Преди време информирах читателите на блога за кореспонденцията ни с един човек (също пишещ като мен), ето тази публикация: Мълчанието за мен е най-високата оценка... в него има нещо божествено!. Преди може би седмица той ми е отвърнал, едва сега можах да му отговоря; публикувам откъс от неговото писмо (понеже не съм го питал да дам гласност на писмата ни, ще запазя и анонимността му), а пък по-долу ще можете да прочетете моя отговор до него; публикувам тия неща, понеже те са показателни за духовната и културна ситуация, в която живеем ний, съвременните българи; само заради това, не заради нещо друго; та значи този човек ми пише ето какво: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Ако правим народополезни дела, за да получим признание, благодарност и награда, има нещо сбъркано. Добрите дела трябва да се правят БЕЗКОРИСТНО, винаги имайки предвид, че нито едно добро дело не остава ненаказано. Нещо повече: по възможност трябва да правим тези дела незабелязано, дори тайно и във всеки случай без да ги афишираме. В момента, в който започнем да се оплакваме, че сме неразбрани, че хората са неблагодарни т.н., сами ОБЕЗЦЕНЯВАМЕ нашата дейност. И да не забравяме Данте:
Segui il tuo corso e lascia dir le genti – Върви по своя път и остави хората да говорят (или да не говорят).
Публикуване на коментар