Продължавам серията "Из проектозакона за образованието"
Проектозаконът създава нова институция - Национален инспекторат по образованието, който да извършва "независима оценка на качеството" (чл. 271). Но независим ли е НИО на практика?
В чл. 272(3) се казва, че директорът на НИО се назначава от министър-председателя, което би следвало да му дава независимост от МОН, чиито подчинени институции (училища и детски градини) ще инспектира. По-нататък обаче виждаме, че дейността на НИО се регламентира от министъра на образованието; той назначава служителите в НИО; и накрая дори и самият директор бива подчинен на него (чл. 272 (7)). Дори външните инспектори, за които се говори в чл. 274 (1) , трябва преди това да преминат „успешно” курс в НИО, за да бъдат допуснати от самия НИО като „външен” нему инспектор!
Т.е. в цялата институция по оценяване няма нито един независим елемент. НИО нито е външен за системата на образованието, нито е независим, за да може да дава независимо външно оценяване. Всичко, до последния детайл отново е подчинено на министъра на образованието.
Написа: Gayane Minassian
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
не е само в образованието. навсякъде е в този стил.
Julian Karadjov
Третият подпроблем на деветия проблем Концепцията конституира Националният институт за оценка като структура на МОМН, с което запазва статуквото и след време пак ще заявим, че „Не са създадени механизми за прозрачност и публичност на резултатите от инспектирането.” Не са създадени, защото не са желани от субектите на тези дейности, защото тези субекти изпълняват образователни и необразователни функции в управлението. Министърът на образованието няма интерес да се дават нежелани оценки за работата на системата „Образование”, защото тази оценка ще рефлектира върху оценката на правителството.
Четвъртият подпроблем на деветия проблем Предложената смяна само на името /от РИО в РУО/, а не променя функциите на регионалния орган за управление на образованието по същество запазва констатацията, че „Институционално, в лицето на Регионалните инспекторати по образование, се смесват функциите по администриране, организиране и подпомагане на образователните институции, от една страна, и контролът, инспектирането и оценяването, от друга.” Така формулиран текстът предполага, че това смесване на функциите в РИО е неправилно и ни подсказва, че в бъдещият закон този пропуск ще се избегне. Но това не се посочва в ІІІ част на концепцията. За какво е записано това тук, след като в трета част се регламентира същото това смесване на функциите на РУО, регионалния орган на управление на образованието.
Райчо Радев
Публикуване на коментар