Из: Карл Попър, ментора на Джордж Сорос и философията за Отвореното общество, Автор: ANONYMOUS BULGARIA
Менторът на Джордж Сорос, според неговите лични твърдения, е Карл Попър, автор на книгата „Отвореното общество и неговите врагове“. В книгата си „Сорос за Сорос“ Джордж Сорос пише, че именно Попър е човекът, който е повлиял с писанията и мисленето си върху него. Той е изобразяван от Сорос и други като човек, който се противопоставя на заплахите за демокрацията и дори твърди, че е противник на марксизма и комунизма. Обаче анти-комунистическите данни за Попър са много слаби – толкова слаби, че дори практически изчезват под тежестта на собствената му работа. Карл Попър е бил комунист в младежките си години...
... Писателят от „Hoover“ изглежда намеква за възможността, че консерваторите може да са били измамени, когато пише, че “Въпреки силно критикувания от Попър марксистки историцизъм, той беше симпатизиращ моралния импулс на Маркс.“ Той цитира Попър като казва:
„Ако можеше да има такова нещо като социализъм в съчетание с индивидуалната свобода, щях да съм все още социалист. Не може да бъде нищо по-добро от това да се живее скромен, прост и свободен живот в егалитарно общество. Мина известно време преди да си призная, че това беше не повече от една красива мечта; че свободата е по-важна от равенството; че опитът да се реализира равенството застрашава свободата; и че, ако свободата се загуби, там дори няма да има равенство сред несвободните.“
Това звучи като залп срещу социализма, но е очевидно, че предполагаемата комбинация от социализъм и свобода е точно това, което Попър застъпва и което привлича Сорос и до днес. Това оправдава неговото финансиране на прогресивните групи, посветени на голямата федерална роля в делата на американския народ и правителство.
КРАТЪК КОМЕНТАР: И тъй нататък, можете да изчетете ако искате цялата статия, поучителна е. Твърденията в нея ми обясняват на мен специално много неща. Значи тъй, учителят и вдъхновителят на Сорос, именно Карл Попър, бил, видите ли, "комунист", което няма начин да не е повлияло и на ученика му! Аз се чудех защо фондация "Отворено общество" навремето не благоволи да помогне на моя проект за създаване на философско списание, имам предвид списание ИДЕИ - причината за това е явно бил антикомунизмът на основателя и главния редактор на списанието, именно моя милост! :-) Е, самата фондация и да не е откровено комунистическа, то поне сигурно е това, че българският й филиал е овладян от комунисти, за това давам 100% гаранция, няма начин да не е така след като знаем, че у нас комунистите владеят всичко, ченгетата от ДС даже името "Стефан Стамболов" завладяха и си направиха фондация на негово име, та с някакво си там "Отворено общество" ли ще се церемонят?! А знаем, че другарите са най-активни тъкмо в сферите, където има много пари, ох, как активни са те в сферите, дето има хубави парички?!
Ей, мама му стара, този мой антикомунизъм ми изяде главата, заради него съм гонен отвсякъде, най-накрая заради него нищо чудно и по улицата ще ми се наложи да тръгна да прося... :-) Тия у нас, които не скъсаха пъпната си връв с комунизма (и най-вече останаха верни на ченгетата!), какви кариери само направиха, а, свят да ти се завие?! Но ний, дето сме антикомунисти, до последно явно ще бъдем гонени, тормозени, остракирани отвсякъде, такава явно е съдбата на антикомуниста у нас, примери в тази посока колкото щеш, не съм само аз...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Позволете ми да познавам философията и биографията на Попър в дълбочина, нищо че според Вас съм кагебист-конспиролог.
Попър на младини по собствено признание е бил комунист-марксист, но на 17 години се отказва от марксизма. Той даже много конкретно описва събитията и причините, довели до този обрат в мисленето му. Книгата му за отвореното общество, макар и да съдържа спорни моменти, е изключително ценна и си струва да бъде четена и препрочитана.
Колкото до личността на Сорос, там има много въпросителни. Учудвам се обаче, че филиалите на чуждестранните фондации според Вас са овладени от комунисти. Това не е ли израз на толкова заклеймяваното от Вас кагебистко-конспирологично мислене? – Само че в случая сте прав, комунистите овладяха, респ. никога не се изпускали ръководните постове и след 1989, което показва, че нещо с промяната и прехода не е наред. А истината е, че промяната и преходът не бяха спонтанни, а дирижирани процеси. Но най-важният въпрос си остава този за ЦЕЛИТЕ на промяната, а него сякаш никой не си го задава – вероятно докато не стане късно.
Господине (или госпожо), аз не мога да зная кой сте по причина на това, че Вие държите да сте напълно анонимен, сиреч, да сте без личност. Ако поне си бяхте измислил псевдоним, то пак можех да Ви различавам от другите анонимни, но след като и това не сторихте, моля да не се чудите, че ви бъркаме с тях. Толкоз. Проблемът си е изцяло Ваш...
Публикуване на коментар