчаров каза...

Томи, аз не ща да привличам привърженици извън сферата на правдивостта и пълната искреност - щото това означава компромиси с истината и правене на "мили очи" пред някого, а сам знаеш, че аз ненавиждам всякакви форми на лицемерие. Ако трябва да разгръщаме демократичния потенциал на страната на фалшива, лицемерна и безнравствена почва, с оглед да не губим неверните си съюзници, то това означава, че се обричаме на неизбежен провал. Ще дойде време и много хора, които сега мислят иначе, ще се убедят, че този е верният подход. Впрочем, това, което сега се случва, за някои хора може да е новост, за мен тия неща са ми известни от много отдавна, те са се разгръщали вече многократно пред очите ми. Тъй че нищо не ме изненадва...

Ангел Грънчаров каза...

А иначе трябва да се критикува твърдо и смело, без недомлъвки, само така в отношенията ще се породи нравствен момент - той обича нещата да бъдат поставяни на чиста и принципна основа...

Анонимен каза...

Пак не си ме разбрал. Аз напълно подкрепям твоите начинания и борби за внасяне на новости в образованието и навсякъде в живота ни, и тази твоя идея също я подкрепям, но твърдя, че има друг по ефективен метод за постигане на целите които си поставяме и той се изразява в следното: Стена не се събаря като удряме с главата си по нея. По този начин ще се счупим главата и е много малка вероятността стената да падне. Стена се събаря като се разклатят скрепителните и елементи, и после с леко поклащане тя се згромолясва . Вадим нужните тухлички и тя сама пада.

Томи Томев

Ангел Грънчаров каза...

Томи, ти защо си мислиш, че аз друго в този живот не правя освен да удрям главата си в стената? Имам чувството, че имаш доста превратна представа за това, което правя. А може би с това, което правя, аз всъщност върша някаква работа, която много наподобява въпросното "махане на скрепителните елементи" на въпросната стена и на клатенето й за да падне, ала ти това нещо, кой знае защо, го възприемаш като удряне с глава на същата тази стена. (Друг е въпросът, че всички ме подкрепяте общо взето само като ми гледате сеира, нали така?) Въпрос на гледна точка. Аз обаче нямам толкова ниско мнение за себе си, че да се съглася да бъда представян като безумен човек, който постоянно си удря главата в някакви стени, при това разсъдъкът ми все още, слава Богу, е здрав, тъй че възразявам срещу начина, по който така карикатурно ме възприемаш и представяш...

Анонимен каза...

"(Друг е въпросът, че всички ме подкрепяте общо взето само като ми гледате сеира, нали така?) " Точно това не съм очаквал да напишеш. Знаеш много добре, че поне за мен това не се отнася. Ти си философ и за това би трябвало да разбереш какво точно ти казвам със сравнението за стената, което написах по горе, но явно си реагирал някак си емоционално а не философски. Това го отдавам на голямото напрежение на което си подложен около събитията които се струпаха на главата ти.

Томи Томев

Ангел Грънчаров каза...

Томи, когато човек казва нещо, се старае да съобщи общото правило, а изключенията от него, както знаем, само го потвърждават. Признавам, ти си изключение, подкрепяш финансово дълго време издаването на списание ИДЕИ. Но не вярвам да отречеш общобългарската склонност, първо, само да гледаме сеира на тия, които се мъчат нещо да направят (и които именно си трошат главите в стените), второ, взаимно да се ядем един друг, щото, видите ли, всеки има претенцията да е най-добрия, най-умния и пр.

Държа да отбележа, че въпреки всички главоболия, които се струпаха на главата ми, главата ми все още, слава Богу, е наред, като изключим това, че на горката ми глава й се наложи да преживее една сложна операция или интервенция, но да се надяваме, това не е довело до намаляване на умствения й капацитет, за което, кой знае защо, толкова хора се надяват и сам виждаш, непрекъснато за това говорят, главата ми та главата ми... бил съм си я блъскал в тени, и не знам си какво още, и т.н. Тия намеци за главата ми, между другото, не знам дали можеш да си дадеш сметка за това, съвсем не са ми приятни, но кой ли пък у нас се вълнува от такова нищожно, незначително нещо каквото е достойнството на една личност, на ближния човек?! :-(

Анонимен каза...

Аз не обръщам внимание на всичко това, което описваш, а следвам своя път по начина които описах за стената и винаги постигам целите които съм си поставил. Не очаквах, че ще го приемеш в буквалния смисъл. Между другото да те попитам, какво стана с последния брой на ИДЕИ?

Томи Томев

Ангел Грънчаров каза...

А, декемврийската книжка на списание ИДЕИ излезе и днес беше разпратена. Двата екземпляра, които обикновено ти изпращам, също пътуват към твоя адрес. Моля да ми съобщиш желаеш ли да ги получаваш през следващата, 2015 година.