Образователната система в България е противочовешка понеже от нея е изгонено първото условие за всичко човешко: свободата

По мой коментар (касаещ плачевната ситуация в нашата многострадална образователна система) във фейсбук се породи показателна и любопитна дискусия, която отразих в публикацията със заглавие Нещо като опит за съвсем искрена и правдива дискусия с една никога не грешаща и винаги правилно мислеща другарка. Ето сега и продължението на тази дискусия, в което се засяга един важен въпрос: а защо най-способните от младите бягат в чужбина? Ето тълкуванията на дискутиращите по него:

Анонимен каза: Възбудени от бликащи в главите им емоционално-фиктивни идеи, отегчени от кухия си живот и оглупени от икспириънса си в мола, софийски (без съмнение, там е най-умното) госпожи яростно атакуват АIG... По време на атаката се загубиха къде са! Ах тази любов, ах този секс: при отсъствието на мъже и изобилието на мижитурки до това довежда - сега ще разкъсат бедний AIG кат весталки ли, тракийки ли, не помня, Орфея...

Elena Dicheva каза: Слагам си ръката на сърцето, г-н Грънчаров, и не се отказвам от нито една своя дума.

Mariyana Krivoshapkova каза: Проблемите в образованието са много, но най-сериозните крайъгълни камъни са:

1. Учебните програми - въпросът за съдържателната им страна е повече от основополагащ в обучението. Учебниците не са толкова виновни, колкото учебните програми.

2. Организацията на учебния процес - липсва свобода на организация за да се приложат иновативни методи и подходи.

3. Реално приложение на Закона за народната просвета (все още действащ) и конституционните права, които предполагат отговорности. Това е накратко и не на последно място грешното тълкуване на равния старт в образованието - равният старт не предполага (и не би трябвало) равен финал. На никого не е нужно и полезно да отчита процент завършили средно образование за сметка на увеличаващата се неграмотност.

Ekaterina Krasteva каза: Г-жо Дичева, както казах по-горе, съгласна съм с някои от забележките Ви към г-н Грънчаров. Но, всеки има право да използва стената си така, както намери за добре и да изразява именно там своите възгледи, мисли, заблуди... В този смисъл какво правите Вие на чуждата стена, ако нещата, които четете там Ви докарват такъв дискомфорт? Човек, който има нормален социален и емоционален живот, не се вре по чуждите стени за да заплашва с адвокати и съдилища за какво ли не! Логореята,с която заливате стената на г-н Грънчаров, явно Ви дава самочувствие и усещане за важност, но нали разбирате, тук сте само гост! Етикетът изисква, когато си на гости да уважаваш домакина и да се държиш прилично! Ако не ти харесва - друм!

Elena Dicheva каза: Така е, проблеми в образованието дал Бог. Единият е стремежът към хиперрегулиране на организация и съдържания. И не случайно на първо място поставям организацията, защото тя е формата. Ние сякаш сме по-чувствителни към съдържанията, а формата по-скоро неглижираме като основополагащ елемент. Пък те са си диалектично свързани. В моята предметна област това е въпросът за означаващо и означаемо. Ние сме научени да ги мислим като двете неделими страници на един и същи лист хартия. Обратната страна на медала. Обратната страна на медала "хиперрегулиране", според мен, е стремежът към хипер буквализъм в съблюдаване на регулацията. Нефункционално четене на нормативната уредба. :-) Много са нещата тук, включително философията за контролната дейност.

Но продължавам да смятам, от личен опит, и не само мой, но и на колегите ми, че ако приоритетът на учителя са учениците, то има безкрайно разнообразни начини учебното съдържание да бъде предадено. Другият проблем, който имаме, според мен, е, че учителят, по традиция от Възраждането, продължава да се изживява като светец, великомъченик и апостол на знанието. :-) Което обективно отдавна не е така. Наскоро се завъртя из ФБ една презентация за осемете неща, които хората не знаят за професията на учителя. Питам се, колко ли ще дойдат нещата, които учителят не знае за своята професия, люлеейки се в уютния пашкул на автомитологията. :-) Пък и, каквито и да са проблемите в образованието, говоренето ни за тях със сигурност е в пъти по-голям проблем. Като имаме такива проблеми, защо половината от децата ни успешно кандидатстват в чужди университети, успешно завършват образованието си там и успешно се реализират професионално и лично в чужбина? Това ме кара да смятам, че не точно образованието ни е слабо. Нещо друго ще да е.

А аз не съм съгласна с Вас, госпожо Кръстева. Стената на когото и да е не е личното му пространство. Да, има право да прави там каквото намери за добре. Но самият факт, че стената му е част от публичното пространство означава, че той влияе чрез нея. Нейсе. Ще се съобразя с призива Ви за добро възпитание и ще освободя г-н Грънчаров и Вас от логореята си .

Ангел Грънчаров каза: Благодаря много! :-) Темата все пак е друга. Темата не е моята личност и прочие. Всеки, който има какво да каже по темата, е добре дошъл.

А относно това защо половината от младите се справяли в чуждите университети, след като толкова са пострадали в нашите училища, разгадаването на загадката е просто: понеже тия млади хора са така зажаднели за едно по-нормално и човешко третиране, ето затова се справят там, в чужбина. Дисонансът, коренната разлика между двата типа отношение е толкова голям, че съответно на него е и тяхната жажда за подобаващо третиране; ето по тази причина се справят така добре в чужбина. Но самият факт, че отиват да учат в чужбина все нещо говори, те вече са осъзнали колко непълноценно и некачествено е нашето образование (не само средно, но най-вече и университетско) в сравнение със световните стандарти, че по тази причина се принуждават да заминават.

Тъй че проблемите в нашата образователна система съвсем не са псевдопроблеми, както на някои се струва... а са и съвсем реални проблеми; щом не ги осъзнават като такива, явно нещо не е наред в техните представи относно това какво изобщо е образование, какъв е неговият смисъл и т.н.

Elena Dicheva: ...

Венцеслав Антонов каза: За съжаление голяма част от учителите не вникват в проблемите на ученика, а се конфронтират с тях. Няма човечност, няма педагогически подход. Как да реагират учениците? И те отвръщат със същото. Има учители, толкова назад във времето, че спрямо учениците си са профани. Преподаватели от по 70 години и нагоре учат децата ни на техника от 50-та година, а техниката и технологиите се осъвременяват постоянно.

Elena Dicheva каза: С извинение пред госпожа Екатерина Кръстева, на която обещах да не я засипвам с логореята си, страната ни напускат непострадалите от нашето образование. Има и такива. Около 50 %.

Ангел Грънчаров каза: Няма "непострадали" от образованието в България, всички са пострадали и са ощетени от античовечната образователна система; най-непострадали са ония, които не са изобщо влизали в нея, а такива у нас, за жалост, няма. Особено силно, особено много са пострадали точно тия, които не осъзнават колко много са пострадали. Тия, които бягат от страната, с бягството си удостоверяват тази толкова страшна истина за жестоката система, която безмерно ги е ощетила.

А доколкото бягащите от страната млади хора все пак са постигнали нещичко в своето умствено или личностно развитие, то е било тъкмо защото всекидневно са се съпротивлявали, доколкото са могли, на бруталната инвазия и агресия на противочовешката образователна система.

Противочовешка е нашата образователна система понеже от нея е изгонено първото условие за всичко човешко: свободата. Една по същество тоталитарна, тиранична, диктаторска система не може да бъде човечна. Нечовешко също така е отношението, което се опитва да я оневини...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo