Сега случайно разбирам, че ето тази моя статия е била публикувана навремето във в-к КУЛТУРА:
На какво се опира цялата "образователна система"? Най-важното е да се разбере това – и то по много причини. Първата може би е следната: у нас същностна, дълбока и цялостна реформа на "системата на образование и възпитание на… подрастващите" изобщо не беше направена. Реформата, за която се изприказваха толкова приказки, просто не се състоя. Направени бяха много, но частични, безпринципни, взаимно противоречащи си и най-козметични промени, които с нищо не промениха критичната ситуация, от десетилетия съществуваща в нашето училище. Съвсем съзнателно казвам това и твърдо настоявам то да се осъзнае: така повече не може да продължава.
На второ място у нас по най-крещящ начин не се разбира, че реформата, от която се нуждае нашето образование, не е административна, а е същностна и принципна, т.е. от промяна се нуждае не ‛външната форма“, а онова, от което зависи смисълът, идеята на образованието. Всъщност, нашата образователна институция е стигнала до положение – от което, впрочем, по-ниско не може да се падне – съвсем да не разбира и да не си дава сметка тъкмо за смисъла на онова, което "ръководи“ и "регулира“. Размита и съвсем аморфна е именно идеята на образованието, неговата същност – и то не от вчера, не с идването на демокрацията (когато "всичко се било объркало" – както наивно и безобидно си го представят!), а от десетилетия. Налага се промяна на подхода, който се прилага от десетилетия спрямо нашите ученици (пък и студенти), превърнати в най-прост обект на "педагогически въздействия и манипулации". Именно тук е разковничето, от което зависи всичко останало, и където досега не беше пипнато: "обучаващият се" трябва да бъде признат за суверенен субект на своето собствено образование и възпитание, нему трябва да се признае огромната отговорност за това. И за целта трябва да му бъдат дадени съответните права. А ако пък не му ги дават, да си ги вземе сам… (Прочети ДО КРАЯ)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Прекрасна статия! Жалко, че е все още напълно актуална! Даже повече отпреди!
Росица Иванова
Публикуване на коментар