“За” и “против” въвеждането на предмета „Религия”. „Вяра и общество”, 14.03.2015 (Виж пълния видеозапис на предаването)
«Няма политическа воля, за да се изучава задължително «Религия» в училищата» – тази събота във «Вяра и общество»
В поредния брой ви предлагаме:
Ненужната „Религия”?! – в петък Светият синод внесе в Министерството на образованието разработка в подкрепа на идеята предметът да бъде задължителен. Може ли принадлежността към дадено вероизповедание да наложи задължителното му изучаване в училище? Според ставрофорен иконом Ангел Ангелов «обществото ни страда, изгражда се като релативно, границите между доброто и злото са размити. Пътят няма да е лек, нито къс. Двадесет и пет години са изгубено време, но клирът ни живее с надежда.»
За проф. д-р Божидар Андонов от Богословския факултет на СУ «само със закон може предметът «Религия» да влезе като задължително изучаван в училищната програма, за да се промени духът в отношенията между учениците, дори между ученици и учители, както практиката доказва това.»
Роберт Джераси, съветник на министъра на образованието, беше категоричен: «Министерството не може да реши самостоятелно този въпрос. Той трябва да бъде иницииран от Светия синод, Министерството на образованието да посредничи, но парламентът да гласува промените». В дискусията се включи и Ловчанският митрополит Гавриил, който заяви: «Ние никога няма да се откажем от това наше искане. Живеем с тази надежда. Нямаме нищо против и другите вероизповедания да се изучават, но промяната задължителен предмет «Религия» в училищата трябва да да се случи рано или късно.» Митрополитът не скри учудването си, че на срещата с патриарх Неофит просветният министър е заявил добра воля «Религия» да стане задължителен предмет, а след това пред журналисти е казал точно обратното.
Чуйте също защо дискутираният предмет се нарича «Религия», а не «Вероучение», както е било в България до 1944 г. По темата вижте и репортажите за ползата от преподаване на «Религия» в няколко столични училища, както и опитът на Хърватско да намери успешен компромис сред учениците, които изповядват католицизъм, ислям и православие.
В същия брой Ви предлагаме още:
Знакът на страданието, който се превърна в знак на победа – в навечерието на Третата неделя от Великия пост – Кръстопоклонна – Ви разказваме за символиката на Светия Кръст.
Екипът на «Вяра и общество»
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
6 коментара:
Не.
Bacho Кольо,
А Марксизъм-ленинизъм и Научен комунизъм?
А защо пък не?
"А Марксизъм-ленинизъм и Научен комунизъм?"
"Капиталът" - задължително!
"Лудвиг Фойербах и краят..." а съшо така и "Анти Дюринг"- желателно.
Не.
Защо?
Публикуване на коментар