Моята реакция по повод на думите на М.Дойчев по повод смъртта на Ж.Желев във Фейсбук, които помествам по-долу:
За умрелите - или добро или нищо, но аз искам тук да кажа нещо за живите, които днес се надпреварват да лъжат и да лицемерят по повод смъртта на Желю Желев, Бог да го прости! Все пак не е хубаво да се лъже чак толкова, пък макар и по, тъй да се рече, "хуманни", по "морални" причини. Ето един пример в тази посока:
Ж.Желев бил "първият демократично избран" президент на България. Това е лъжа. Той не беше демократично избран, избраха го комунистите в резултат на задкулисна договорка, в резултат на сделка; такова нещо аз не мога да го възприема като "демократичен избор"! Ако нашата представа за "демокрация" е това, майка ни жална!
Или първият избор на Желев за президент може и да не е демократичен, но втория пък за сметка на това е? Е, и това не е така. Когато нещо е омърсено в началото, то няма как да се изчисти. Второ, президент в онази поляризация можеше да стане само оня, когото подкрепят ченгетата от ДПС. А тяхната подкрепа съвсем не е била безкористна или дълбокоморална. Ето че и вторият избор на Желев за президент едва ли е "демократичен". Една нефункционираща или функционираща само външно и формално "демокрация" не е демокрация, ерго, всички нейни актове на избиране не са демократични.
Желев в първия момент не призна резултатите от изборите - "първите демократични и свободни избори" през лятото на 1990 г. - но час-два по-късно ги призна! Какво ли се е случило в тия час-два можем само да гадаем. С какво ли комунистите, дето фалшифицираха "първите свободни и демократични избори", са го подкупили да подкрепи фалшификата? А дали той не стана президент в резултат на договорка точно от тия един-два часа?
Желев имаше много грехове. В резултат на които ние, неговите избиратели, излязохме на улицата и му поискахме неговата оставка. Така ли беше? Защо тогава трябва толкова много да се лъже в деня на неговата смърт? Една крайно деморализирана демокрация, в която всички се надпреварват да лъжат, не е никаква демокрация. Желев днес най-усърдно беше хвален от... ченгетата на ДС в политиката, това едва ли е толкова случайно.
За умрелите се говори или добро или нищо. Но аз в случая говоря за реакциите на живите лъжци по повод смъртта на умрелия. И също така има нещо, което би следвало да ни води непрекъснато: и това е почитта към истината. Ето затова и се обадих. Поемам напълно съзнателно този грях - ако това наистина е грях.
Явно са ни много объркани представите ако точно това го възприемаме като грях... а пък лъженето го възприемаме като израз на "добропорядъчност"...
Момчил Дойчев каза: Желю Желев беше мой учител по Политика, научна честност, морална почтеност и чувство за национално достойнство. Той беше истински демократ и рядко почтен и неподкупен като човек и политик. Неговото чувство за хумор бе неподражаемо и забележително. Запознахме се през 1982 г., веднага след публикуването на "Фашизмът". Аз току що бях завършил философия и се ориентирах към политическата философия и политологията. Той ме насочи към проблемите на демократичната промяна, срещахме се често и обсъждахме всички забранени от режима книги и тестове, с които той ме снабдяваше. Аз също участвах в дискусиите по негови текстове и книги. Още пазя преписът на пишеща машина на "Фашизмът", която тогава направих. Той беше мой неформален ръководител на дисертацията ми за демокрацията, която защитих на 10.12. 1988 г. На защитата дойде заедно с Блага, Радой и други членове на ръководство на Клуба. Стратегията за демократична промяна на Желев бе забележително реалистична и... оптимистична! Той имаше характера да обедини разединената и разпокъсана опозиция на режима и да ръководи СДС и демократичната промяна в началния и период. Може би единствен се опита да обедини под знамето на демокрацията целия народ, въпреки разделението и омразата, които комунизмът ни завеща. Не успя, но поне направи опит! Бе мек като характер, но едновременно с това непоклатимо твърд в убежденията си. Понасяше критика и приемаше разумни и логични аргументи. Имаше смелостта да променя своята позиция и да признава свои грешки. Не понасяше корумпирани и неморални политици. Казваше "Политиката не е мръсна работа, но около нея има много мръсници". Макар да не вярваше в Бог, имаше и дарбата да прощава. Остава в историята на България не само като дисидент и демократичен президент, но и като политик, за който може да се каже, че е бил неподкупен, почтен и президент на всички българи.
Бог да го прости!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
14 коментара:
Ехооооо,кaк си?
Pepa Peneva
Истина е!
Linda Sandaklie-Nikolova
Браво Ангеле! Начетох се на какви ли не текстове, някои от които съвсем улави! Текстът ти е съвсем на място.
Емил Николчев
Даже не прочетох послеписа, но не може Надето Михайлова да се прави на толкова демократка, толкова хуманна; а да купи гаражите на ЦК на БКП рано рано; те са ни вкарали в Евросъюза, глупости Полша Германия, Унгария и т.н. бяха достатъчна предпоставка това да се случи... това буше неизбежно... ПРАВ СИ АНГЕЛЕ /Грънчаров...
Пиша това защото я слушам как се опитва отново да ни омайва ...в момента омайва Слави Трифонов;,но Дългия в днескашният ден едва ли енергично ще и противоречи...
Georgi Ubinov
Е, аз казах само доброто... Иначе съм спорил много с него - от въпроса за датата на първите избори, през отношението към новата Конституция, Боянските ливади и чак до въпроса за забрана на БКП (със задна дата)...
http://pik.bg/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D0%B8%D0%BA-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D1%81%D0%B0%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%88%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BC%D1%83-%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B5-%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0-news279152.html?fb_action_ids=823241874384049&fb_action_types=og.comments Без коментар, коментарът е излишен...
Бог да го прости! Президентът Желев беше истински демократ, почтен човек и талантлив учен.
...за грешките и слабостите му- друг път...
Нека сведем глави пред смъртта на един човек! Друг ще го съди, а не ние. Не ни е дадено това право. Всички приказки са излишни, г-н Грънчаров, защото нищо няма да променят. Каквото е направил доктор Желев, вече го е направил и нищо не може да се добави или отнеме!
Поклон пред паметта му, защото понесе тежки удари и загуби!
Парпулов
Съгласна съм на 100% с вас г-н Грънчаров! Желев е един от основните виновници за сбъркания преход в България. Колко е бил честен? Дали дъщеря му наистина се самоуби? Дали по този начин не му показаха, че трябва да е послушен и изпълнителен?
Ani Valova
Г-н Парпулов, трябва да говорим и да мислим, щото като говорим и мислим нищо няма да се промени от стореното от мъртвеца, но има шанс да се промени нещо от това, което сега става, което ще става и в бъдеще; ето този е смисълът да се говори. А мъртъвците могат да бъдат почетени само със спомена за добрите си дела, ако има такива, разбира се... затуй нека живите много да внимават за това какво правят и какво са правили - та като умрат да оставят поне един хубав спомен. Но хубавият спомен да е спомен на хубави хора, а не на мерзавци. Желев го хвалят най-безочливо най-големи мерзавци, това на мен ми говори много... за Вас лично не знам как е...
Г-н Грънчаров, всеки има право на мнение и аз уважавам това право. Но мъдрият разбира, че всяка истина е субективна. Обективни са само природните закони. От там и заветът на Спасителя "Не съдете, за да не бъдете съдени". Както стана дума "Вратата Рашумон" на Куросава илюстрира колко субективни са нашите "истини".
Желев още не е положен в гроб и почват излишни обсъждания. Нека сведем глави пред смъртта! Всичко друго сега е излишно. Парпулов
Напълно сте прав, уважаеми г-н Парпулов, но в два момента не съм съгласен с Вас:
- Първо, не е истина твърдението Ви, че всяка истина била... "субективна"; истината е, че мненията са субективни, а истината, стига да е истина, е, напротив, абсолютна, тя важи за всички; изразът "субективна истина" или "истината е субективна" наподобява израза "желязото е... дървено";
- не е вярно, че тия обсъждания около ролята на разни личности в най-съвременната ни история са излишни, напротив, много са необходими; по тази логика, ако не бива да говорим за умрелите исторически дейци (за да не би да оскверним с нещо паметта им), тогава изобщо не бива да говорим за нищо в историята ни, щото тя, историята, се състои именно от деяния на вее починали дейци.
И Стамболов е починал като Ж.Желев, за него можем да говорим, а за Желев - не, как така? Аз лично смятам, че уважението към починалия може да бъде засвидетелствано и по този начин, а именно като се говори честно за това, което той е сторил; решително възразявам срещу фалшивото и лъжливо говорене за въпросното лице с оглед демонстрирането на някакво фалшиво "признание на заслуги"; с лъжи не може да бъде почитано някакво умряло историческо лице, не е този начинът. По-грозно е да се лъже над трупа на покойника, аз така мисля, а истината винаги е за предпочитане. Разните исторически дейци, няма как, трябва да поемат пълната отговорност за всичко, което са сторили, а това, че са починали, не е аргумент за премълчаване или дори за оправдаване на греховете им... всички сме грешни, покойният Желев - също, възразявам да бъде описван и представян на младите сякаш е едва ли не светец. Те на името на Николай Добрев, също покойник, улица нарекоха с цялото си безсрамие, а на Желю, както е тръгнало, нищо чудно и цял град да нарекат! Още не са сетили, но ще се сетят, ето, подсказвам им го... нека да се излагат тия безсрамници!
Та проблемът е сложен и многоизмерен, тъй че винаги се налага много да се дискутира по него, мълчанието никому не помага, а спестяването на неудобните истини не е начин да се почитат покойниците... Лъжата, от която сме си толкова много патили ний, българите, все някога трябва да й подсечем краченцата...
Г-н Грънчаров, за всяко нещо си има време и място. Лично право е на всеки да ги избира. И на погребението на Стамболов е имало простотии ( не мога да намеря подходящата дума ). Видяхте как Филип Димитров и Н.В. Симеон II отговориха на провокативни въпроси. Та, Ваше право е да изказвате мнения. Никой не Ви го оспорва. Въпросът е за момента. Но, както Вие си решите. Парпулов
В момента, когато всички се надпреварват да лъжат и да лицемерят, точно тогава е време някой да каже, че не бива да се лъже толкова, че толкова да се лицемери също не бива. Нека да се смята, че момента е неподходящ, аз пък смятам, че е подходящ. Ако никой не реагира на ширещата се лъжа и на заливащото ни лицемерие, и то точно в този момент, после ще бъде късно. А по времето на погребението на Стамболов е имало много грозни сцени, надявам се това, че аз казвам, че мисля различно по някои въпроси, не го сравнявате с онези ужасно грозни ексцесии, щото ако го сравнявате с тях, това е много жалко... аз просто заявявам, че мисля различно, по начало не обичам да пея с другите в хор, особено в хор, пеещ усърдно арията на лъжата...
Публикуване на коментар