Паметникът на Съветската армия във Варшава
Кметът на Варшава Хана Гронкевич-Валц обяви, че няма да връща на мястото му демонтираният заради строителството на метрото паметник на "Братята по оръжие". Монументът, подобен на Паметника на съветската армия в София, е в чест на съветските войници, освободили Варшава по време на Втората световна война. Паметникът е поставен от полските граждани през 1945 г. Но днес местонахождението му във варшавския район Прага е сметнато за политически нецелесъобразно от местните власти.
В интервю за полското радио RMF-FM кметът на Варшава заявява, че на съдбата на паметника влияе отношението към действията, предприемани от съвременна Русия. Според Гронкевич-Валц, руската политика напомня на варшавяни за събитията от 1945 г. Това не им допада и затова е по-добре паметникът да не се възстановява, смята тя.
Кметът на Варшава Хана Гронкевич-Валц
„Сред депутатите няма желание да бъде върнат паметникът – това е преди всичко от техните компетенции. Аз също нямам желание да върна този паметник“, казва кметът на Варшава.
Паметникът на Братята по оръжие е бил първият монумент в следвоенна Варшава. В деня на откриването му на пиедестала били поставени гипсови фигури с имитация на бронзово покритие, направени в берлинската Академия за изящни изкуства. Скулптурите от бронз били отляти през 1946 г. и след година поставени във варшавската Прага.
Надписите на пиедестала са на полски и руски език и гласят: „Слава на героите на Съветската армия, другари по оръжие, които дадоха живота си за свободата и независимостта на полския народ. Този паметник е издигнат от жителите на Варшава през 1945 г.“ (Прочети ДО КРАЯ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Йорданка Фандъкова да вземе пример от кмета на Варшава Хана Гронкевич-Валц, която обяви, че няма да връща на мястото му демонтираният паметник на т.н. братя по оръжие.
Монументът, подобен на Паметника на съветската армия в София,
бе построен в чест на съветските войници, реално освободили Варшава по време на Втората световна война.
Разликата между варшавския и софийския монументи е, че съветската армия окупира София, за разлика от факта, че е прогонила със закъснение германците, оставяйки Армия Крайова сама да се бори с германските войски с цел да я злепоставят като неефективна:
"На 1 август 1944 г. започва въоръженият опит на полската Армия Крайова (Armia Krajowa) да освободи Варшава от немска окупация в края на Втората световна война. То е част от общонационално въстание, наречено Операция Буря (Plan Burza). Полските войски се съпротивляват на водените от немците войски до 2 октомври (общо 63 дни).
Загубите от полска страна са 18 000 убити войници, 25 000 ранени и над 250 000 убити цивилни, най-вече при масови екзекуции, провеждани от настъпващите германски войски, които дават над 17 000 жертви и 9000 ранени. Приблизително 85% от града е разрушен по време на градската партизанска война и след края на въстанието, когато германската армия по заповед на Хитлер изгаря повечето квартали.
Въстанието започва в ключов за войната момент, докато Червената армия наближава Варшава. Въпреки че след 16 септември 1944 г. се намира на неколкостотин метра от полската столица, съветските войски така и не установяват връзка с въстаниците.
Въпреки съмненията доколко е рационално въстанието да започне, то все пак се планира. Ситуацията се изостря, когато успехите в операция „Багратион“ (съветската офанзива в Беларус) водят Червената армия до старата полска граница през юли 1944 г. В този момент трябва да се реши дали да започне при риска за проблеми със съветската подкрепа, или да отпадне и да се остави съветската пропаганда да описва Армия Крайова като колаборационистка и неефективна.
Става ясно обаче, че след успешното сътрудничество при освобождаването на различни градове като Вилнюс, пристигащите след това части на НКВД или разстрелват, или изпращат в ГУЛАГ повечето полски офицери и войниците, които не се съгласяват да се присъединят към Съветската армия. А Катинското клане – масовото убийство на близо 22 000 поляци (офицери и интелектуалци), извършено от служители на съветското НКВД, оказва почти непоправимо въздействие върху полско-руските отношения. Жертвите са взети като пленници, когато Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г."
Софийският ПСА трябва да се премахне и на негово място да се изгради ИСТОРИЧЕСКИ КОМПЛЕКС на БЪЛГАРСКИЯ РОД в ХИЛЯДОЛЕТИЯТА и на създадените от Българите държави на планетата земя!
Борис Ташков
"Въстанието започва в ключов за войната момент, докато Червената армия наближава Варшава. Въпреки че след 16 септември 1944 г. се намира на неколкостотин метра от полската столица, съветските войски така и не установяват връзка с въстаниците." И не само това! Руснаците отказват на англичаните и американците да използват военните си летища за да оказват помощ от въздуха на Армия Крайова! Целта на Сталин е тя да бъде унищожена от германците, защото е ръководена от задграничното правителство в Лондон. В резултат - Полша е на три пъти унищожавана от СССР - ударена от изток в началото на Втората световна война, масовите разстрели в Катин и оставена на разрушение Варшава в края на войната! Вайда направи два филма за това "В каналите" и "Катин".
Публикуване на коментар