Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 25 февруари 2015 г.

Моето чувство ми говори - у нас комунистическият дебилизъм, за жалост, е не по-малко разпространен отколкото в Русия



ПО ПОВОД НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО мога да кажа само ето това: то е нещо като тъжна епитафия на немисленето и несвободата - на многострадалната, но въпреки това упорито не поумняваща руска душа

Позволявам си в тази връзка да задам нещо като казус: а ние не сме ли горе-долу същите? Колко у нас обичат Москва, ДС и комунизма - и, респективно, мразят Запада, мразят свободата, мразят демокрацията и демократите? Някой проучвал ли е този въпрос? Може ли някой да ме успокои че не сме същите като руснаците - чрез даване на неоспорими доказателства, че сме по-различни?

Щото моето чувство ми говори - у нас комунистическият дебилизъм е не по-малко разпространен отколкото в Русия. У нас увредените от комунизма души са не по-малко. Или са все пак (процентно) малко по-малко, но не са колкото трябва да бъдат. (А трябва да бъдат решително по-малко та като нация да можем уверено да дръпнем напред.)

Горката Валерия Новодворская, Бог да я прости, казваше, че трудно се живее в страна, в която половината от населението са идиоти. (Оказа се, че идиотите в Русия по-специално са повече: 85% от руснаците обичали Путин!) У нас обаче моето усещане е, че отношението между що-годе свободолюбивите или нормални хора спрямо комуноидите (такива, които мразят свободата и си обичат робуването, искат държавата да ги носи на ръце, да се грижи за тях и пр., т.е. непоправимо са увредени от комунизма) та значи отношението между двете групи от българите е 50% на 50%, т.е. сме "на кантар", налице е пълно равновесие на двете групи, което е много опасно.

Това обяснява защо стоим на едно място, сякаш сме в някаква мъртва точка, защо нямаме решително движение напред, към едно по-достойно бъдеще: защото равнодействаща сила ни дърпа назад, към проклетото "светло" комунистическо минало! Ако стане така, че чрез свястно образование и личностно развитие на младите групата на нормалните, на неувредените, на свободолюбивите българи за няколко години вземе надмощие, това ще наруши пагубното равновесие и страната ще потръгне напред. Ако обаче това не се случи, много е опасно надмощие да не получат комуноидите (и фашизоидите от путинистки, от национал-комунистически вид или сорт).

И тогава майка й жална на България! Това, дето става сега в Украйна, ще ни се види подобно на детска играчка, у нас тогава ще стане истински страшното! Напоследък забелязвам нещо обезпокоително: срещам все по-често млади хора, опиянени, зомбирани от комунодното малоумие, от комуноидния дебилизъм. Явно пропагандата, финансирана от Кремъл, си оказва злотворното влияние сред младите.

Тъй че изходът е: да се промени нещо съществено в образованието, по посока на подпомагане на формирането на самостоятелно и критично мислещи, личностно изявяващи се и свободолюбиви млади хора.

Но откъде пък ще вземем учители-некомуноиди?! Ето това също е един фатално важен, бих казал даже съдбовен въпрос. На моменти, мислейки за тия неща, ми идва да се отчая... но не бива: бъдещето зависи изцяло от нас самите. Трябва да се борим за промяна, за обръщане на пагубните тенденции! Да работим неуморно за това силите на свободата да надмогнат решително силите на комунистическата деградация на нацията.

Борба - този е спасителният път. Всекидневна борба! Всякаква, но най-вече борба за спечелване на душите на младите и за овладяването им от жизнеутвърждаващите ценности на западната цивилизация на свободата - против ценностите на източното тиранична мракобесие, което има за свой символ Кремъл. Така аз виждам най-съдбовната задача на момента, който болното ни общество преживява - опитвайки се да възвърне здравето си; щото обществата са като всички други живи организми, разболяват се, понякога успяват да надмогнат болестта, но друг път болестта ги убива - и загиват. Това обаче обаче не трябва да го допуснем. На никаква цена, в никой случай!

Животът трябва да бъде запазен в тъй прекрасното място на планетата ни, носещо името България...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари: