Бива ли да се вземат заеми?

За ползите и вредите от заемите, Автор: Любомир Червенков, гр. Пърт, Западна Австралия, Australia

Скандалът около планирания от правителството на Борисов-2 нов външен заем продължава да се разраства. Но моето лично впечатление е, че темата започва да се измества към интригите и дребнавостта, затова реших да напиша тази статия, за да се върнем към основния въпрос: „Що е заем и има ли той почва у нас?“. Чухме и от ляво, и от дясно, и от центъра, че въпросът дали ще вземаме дългове не стои, понеже болшинството държави в Европейския съюз вземали заеми. Важните въпроси били колко точно ще се взема, от кои именно банки ще се взема и за какво точно ще се харчи. На мен подобни дебати ми звучат така. Ясно е, че ще съсипем България, но това не е най-същественото. Същественото, според политическия ни елит е коя точно партия ще успее да вземе комисионите от външния дълг. Според мен аргументът, че всички останали държави вземали заеми изобщо не е основателен. Ако вие се намирате в една стая със самоубийци и всички те един след друг се хвърлят през прозореца, това ще Ви даде ли достатъчно основание да се хвърлите и Вие?

Също така видяхме и редица изчисления, направени от авторитетни икономисти, които недвусмислено показват, че се вземат доста повече пари от необходимото. Но на обикновения българин му се завива свят от толкова много сметки и от толкова много цифри. Затова си позволявам да развия тук една тема от ежедневието, с която надявам се да онагледя как точно работи схемата по заемите. Ако разберем добре този пример, веднага ще ни се изясни как са поставени нещата и при държавните заеми, понеже нещата там са аналогични. „Каквото горе, такова и долу“.

Ще ни се наложи да поработим малко и с математика. Не можем изцяло да избегнем изчисленията, тъй като математиката се намира в основата не само на икономиката, но и на астрологията, както и на всички останали науки. Още Питагор ни е навел на мисълта, че в основата на живота стоят числата. Така че този, който си въобразява, че може да получи някакво съществено познание за света, без да има елементарни понятия по математика, жестоко се заблуждава.

Нека да вземем следния пример. Едно средностатистическо семейство от трима души живее в собствена квартира. И бащата, и майката работят. Да предположим, че и двамата родители вземат по 1000 лв. заплата. Детето ходи на училище. Квартирата, в която живеят, отдавна плаче за ремонт. Нужно е да се сменят плочките в банята, да се купят нови мивки и кранчета, да се смени дограмата в кухнята и на балкона, а след това да се боядиса навсякъде. Освен това семейството отдавна мечтае да си купи нов хубав телевизор. Сядат всички на семейния съвет и пресмятат, че за всички тези подобрения ще са им нужни 5000 лв. (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo