Вчерашното есе от поредицата с условно заглавие "Здравомислието" - "За здравомислието" май по-добре звучи, а? Така беше в първия вариант на заглавието - (виж: Да здравствует тъй широкая руско-болгарская, сиреч, славянская душа!) неизбежно ме доведе до поставянето на един такъв въпрос: добре де, в очите на оня, чието мислене е нездраво, е нездраво не неговото, а мисленето на опонента му, на човека, чието мислене е здраво - как тогава да се изобрети някакъв категорично ясен и обективен, по възможност, критерий, мащаб или мярка, чрез който най-убедително да се доказва, че едно мислене е нездраво, а друго здраво? Щото иначе един вид всичко става относително и субективно, тия, които ти нарече "комунодни зомбита", теб пък те определят за, примерно, "демократично зомби", как тогава да се разберете кой от вас наистина е зомби, а кой не е? Този въпрос е съвсем правомерен, ето, поставям го, ще се опитам да му отговоря.
Най-напред държа да изтъкна ето какво: дали едно мислене е здраво или нездраво зависи най-вече от това доколко ценностите, от които то се обуславя, са здрави или нездрави; да де, ама кои в такъв ценности са здрави, а кои - нездрави? От какво зависи здравината на ценностите, ето това е въпросът, който с необходимост трябва да решим. Явно има някакво съответствие на дадени ценности с духа на времето, в което живеем, с неговите съществени потребности, с тенденциите на историята, с традициите, които цялото човечество е успяло да създаде, организирайки по един здравословен начин живота си. Има жизнеспособни, здравословни традиции, които позволяват човешкият живот, животът на индивидите, техният потенциал и пр. да се разгърнат и обогатят, то всъщност точно такива традиции и заслужават името си, а има и нежизнеспособни, нездравословни тенденции на даден етап от развитието, които до нищо добро не са могли да дадат, те не са влезли в органично отношение със субстанцията на самия живот, поради което не могат да се утвърдят като традиции, т.е. станали са просто отклонения, "задънени улици" на историческата човешка еволюция. Пример за такава една противочовешка в естеството си псевдотрадиция е всичко онова, което комунизмът можа да произведе, а той всъщност не произведе нищо здравословно и жизнеспособно, той произвеждаше и продължава да произвежда само патологии, само диви ексцесии, убогост, човешка и личностна нищета, бездуховност, какви ли не престъпления, кръвопролития и т.н. Съвсем друго обаче е традицията на свободата, който стои в основата на невиждания просперитет на западните общества, която не само е раждала, но и продължава да ражда най-жизнеспособни и здравословни творения, изобретения, иновации, в основата на които стои именно всестранното развитие на човешкия потенциал. Всъщност в човешката история има две противоборстващи си сили или тенденции: тази на свободата и противоположната на нея, именно тенденцията на несвободата, на робството, на тиранията, на лишаването на човешката личност от суверенитет и от достойнство. Ето, по съвсем естествен начин, на основата на опита на самата история и според съществените потребности и на нашето време можем да заключим, че именно традицията на свободата, така да се рече, е извор на самата здравина, която лежи в основанията на всичко, което е родено и произведено от нея; докато традицията на несвободата нищо здраво и жизнеспособно не е родила и не може да роди. А само тласка човечеството към пропиляване без смисъл на човешки и личностен ресурс, на богатство, на шансове и на какво ли не още.
Има явно абсолютни по характера си, универсални или общочовешки ценности от рода на свобода, истина, добро, красота, човечност, личност и какви ли не производни на тях, примерно личностен суверенитет, автономия на волята и пр., и то проявяващи се в най-различен план, на основата на които се покои и от които извира търсената, интересуващата ни здравословност. Само здравото по същината си и по идея може да породи нещо здраво, и то именно органично, жизнеспособно, перспективно здраво; нездравото винаги поражда нездравина, ексцесии, болести, пропадания, провали, извратености от всякакъв род и т.н. Нездравото по същината си, по принцип и по понятие просто няма как да роди нещо здраво и жизнеспособно. Болното води единствено до крах, до провал и пропиляване на жизнените сили, сиреч до смърт, до нищо друго не може да доведе. Разбира се, затова е съвсем естествено и нездравото да има претенцията, че е здраво; кое наистина е здраво и кое не е може да се провери на дело, в опита на самото живеене, на самия действителен исторически процес. Нездравословността личи, прочее, и по такива външни неща, примерно по злобното изражение на лицето, по дебилистичната осанка на лицата на адептите на каквото и да било нездравословност, по нечовешкото и античовечно излъчване, тия неща съвсем не са за пренебрегване, те дори се "надушват", за това обаче се иска здрав нюх, иска се здрава, неизродена чувствителност. Един вид с участието на целия потенциал на душата може да се долови и фиксира упоменатата здравословност или здравина. Болното, казахме, поражда само болестотворност. То нищо здраво не може да роди, то поражда само малформации, извратености, уродливости. Като говорим за нездравословно, нездраво излъчване, трябва да имаме предвид именно това: тия неща се усещат, нездравословното поражда мигновена антипатия у душата на здравомислещия, докато, наопаки, душата му се обзема от неудържима и светла симпатия когато срещу него застане един човек със здрава, неизродена чувствителност и душевност. Душевното тук е водещето. Проявленията са вторични, но ние трябва да заложим на тия вътрешни, непосредствени, спонтанни съответствия.
Да, на усета, на чувството, на интуицията, не непосредственото съзиране на истината трябва да заложим - щото умът (разсъдъкът, интелектът) е склонен да се лъже, той може да бъде подведен. Ето на тази основа правя още един съществен извод: в онова, което е жизнеспособно и здравословно, съзираме белезите на цялата душа, в неговото съществуване участват всички до една душевни сили, с целия си потенциал, докато нездравословните, болезнените, нездравите конструкции са само порождения на голия разсъдък, те нямат онова екзистенциално богатство и простор, което се долавя при изявите на жизнеността и здравословността. Онова, което е само теоретично, разсъдъчно, сухо, абстрактно, на което му липсват повече от едно измерения, сиреч, едноизмерното е именно нездравословно, според мен точно на това се дължи и самата болезненост, болестворност, нездравословност; докато здравото мислене и чувстване винаги е многоизмерно. То има именно несъмнено духовно качество, което липсва и което няма как да го има у разсъдъчната едноизмерност на нездравото представяне и възприемане на нещата, на съществуващото. Сиреч, другояче казано, болното представяне е израз на болестно развитие на душевния потенциал на душата на ония, които са се отдали на въпросната болестотворност. Болни, страдащи, неразвити, неразгърнали своя многоизмерен потенциал са ония души, които са се плъзнали по стръмната наклонена плоскост на едноизмерността и болезнеността.
Самата болестотворност на душата, дължаща се на болна конституция на душевните сили, е израз на една страдаща и затова озлобена душа, на една непълноценно живееща и затова така ощетена душа, която на тази база може да твори и създава само болести, да заразява, да пречи, да вреди, да се опитва да съсипва живота на екзистенциално (личностно, житейски и душевно-духовно) пълноценните личности. Нездравословното е израз на екзистенциален провал на личността, на екзистенциална празнота и кухота, а нещо е кухо когато не е изпълнено с онова, което именно придава живота: разнообразието, богатството, многоизмерността, многоликостта. Тия, които искат по-дълбоко да навлязат в проблемите, които тук разглеждам съвсем мимоходом, би следвало да се позанимават повече, примерно, като прочетат моите първи книги, примерно книгата със заглавие "Учението за човека и формите на духа" (тя е на основата на моята основна философска концепция, която развих в дисертацията ми, писана в съвсем младежките ми години), също така книгата "Животът на душата: психология", "Преследване на времето" (с подзаглавие "Изкуството на свободата"), "Изкуството да се живее" (с подзаглавие "Етика на достойнството"), "Тайнството на живота" (с подзаглавие "Въведение в практическата философия"), накрая книгата "Изворите на живота" (с подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия"), в която представих като едно цяло всичките ония идеи, които са ме вдъхновявали не само в живота, но и в творческото ми развитие като мислеща личност.
Засега спирам дотук, пак ми се налага да спра ненадейно (по емпирични причини, налага ми се да излизам: да се подготвям и да тръгвам за черква, днес е неделя). Но понеже имам няколко минути още, които не мога да употребя за да продължа и доразвия чистото, принципното си разсъждение по-горе, ще ги употребя за нещо странично, а именно, за да изразя позицията си по едни коментари, които от известно време стоят под първата по-сериозна публикация по темата за здравомислието, именно ето тази: Що е здравомислие - и как да излекуваме болното ни общество, овладяно от страшна и дива социална психопатология?; тогава коментаторът написа свой отзив, аз му обещах да отговоря, ала все не намирах време, е, сега имам няколко минути, ще се постарая да му отговоря; ето коментарите както са до този момент, до моето включване:
4 коментара:
Томи Томев каза: "Моята крайно рискована теза, а именно, че въпреки болестта, която тресе такива хора, с тях би следвало да може да се разговаря по един спокоен, свободен и човешки начин се нуждае от проверка, именно и в тази посока ще се постарая в един момент да поведа изследването си." Ангеле, поздравявам те за тази теза. Тя напълно се покрива с това, което ти писах преди, за стената, за главата, която се удря в нея и за малките тухлички, които като се извадят - стената пада сама.
Томи Томев (аз зная кой го е написал това, позволявам си да добавя името му, с оглед да запазя авторството му, с този човек се познаваме не от вчера, той просто е пропуснал да се подпише (бел. моя, А.Г.)
Анонимен каза: Не съм сигурен дали от един отделен случай в едно училище могат да се правят подобни генерализации. Сигурен ли сте, че не стилизирате един повече или по-малко банален битов конфликт в някакъв грандиозен идеологически и философски сблъсък с едва ли не космическо значение? Подобен спор би могло да има между равни, т.е. между Вас и друг философ на Вашето ниво, макар и с различни възгледи, но много се съмнявам, че г-жа Анастасова е в състояние да вникне във Вашите аргументи и да ги разбере. Между Вас няма пресечени точки и затова този спор вероятно е неразрешим. Така че няма нищо чудно в това, че за нея може би изглеждате „неадекватен“. Сократ също е изглеждал неадекватен в очите на мнозина атиняни, но това не го е хвърлило в отчаяние и не го е озлобило. Така че Вие искате прекалено много от „обикновените хора“. Но хората са такива, каквито са, няма други.
(Прекъсвам коментара на този човек; ще си позволя да вмъкна една реплика тук, с оглед да стане по-диалогично нашето обсъждане; с курсив ще отбелязвам тия по-късни вмъквания.)
Ангел Грънчаров каза: Ваше възприятие е това, че "конфликтът" бил хем "банален", хем "битов", но имам усещането, че тук се опитвате да изопачавате нещата. А е възможно и просто да не долавяте небаналността и небитовостта на ония ценностни разминавания и различия, които стоят в основата на въпросния "конфликт". Положете известни усилия да вникнете и да доловите смисъла, който явно ви се изплъзва, въпреки усилията ми да го предам пределно ясно и точно. Изглежда сте предубеден, надъхан спрямо мен и затова моите разяснения не намират отклик у душата Ви; нещо недоразбирате и без неудобство афиширате неразбирането си. Хубаво е човек все пак да се постарае първо да разбере, пък след това сам да прави именно "генерализациите", които ми приписвате, които се мержелеят в съзнанието Ви. Това е забележка от методологично естество, мисля, че ще Ви е полезно ако се вслушате в нея. Щото на моменти Вашите забележки и коментари приличат на "едно си баба знае, едно си баба бае", т.е. наподобяват свиренето на грамофонна плоча.
Второ, разминаванията ми с опонентката и нашите духовни и идейни нива са несъмнени. Тук сте донякъде прав, но пак "като пърле пред майка си" бързате и заключавате изневиделица някакви необосновани главозамайващи изводи. Сократ не го било озлобило това, че бил възприеман за "неадекватен" от "масовите атиняни", намекът Ви, че мен, примерно, подобно нещо ме е озлобило, е напълно несъстоятелен; приписвате ми нещо, което отдавна би следвало да сте го доловили, ако не бяхте надъхан спрямо мен. Неадекватно възприемате ситуацията си, вероятно се чувствате уязвен заради нещо от мен, което е причина всичко, казано и написано от мен, да го възприемате криво. Опитайте се да се освободите от тая предубеденост, тя си личи във всяка Ваша дума, щото ще се окаже, че Вие самият сте ярък носител на онова нездраво представяне, което е предмет на настоящето ми изследване. Аз нямам нищо против да бъдете мой изследователски обект, но имайте предвид, че Вие сам се поставихте в тази позиция.
Анонимен каза: Колкото до прословутия здрав разум, той наистина е крайно необходим в обществото, но и в и науката. Но нещата не са така прости. Мисля Кант някъде беше казал, че здравият разум е съвкупност от човешки предразсъдъци. Бихме могли да формулираме и полушеговито, че здравият разум - това са заблудите, които никой не оспорва. Аз бих искал да кажа няколко думи специално за здравия разум в науката, понеже много съм размишлявал по тези въпроси.
Ангел Грънчаров каза: Това пък за "прословутия здрав разум" откъде го извадихте? Нека да употребяваме думите на място, нека да не робуваме на манията да боравим с клишета, които сме чули недоразбрали отнякъде. Първо, ако сме коректни, не трябва да говорим в случая за "разум", щото тук явно става дума за разсъдък. Разум и разсъдък, противно на широката представа, са съвсем различни неща. Немислещите, не успяващите да осмислят нещата хора ги употребяват като равностойни, взаимно-заменими, с което именно и демонстрират факта, че не успяват да се справят със задачата на мисленето. Тъй че в случая, ако трябва да намесвате туй клише, поне да бяхте използвал фразата "здрав разсъдък" или една друга, именно "здрав смисъл". Няма да обърна внимание на догадките Ви що е "здрав разум", понеже те не заслужават особено внимание, предвид току-що казаното.
Анонимен каза: И наистина уж “здравият” разум учи, че например Земята е плоска и Слънцето се върти около нея, а телата падат в гравитационното поле с различна скорост в зависимост от своята тежест и т.н. Ако учените се бяха придържали към тези привидности, никога нямаше да има напредък в познанието. Означава ли това, че науката отива или трябва да отива отвъд разума, отвъд рациото? Наистина има философи, които твърдят, че критериите за рационалност, включително правилата на формалната логика, са прекалено тесни и исторически са спъвали напредъка на науката (Лакатош, Файерабенд). Науката в смисъла на ТЕЗИ критерии НЕ Е РАЦИОНАЛНА. А философи като Тимен Тимев (Материус Розенкрейцер) смятат, че формалната логика на непротиворечието е само частен случай на общата логика на противоречието, която в действителност управлява света.
Ангел Грънчаров каза: Мале, мале, как сте наредил "доказателствата" за Вашата ученост и за отдадеността Ви на "мисленето", няма що! Давайте по-спокойно, човече, увличате се, поради което написаното от Вас може да впечатли само немислещи хора, влияещи се от външното. А с това, че намесихте "философа" Тимен Тимев ("Материус Розенкрейцер") - с него направо, дето се казва, "избихте рибата". :-) Не ми се обиждайте, но просто съобщавам как звучат в моето ухо Вашите изхвърляния. Мислете малко като пишете, не е толкова опасно човек да се зафане да мисли. Пример: как така "здравият разум" ще ме учи, че Земята била плоска, като на това ме учат... очите! Очите, а не никакъв разум, ме учат също така, че Слънцето, видите ли, било обикаляло около Земята. Правите досадни грешки на всяка дума, които са резултат на някаква страшна Ваша обремененост. Стига с тия пусти шаблони! Мислещият се разпознава по това, че не ползва никакви клишета и шаблони.
(СПИРАМ АНАЛИЗА СИ ДОТУК! ТРЯБВА ДА СТАВАМ, РЕШИТЕЛНО ЗАКЪСНЯВАМ ЗА ЧЕРКВА! ЩЕ ПРОДЪЛЖА ПРИ ПЪРВА ВЪЗМОЖНОСТ...)
Между другото доколкото знам, Хегел е имал много отрицателно отношение към „здравия разум“. В англосаксонския свят обаче здравият разум и философията на (критичния) здрав разум традиционно се цени високо.
18.03.15 г., 11:44
Анонимен каза...
продължение и край
В крайна сметка нещата опират до определението на понятието “здрав разум”. Ако под него разбираме ежедневния, практичен, “битов” здрав разум, с него наука наистина не може да се прави. Различно е обаче, ако под “здрав разум” разбираме РАЦИОНАЛНИ КРИТЕРИИ И ФОРМАЛНА ЛОГИКА. Така например класическата механика на Нютон наистина е сложна, но не нелогична и с известни усилия може да бъде разбрана ПО ПРИНЦИП от всеки средностатистически човек. Молекулярната генетика, т.е. механизмите на наследствеността, са изключително сложни, но не са парадоксални или непонятни. През 1900 година математикът Давид Хилберт казва, че (отчасти нерешените до днес) 23 големи проблеми в математиката трябва да може да бъдат формулирани така, че да бъдат обяснени на първия срещнат на улицата минувач. И наистина колкото и сложен да е един научен проблем, той трябва да е разбираем ПОНЕ ПО ПРИНЦИП с помощта на разума и логиката.
Това обаче не може да се каже за Теорията на относителността и конструкциите на модерната теоретична физика. Оказва се, че поради някакви причини те са достъпни не само в детайли, но и ПО ПРИНЦИП само за една малка група “богоизбрани” умове. Обикновено се твърди, че без дълбоки, най-вече математически познания тези теории ни могат да бъдат разбрани. Забравя се обаче, че математиката е само инструмент, но не и същността на тези теории и че ако те не могат да бъдат обяснени нагледно ПО ПРИНЦИП на широката публика без специални познания, значи има нещо дълбоко проблематично.
Само ч науката не е само безкористно търсене на истината, а и СОЦИАЛЕН феномен. Така например много научни кариери са изградени на базата на приемането на определени господстващи възгледи или “парадигми” или „дисциплинарни матрици“ (Томас Кун) и тяхното отхвърляне би означавало край или преосмисляне на тези кариери. Това обяснява поне отчасти съпротивата на “конвенционалната” наука срещу нови или алтернативни възгледи и неприемането на критиката на ТО от „нормалната наука“. Така че съвсем не е необходимо тук да има някакъв страшен „заговор“ на учените срещу алтернативни, неконвенционални мнения.
18.03.15 г., 11:45
Ангел Грънчаров каза...
Ще Ви отговоря скоро. Сега нямам време. Благодаря за мнението!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар