Хубаво е човек да се похвали на страницата си във Фейсбук с толкова героична постъпка, а именно, че се е "нарязал", именно, че се е напил по празниците като свиня, сиреч, че е станал "човек от народа", "народен чиляк", че се бил "слял с народа си" и т.н. Май затова у нас да се похвалиш че си се "нарязал" като "чист българин" или като руснак се смята за част от патриотичния ритуал.
На това основание всички пияндета от нашенските кръчми са общо взето все щатни патриоти на АТАКА и, разбира се, са и кандидат-рублофили, как иначе да бъде?! И патриотизмът, като всичко друго у нас, се стимулира парично, както разбираме, без пари нищо не се случва у нас - зер сме материалисти, тъй ами, няма да се излагаме сега, нали?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
3 коментара:
Каква е тази обсесия с изметта на обществото? Освен това освинването и алкохолизмът за характерни за Северна, не за Южна Европа. Винаги съм се удивявал колко малко пияни хора се срещат в България на улицата, докато в по-северните страни това е най-обичайна гледка.
А дали пияндетата за главно привърженици на Атака, е спорно, на мен поне не са ми известни подобни статистически данни. Възможно е обаче нещо друго: сред електората на Атака алкохолиците да са свръхпропорционално представени, което обаче не значи, че всички алкохолици са атакаджии. Обърнете се към някоя агенция за проучване на общественото мнение да включи този въпрос в анкетите си, за да получим достоверни данни. Това обаче ще е трудно, защото повечето алкохолици няма да си признаят, че са такива.
Никаква специална "научна" статистика и социология не е нужна в случая. Просто е да се удостовери истината, която аз изтъквам, а именно, че привържениците на АТАКА са предимно от средите на злоупотребяващите с евтина ракия и евтино вино български граждани. Как съм разбрал тази истина ли? Ами много е просто: от моите познати има трима-четирима, които се изтъкват като привърженици на АТАКА. Всичките също така са горещи почитатели и на евтиния алкохол, и на Матушка Русия едновременно. Тази социология е по-сигурна от всяка друга. Слушайте мен... :-)
Мога да Ви предложа и други, по-философски основания за заключението си, но засега тия стигат...
Публикуване на коментар