Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 24 февруари 2015 г.

Що за хора сме, докога ще понасяме тия комунистически идиотщини?!



Ало, юристите, моля, направете справка и кажете: има ли право Президентът да преименува обекти с национално значение, както беше по-рано?! Питам, защото ми се струва, че е крайно време да направим една подписка до Президента Плевнелиев с искане на град "Димитровград" да бъде дадено друго име, докога този град ще носи името на тоя алкохолизиран масов убиец?!

Срамота! Аз не зная как тия въпросните "димитровградчани" търпят резила да бъдат наричани така, егати волските сърца имат въпросните "димитровградчани" щом още търпят такова позорно име!? Но е крайно време ние, българите като цяло, да искаме смяна на името на този град, заедно с имената на някои други, примерно на гр. "Септември", на "Благоевград" и т.н. В кой век живеем, та продължаваме да търпим тия ужасни комунистически гаври?

Що за хора сме, та още понасяме тия комунистически идиотщини?! Даже в Русия вече няма Ленинград и Сталинград, а у нас има, ето, имаме си градове, носещи имената на българските Ленин и Сталин, именно Благоев и Димитров! Срамота, аз по-голям резил от този не мога да си представя!!!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: