Из: Ще си намери Калфин майстора или Началника не позволява? в блога на ИВО ИНДЖЕВ, статията заслужава да се прочете изцяло; ето малък откъс от нея:
... Логичният въпрос е, след като американски дипломати, западни медии, бивш български министър на икономиката и енергетиката, и дори един нищо и никакъв български блогър пишат и говорят за шистовия блицкриг (а нарекох тази война така заради нейната скоротечност в рамките на 6 месеца между юли 2011 и януари 2012 г., довела до мораториума на Борисов върху проучванията за природния газ), то защо българската държава мълчи. КОЙ олицетворява българската държава повече от премиера Бойко Борисов, овластен дотолкова, че можеше в края на август да изисква без никакво институционално основание от служебния премиер Близнашки да цензурира споменаването на руските хибридни войни в България в документ на Министерството на отбраната?
Вместо да потърси сметка на службите, които са „проспали” шистовия блицкриг в полза на чужда държава, той ги защитава. Не дава оставка да падне от главата им в лицето на шефовете на съответните служби. Това звучи съучастнически особено от страна на човека, на когото „шистовите революционери” приложиха същата хватка с бунтовете (под)платени поне частично от същите чужди среди, заинтересовани от дестабилизирането на България.
Имам обаче едно предложение към българските журналисти, които имат достъп до високо поставените ни управници. Ясно е, че шефовете на тайните служби се крият удобно срещу неприятни въпроси зад маската на секретността и държавната тайна. В държавата, която пропадна вече на 106 място в световната класация по свобода на словото, далеч зад някои африкански демокрации, не можем да очакваме медиен пробив в крепостите на мълчанието в тайните служби. Но има много просто решение на въпроса, стига да има и „любопитни” репортери и водещи на радио-телевизионни предавания.
Колеги, питайте, ако обичате, днешния вицепремиер Ивайло Калфин, поради что се срами да си признае под чия диктовка нахлу в предизборната си кампания за президент, издигнат от БСП през лятото на 2011 г., с нечуваната до онзи момент от невежата по темата публика теза, че най-важното нещо за България е да се бори срещу американците, които искат да ни дупчат родината, за да я отровят в търсене на печалби от шистов газ? Кой му спусна тази задача, изговорена от него като приоритет по онова време? И това ли е същият КОЙ, който за тези заслуги направи Калфин високо поставен ортак на същата тази власт днес, чиито премиер Борисов солидарно атакуваше през 2011 заедно с „шистовите революционери”, един от които се похвали в интервю за Ал. Симов във вестник „Дума”, че след успешната „шистова революция” ще приложат революционната си схема и за свалянето на Борисов?
С какво друго Калфин е толкова неустоим за иначе отмъстителния Борисов, че трябваше да стане негов заместник в правителството днес, ако не с протекцията на по-висша инстанция?
В предишния си мандат, когато Борисов се репчеше на всички и за всичко, на няколко пъти сме го чували да се шегува властнически (а дали пък не си и вярваше?), че над него е само Началника, т.е. Господ. Днес е сменил тактиката, оставяйки други да говорят, каквото им е наредено от негово име, поради което ни кара да тънем в догадки кой всъщност му е Началника, ако не същият, способен да командва дистанционно Петата си колона в България.
ДОПЪЛНЕНИЕ: Намерих един шедьовър в коментарите под горната статия на г-н Инджев, ето го:
"... дребосъкът-фашист с тъй приятното име Путин..."
И това ми се вижда бисерче с несъмнена родна българска специфика :-) Да се запази... да се помни...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Ако българските журналисти и анализатори бяха на място, нямаше да се задоволяват с привидности и „анализи“ на сенките на стената в пещерата на Платон, а щяха да полагат усилия за разкриване на истинските управници на България и механизмите, чрез които упражняват властта. Ясно че, че МС управлява България също толкова, колкото я управляваше Министерският съвет преди 1989. Това е само орган за формална, текуща, оперативна дейност. Можем да предположим, че що се отнася до наистина важните, стратегически решения България, също както преди 1989, се управлява от ЦК на БКП, но не е ясно дали той се припокрива изцяло с ВС на БСП или тук има само известни пресечни точки. Публичните български политици, върху които толкова обсесивно се фокусират наблюдателите, са само марионетки на тези скрити сили.
Същото впрочем се отнася и за Русия. Само наивници могат да предполагат, че Русия се „управлява“ от Президента и премиера. В действителност решаваща дума има, както и преди 1991, сега вече скритият ЦК на КПСС. А органът, чрез който се прокарват важните решения, вероятно е Съветът за национална сигурност при руския президент, който действа като нещо като полу-Политбюро. Това сигурно не е единственото и не непременно най-важното място, където са концентрирани руските „стратези“, но това вероятно е едно от местата, където те стават формално видими.
Но всички тези страшно интересни и важни въпроси не се повдигат, изследват, не се обсъждат, дори онези, които ги повдигат, ги обявяват за луди, параноици и конспиролози. В действителност обаче в посткомунистическата политика се вижда съвсем ясно как някаква невидима ръка непрекъснато манипулира, пренарежда и насочва публичните политици.
Публикуване на коментар