Влади, Лондон: Радвам се за публикацията (виж: Само законите и правилата дават комфорта на цивилизована страна), надявам се да доведе до нови дискусии, а пък, кой знае, може и до някакъв отговор, решение, план за действие - знае ли човек от кой храст ще излезе заека? Така ли беше тая поговорка?
Аз пък си направих страница във фейсбук. Накарах няколко човека да започнат упорити дискусии с техни приятели и познати по належащия проблем. И си викам: хубаво де, ами ако някой има идея какво правим, трябва да играем на счупен телефон? За това направих страницата, на която каквато и идея да има да я сподели за да я разнищим с останалите участници. Чудесно. Кръстих страницата "Идеи за Новата България". Първата вечер от поканите за харесване на страницата събрах 8 човека, а втората вечер един. Като нито един от тях дори не поздрави та камо ли да отвърне на поканата ми да дават идеи. Втората вечер бях много ядосан, че никoй не изявява интерес от този тип разговори, написах още някои неща на стената на страницата и реших да изчакам няколко дена. Днес влязох и с изумление открих че никoй, ама никoй не го е еня за страната ни. И преименувах страницата на "Бившата България", така поне да се знае, че онази страна, която нашите деди са бранили с голи плещи на цената на живота си, вече я НЯМА. Жалко, но мисля че е точно така. Но нищо де, това няма да ме спре, даже напротив. Има доста неща, които можем да направим при положение, че започваме от дъното, нали? :-)
А.Г.: Влади, а ти опита ли да убедиш човека (оня, за когото пишеш "човекът, който ме е вдъхновявал хиляди пъти") когато ти е казал, че с бездействие било по-разумно да реагираме?
Влади: Този човек ми беше като по-голям брат. Познавам го до дъното на костите му. Той учеше право, но не се дипломира. Работи като барман в софийско заведение. Любимото му нещо е писането. И той като теб обича да пише за какво ли не. Всякакви теми, случки, размисли странни. И не толкова. Та както и да е, отговарям ти на въпроса. Опитах да го убедя, че наистина можем да постигнем нещо. И имам огромна нужда точно от него. Казах му, че освен да пише сега има възможността да реализира някоя от идеите си - ако се понапънем заедно. Но уви! Той ще си води битката от стаята с лаптопа и бирата. Жалко, нали?
А.Г.: Много голям проблем е че ние, българите, изобщо съвсем не умеем да обединяваме силите си за постигането на общозначими цели. Това ми е добре познато. Общо взето всеки си остава сам в някакви си свои борби, рядкост е някой да те подкрепи. Много ми е позната тази ситуация, щото съм я изпитвал кажи-речи милион пъти. Според мен този е най-големия ни проблем: всеки от нас дърпа в някаква си своя посока, посоките обаче са така различни, че в резултат нашата обща българска талига съвсем не помръдва! А колко е просто няколко човека с общи сили да дръпнат в една посока и тя ще потръгне! :-)
Влади: Те проблемите са толкова много че всеки ще има поле за изява. И няма никакъв смисъл някои да се налага като тартор - че да става по неговата.
А.Г. Това от една страна е точно така, проблеми колкото щеш, има за всеки да се изявява в някаква област. Но общо взето сам и отделно взет човек не може да постигне кой знае какво - ако не намери хора, които да го подкрепят. Поне да си намери сътрудници, съмишленици.
Влади: Все пак човешкият живот има цена. Както виждам някои от нас оценяват собственият си доста скъпо. По-скъп от родината си, близките си, бъдещето на поколението си. И на това на поколенията след него. И изобщо на всичко. Това е според мен умишлено тотално блокиране на всякаква мисловна дейност - защото не вярвам, че съществува самочувствие в такива мегагалактически размери, че да поставиш себе си над смисъла на живота.
А.Г.: Аз тази нощ станах в три часа и до този момент не съм почивал. Налага се да се оттегля, щото съм капнал. Пак ще продължим разговора. До скоро!
vladi: Лека вечер и отново искам да изразя благодарности към теб. Оценявам всичко, което правиш. Благодаря!
Ангел Грънчаров: Лека вечер, аз също благодаря, че разговаряме! Аз обичам разговорите с мислещи хора. :-) Има и смисъл да се разговаря по истински важните проблеми. Да видим дали и други хора ще се включат в усилията ни да осмислим ситуацията на българския живот, в която се намираме.
ДОБАВКА: Реакцията на КАМЕН:
КАМЕН: Ангеле, супер се е получило това дето си говорехме на "Главната" много много ми хареса, а това дето ти е споделило това момче-българче от Лондон е не знам какво да кажа - супер е! Много или малко той поставя необятна тема - на отделен разговор, на много разговори! И то дълги разговори.
Слушах два-три пъти разговора, който проведохме на Агората и да ти кажа, че много съм доволен. В смисъл останах много положително зареден от това, което за щастие сее получило - защото нали ти каза че нищо не се било записало. Много ме зареди положително този разговор и начина, по които си общувахме, много откровено и зареждащо беше за мен това, което направи. Идеята ти е много хубава, много. Сега влизам пак в един период на трудност от това че не работя, това е от няколко дни, в смисъл психологически труден период, че съм некадърник, че от мен нищо не става и разни подобни лоши мисли, които заливат главата ми и замъгляват съзнанието ми и ме измъчват много. Та точно заради това и не само, а по принцип говоря че съм много благодарен че ми помагаш без въобще дори да разбирах. И че ми връщаш първо нормалността, второ караш ме да мисля положително, смислено, дори бих казал провокираш ме да чета книги и така все едно ми протягаш рака за да прескоча тази дупка, яма, бездна, пред които ме изправя тази моя почти хронична безработица. Само едно ме притесни малкo и искам да ми кажеш. Там дето си говорехме, че момчето от Лондон споменало за циганите - да не го обидихме? Когато ти казваше че той оттам се сетил за тях, а пък аз казах че на нас все някой друг ни е виновен и се изсмях малко иронично и подигравателно. Виж онзи момент и ми кажи дали нещо може да сме го засегнали без да искаме. Ако има такова нещо ме извини пред него като се чуете. А иначе ти благодаря за всичко и за това, че Бог си знае работата и среща хората едни с други точно когато имат най-много голяма нужда и когато трябва да се подкрепят най-много. Затова ти благодаря за това че си приятел, и то истински.
Леле, дано много не се мъчиш да ми разчиташ лотиницата и най-важното да ми разбереш какво съм искал да ти споделя! Шзвинявам се за гадния правопис и от утре вече обещавам макар и по-бавно да премина на кирилица.
ЗАБЕЛЕЖКА: Виж и това: Героите на моето поколение са битови алкохолици, а всички останали са дребни душици с нулево желание за развитие
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар