Имотът е публична държавна собственост, а не на църквата, каза за citybuild.bg арх. Стефка Керелова-Василева от КАБ РК Пловдив.
Според нея не може да бъде възстановена собственост по ДАВНОСТ на владение за имот, който е ОДЪРЖАВЕН - не само с чл. 21 от Закона за изповеданията (1949г. - отм. 2003 г.), но и със законите преди 9 септември 1944 г. - в качеството му на Държавен концлагер и народна старина. Съгласно чл. 7, ал. 1, ал. 4 от ЗДС, въпросният имот не може да бъдат обект на разпореждане и да се придобива по давност, собствеността върху него не подлежи на възстановяване.
Поводът за коментара на арх. Василева е във връзка със спора между Съюза на архитектите и Българската православна църква за собствеността на базата "Св. Св. Кирик и Юлита" край Асеновград, по който се очаква да се произнесе в близките дни Върховния касационен съд.
С решение № 500/2014г. (по дело 227/2011г.) Пловдивският апелативен съд призна Пловдивска митрополия за собственик по непрекъснато давностно владение от 1925 г. до днес на комплекса „Св. Кирик". В предложение, изпратено до министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова по електронна поща и по куриер на хартиен носител и диск, арх. Василева подчертава:
"Съдът неправилно е тълкувал чл. 10 от Султанския ферман - 1870 г., като е направил грешни заключения, че обектът е в границите на Българската Екзархия, а де факто въпросният обект е бил изключен от границите й е бил оставен на подчинение на Гръцката Цариградска Патриаршия.
Съдът не е взел предвид, че за периода 1943-1944г., т.е. и преди да бъде превърнат в болница за душевно-болни, имотът е владян пак от държавата в качеството на концлагер („селище за държавна сигурност"), под опеката на Министерство на вътрешните работи и народното здраве (сформирано 1911 г. и разделено след 1944 г. на две министерства - МВР и МНЗ), което също поставя въпроса за държавната собственост на имота към този период.
Съдът не е взел предвид и Закона за старините от 1911 г., според който „Всички недвижими старини, дето и да бъдат открити, са собственост на държавата" (чл. 25 от ЗС 1911 г.). Архивни писма показват, че обектът е описван при издирване на народни старини (кореспонденции на Пловдивски Исторически музей.)"
Затова арх. Василева настоява министърът на регионалното развитие да предприеме действия за завеждане на съдебно производство по чл. 108, чл. 109 от ЗС, за упражняване правото на собственост на държавата за имота. Според нея договорът, сключен на 14.01.1982г. между САБ и Пловдивска митрополия, по своята същност е нищожен, защото е засегнат от сериозен порок, изразяващ се в противоречие с материалния закон. Двете страни са сключили договор за взаимоотношения и разпореждания по обект, който принадлежи на трето лице - държавата. Документите, пратени на регионалния министър, са изпратени и на електронните пощи на президента и премиера.
Според арх. Василева в момента Пловдивската митрополия се разпорежда с чужд имот, но не само това, а и разваля един шедьовър. Тя отбеляза, че се занимава с казуса не само като архитект, но и като гражданин и от съчуствие към главния проектант на творческия архитектурен комплекс арх. Любомир Шинков - заради подигравката с неговия труд и нарушени авторски права.
Арх. Любомир Шинков прави първа копка на строежа на творческия комплекс на архитектите - 1983 г. Манастирът е създаден в началото на 13 в., опожаряван през 1606 г. и през 1810 г., възстановен през 1899 г. и загубил богослужебните си функции през първата половина на 20 в. Реконструиран е от САБ през 1983-87 г. като център за конференции, творчески срещи и отдих.
Ема Димитрова
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар