Сърдечна благодарност за подкрепата!

Забелязвам, че г-н Ивелин Вичев, мой фейсбук-приятел, е написал следното на моята стена в Мрежата: ‎

Изказвам своята пълна и безприкословна подкрапа за Ангел Грънчаров! Научих много неща от неговите книги и публикации, които споделям в най голяма степен! Духът на Ангел е непримирим и може би по това си приличаме, спорили сме, но винаги сме стигали до резултат! Благодаря ти, Ангеле! Поклон пред просветителското ти дело! Ти си ВЕЛИК будител - като режисьора на "Дякон Левски" Максим Генчев, заедно с ГЕОРГИ МИШЕВ, доц. Пламен Пасков... и много много други истински УМОВЕ НА БЪЛГАРИЯ. Вие можете да бъдете пример и ОСНОВОПОЛОЖНИЦИ на истинската АКАДЕМИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАУКА, а тези, които и днес да са там да си отиват в историята. ТЕ ПРОСТО КРЕПЯТ ПСЕВДОНАУКА! Ами отклони се от реалността и ела при нас:

РАЙЧО РАДЕВ: ДА СПАСИМ УЧИТЕЛЯ ПО ФИЛОСОФИЯ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ ОТ ПЛОВДИВ

Написах на г-н Вичев следното:

Благодаря ти, Ивелин, за добрите думи и за подкрепата! Е, не съм "велик", не ща и да бъда, просто съм се опитвал да бъда личност, именно нещо да правя, да работя във вярната посока; нищо друго не съм. Интересно е обаче, че ти и Райчо сте от малцината, които нещичко направиха, реагираха възмутено като научиха как с мен си позволяват да постъпват побеснели от ненавист цербери на системата. За мен най-отчайващото е обаче това, че стотици хора всеки ден четат и прекрасно знаят какво става, как се постъпва с личност като мен, но в същото време най-бездушно си мълчат, никак не реагират. За мен това нещо не е нормално. Няма значение дали става за мен или за някой друг. Въпросът е принципен.

Гледах наскоро филма "Гьоч", за нашите съграждани-изселници в Турция, страхотен филм, препоръчвам го на всички. Поразен бях от много неща, но най-много ме заболя ето това: когато спрямо тия хора се постъпва така грозно и жестоко от комунистическата власт техните приятели (българи) от страх не са посмели нищичко да направят и да покажат поне най-елементарна човешка съпричастност и подкрепа! Този подъл рефлекс да пазиш собствената кожа, това сеирджийство, свеждащо се до нагаждането, до това да гледаш да не би да си създадеш някакви неудобства и главоболия, пък ако ще целият свят да иде на поразия, това бездушие, тази аморалност на нашия масов сънародник за мен е нещо страшно...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo