Един човек, казва се Alexander Kosamarev ми е писал във фейсбук:
Здравейте, ако Вие сте споменатият в статус на Александър Йорданов като блокиран, тази статия е във Ваша защита: Другарският съд на Александър Йорданов – символ на победилата демокрация или възродения фашизъм, решете сами
Оказа се, че там аз съм единственият блокиран, който при това е споменат от другаря Александър Йорданов... два пъти! Споменати са още много хора, аз обаче съм имал честта името ми да е изписано два пъти, не мога да разбера на какво се дължи тази чест. Отвърнах на този човек, дето ми изпрати линка към интересния текст следното:
Благодаря! Аз съм споменатия там блокиран от Ал. Йорданов "неправилно мислещ". :-)
Толкоз. Публикувам това като куриоз. Разбира се, мен Ал. Йорданов ме блокира по причина, че влязох в дискусия с него, за която съм писал в своя блог, нещо повече, публикувал съм я него в целия й блясък, тъй да се рече. Аз му зададох тогава няколко крайно неприятни му въпроса, които го извадиха от равновесие. И той почна като несвяст да ме ругае че щом мисля така, явно съм бил... руски агент! :-) Ето тези въпросните публикации:
Хубаво е, че написаното остава. Та да не се изопачава реалното състояния на нещата, за да не се лъже. А относно другарския съд на Ал.Йорданов какво да каже човек - каквото и да каже, все ще се оцапа. Нашият мъдър народ нали знаете какво е казал по повод на подобни неща? Ето какво е казал народът ни: "Не хвърляй камък по рядко лайно (с извинение за думата!) щото ще се опръскаш...", "Не хвърляй камък по рядко лайно щото ще се напръскаш...", нали нещо такова беше казал народът ни?
Е, казал е народът ни всичко, което може да се каже... затуй ще си замълча. Всичко добро!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар