Ако съобщят, че до сградата на съда в Пловдив гражданин, четейки решение по негово дяло, е получил сърдечна криза и е умрял, знайте, че починалият съм бил аз

Днес е последният ден, в който трябва да излезе решението на Окръжния съд в Пловдив по съдебното дяло срещу моето уволнение; знаете, аз бях уволнен по недопустимо грозен начин от работа (работил съм 32 години като преподавател по философия и гражданско образование), уволни ме директорката на ПГЕЕ-Пловдив по изцяло фалшиви, изсмукани от пръстите "мотиви" ("пълна некадърност", "абсолютно негоден за системата", "изцяло му липсват качества да бъде учител" и пр.), докато и котките по улицата вече знаят, че истинските, действителните мотиви за уволнението ми са чисто политически - трябваше да ми бъде някак отмъстено за моята гражданска позиция като блогър, аз години наред като един от най-активните български блогъри съм имал ангажирана, пределно смела позиция не само по проблемите на политическия живот в страната ни, но и по проблемите на изцяло дискредитираната, прогнила, намираща се в катастрофално състояние образователна система.

В този блог съм писал пределно открито и за тежката психологическа и нравствена ситуация в ПГЕЕ-Пловдив, ето за всичко това следваше да ми бъде отмъстено, по добре познатия репресивен модел от "време оно", прекалено престаралата се администраторка обаче сбърка кардинално най-вече в едно нещо: все пак сега вече живеем в други времена, не може току-така да смачкаш безнаказано една личност, за която си си втълпил, че ти е неудобна. И ето, въпросната другарка си има от доста време проблеми с правосъдието. Та днес ще трябва да излезе решението и на втората инстанция. Разбира се, аз съм поставен в положение да се боря на полето на правосъдието докрай, включително, ако се наложи, да стигна и до Европейския съд: не може току-така, с един волунтаристичен административен акт, някой да ми отнема преподавателските, човешките, гражданските права, да ме репресира, да ме превръща зорлем в дисидент спрямо прогнилата отвсякъде образователна система; не, така не стават тия работи, аз лично няма да допусна такъв прецедент. И ще се боря докато имам сили. Ще защитя правата си, няма да отстъпя, няма да ги харижа на самозабравили се администратори, демонстриращи без неудобство един анахроничен, абсурден манталитет.

Та днес трябва да излезе толкова важното за мен решение. Вчера звънях до съда, решението не беше излязло; аз звънях обаче преди обед, към 11 часа, то може да е излязло следобед, на мен ми беше обаче неудобно да нахалствам и да звъня втори път в един и същ ден. Ще звънна днес. Излишно е да казвам, че съм много напрегнат, аз затова и пиша тук, та някак да ми спадне поне малко напрежението. Което е крайно вредно и за здравето ми. Страдам от заболяване на сърцето, което в такива моменти е доста опасно. Разбира се, тия, които, за да докажат своето право на гаври над суверенни личности изобщо не се смущават от това, че е възможно и да убият личността, с която им е хрумнало да се погаврят.

Човекът, знайно е, е нещо много крехко, най-крехкото нещо на този свят е човекът, животът ни виси понякога на косъмче, на тънка като косъмче нишка, която лесно може да се скъса. Затова е недопустимо да се гавриш с някаква личност, щото от самото възмущение поради несправедливостта - някои хора сме устроени така! - човек може да се пръсне; да, именно, може да се спука този наистина най-крехък съд, какъвто е човекът; каквото е най-вече човешкото тяло. Ето, пишейки тия неща, аз съм напрегнат до крайна степен; човекът може да бъде убит лесно и "безболезнено" и чрез груб психичен начин. Мен така моите мъчители ме убиват вече поне трета година. Аз лично в някои моменти се чудя как все още съм жив, как изобщо оцелях до този момент. Да, това е същинско чудо. Такова напрежение в живота си никога не съм преживявал, никога, даже и в ерата на толкова гадния комунизъм; и тогава даже не са се гаврили така с мен!!! Но ето, сега това се случи, колкото и да е невероятно че изобщо е възможно в наше време.

Пиша тия неща с оглед да помогна на въпросните ми мъчители поне малко да проумеят, да осъзнаят какво всъщност правят. Щото на тях наркотикът на властта им е повлиял така, че явно изобщо не се усещат. Какво друго да каже човек в такъв момент освен онова същото: "Господи, прости им: те не знаят какво правят!". Да, само това ми остана да повтарям.

Аз тия дни публикувах своето последно обръщение към съда: виж Още по безпрецедентното съдебно дяло, което, вярваме, уважаемият съд ще реши подобаващо, в съответствие с повелите на законността, правото и справедливостта. Мисля, че дялото е ясно, то всичко отдавна е пределно ясно, целият въпрос е как да убедим съда в нещо толкова ясно, като бял ден даже ясно; е, вярваме, че съдът ще постъпи според разпоредбите на закона, на правото, на справедливостта, според повелите на истината. Искаме да вярваме че ще бъде така. Ще се радваме да бъде така.

Напрежението обаче е огромно. Не зная дали ще издържа като получа документа и като седна да го чета; нищо чудно днес да умра от напрежение като седна, както става обикновено, на някоя пейка до съда и почна да чета решението на съда, което ще съм взел преди малко. И с подкосени крака съм стигнал до въпросната пейка. Тъй че изобщо не се чудете ако довечера в новините съобщят нещо такова, ако съобщят ето такава странна новина, знайте, че тя се отнася тъкмо за мен:

"Днес край сградата на Съдебната палата в Пловдив някакъв гражданин, четейки решение на съда по негово дяло, е получил сърдечна криза, припаднал е и след кратка агония е умрял. Нашият репортер установи, че починалият е някакъв тукашен учител по философия, който бил уволнен и после дълго време съдил директорката на училището, в което е работил; всичко това явно е довело до такова изчерпване на жизнените му сили, че горкият нещастник най-накрая е стигнал до този съвършено нелеп край."

Та значи ако довечера по новините съобщят нещо такова, знайте, че починалият нещастник съм бил аз. Не се изненадвайте много и изобщо не страдайте по повод на случилото се, ами си кажете: отърва се, горкият, от неправди и от злочестини! Хайде, много идиотски стана този завършек, но както и да е: желая ви хубав ден! Бъдете здрави!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo