"Некои съображения" по епохалното съдебно дяло за клевета, чиито финал неумолимо иде, ала се отлага за още малко...

Вероятно много хора се интересуват как се разви вчерашното заседание на съдебното дяло за клевета, което моя милост води срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив; е, ще кажа нещичко, щото това е в моя стил (аз няма какво да крия, няма и от какво да се срамувам, това са несъмнените предимства човек да живее честно, да не лъже, да не шикалкави, да не лицемери, да не интриганства и пр.), пък и отговаря на вече сложилата се традиция да осветявам тия в някакъв смисъл епохални съдебни процеси, в които се отразява изключително точно крайно тежкото, катастрофално психологическо и нравствено състояние на многострадалната българска образователна система. (Знаете, дялото е за оклеветяване на личността ми, свързано с това, че въпросната администраторка има добрината да ми постави своя оригинална "психиатрична диагноза" със саморъчно вписаните думи "податлив на чести нервно-психически разстройства".)

Аз вчера намекнах донякъде - виж: Живот без емоции пък живот ли е: да бъдем човеци - нима най-простото е толкова трудно?! - за крайно любопитната тема на дебата, който предстоеше да се проведе в съдебната зала, е, сега, след като този наистина интересен дебат беше проведен, бих могъл да пиша много по него; но, от друга страна, първо тази сутрин си изразходвах времето за писане в блога за други теми, пък сега ми предстои и друга важна работа (подготвям за печат новата книжка на списание HUMANUS), та затова поради липса на време сега ще бъда пределно лаконичен; пък тия дни, живот и здраве да е, ако имам някога време и настроение, мога още да добавя. И понеже наистина нямам време, ще се задоволя с това да цитирам, да преведа тук откъси от мое писмо до един приятел, което се наложи да му напиша снощи, той ме попита какво е станало, аз на имейла му отговорих, сега тук, разбира се, няма да приведа цялото писмо до него, но само ония откъси, които ми се виждат по-важни:

... Да ти кажа вкратце какво стана на дялото. Аз се върнах от него пребит и съм заспал, спах досега, затова едва сега ти отговарям на писмото.

Имам чувството, че съдебното заседание премина добре, чудесно даже. Заседанието иначе започна много по-късно, близо два часа по-късно от обявения час, имаше преди това някакво наказателно дяло от общ наказателен характер, някакво грамадно дяло, завършващо с четене на присъдата, та затова имаше много чакане, близо с два часа закъснение започна нашето дяло...

А на моето дяло, като започна, и двете страни поставиха въпроси на вещото лице-психиатър. И аз поставих няколко въпроса, сякаш не се получиха при мен най-изразителните, най-верните, но общо взето психиатърката каза много неща, които подкрепят нашата теза: че когато директорката ми е поставила своята "диагноза" тя не е имала никакви обективни и медицински регистрирани основания за нея, а си я е изфантазирала изцяло, а пък тя за това нещо няма нито квалификация, нито право. Това просто не й е работа, не може всеки на всеки да поставя когато му скимне разни "диагнози". Всеки да се упражнява в психиатърстване просто не е разрешено и законно, особено пък на длъжностни лица на ръководни позиции по отношение на персонала на съответното учреждение. Директорите на училища, противно на самочувствието им, просто нямат право да правят каквото им скимне, особено пък в тази фина област на човешките и личностни права, която е свързана с човешкото достойнство. Аз не съм доволен много от зададените от мен въпроси, но както и да е, мина общо взето добре...

... Моята адвокатка също постави други въпроси, някои от тях много уместни и важни. Адвокатката на другата страна пък постави въпроси, някои от които предизвикаха конфуз, други бяха отхвърлени или не получиха отговор. Анастасова и другите две подсъдими не се обадиха изобщо, но бяха там, ведно с дежурните си верни почитателки-ласкателки. Цялата обичайна агитка беше там. С мен дойдоха двама приятели, гражданите П. и К.В., ако се сещаш кой беше този последния. И тяхното, и моето впечатление е, че дялото се развива добре. Особено приятно ни удиви съдийката, която постави цяла една поредица от много смислени и точни въпроси - като се водеше от написаната от мен искова молба за завеждане на дялото и също от експертизата на вещото лице...

... Куп най-добре поставени въпроси, тя сама каза, че много внимателно била чела цялото дяло. И в тази връзка ме запита имам ли документ, с който да докажа, че на 6 януари 2014 г. (деня, в който се явих на ТЕЛК за преосвидетелстване и за първи път разбрах за онази въпросната "производствена характеристика с психиатрична диагноза" на директорката); аз заявих, че нямам със себе си такъв документ, но много е възможно в къщи да е писмото, с което са ме повикали този ден на преглед. Съдийката каза, че той няма да докаже, че наистина съм се явил, а това било много важно...

... Заради този момент понеже не била установена истината от фактическа гледна точка, по тази причина съдията реши да отложи дялото за 21 май, 10.30 часа; и реши да поиска от ТЕЛК документи, доказващи, че съм се явил него ден на ТЕЛК. ... Това най-вероятно е нужно за да се констатира точно момента, в който е започнало разгласяването на въпросните клеветнически и позорни за мен обстоятелства, т.е. момента на извършване на престъплението... Макар че той всъщност почна още по-рано, още с връщането ми на работа след 8-месечните болнични по повод на операцията; това стана на 21 ноември 2013 г., когато явно започна разгръщането на стратегията за изгонването ми от училище чрез поставянето ми в ужасна психологическа и нравствена атмосфера, атмосфера на всекидневен психически тормоз и какви ли не, дори най-отвратителни и нагли административни издевателства.

Бях поставен в толкова ужасна психологическа и нравствена обстановка, че явно са целели постигането на поне една от тия няколко цели: или психиката ми наистина да не издържи (слава Богу, това не се случи, макар че бях принуден да понеса такива грозни издевателства, каквито изобщо никога не съм си представял, че са възможни в наше време!), или, примерно, да се провокира инцидент, при който в състояние на афект спрямо провокиращ ме умишлено хулиганстващ ученик да речем да не издържа и да допусна да го ударя (което е прекрасен повод да бъда уволнен "съвсем законно"; на няколко пъти се разиграха тия провокации, но аз, слава Богу, реагирах съвсем спокойно, спаси ме тази пуста сократова ирония, към която съм толкова пристрастен!), или пък, накрая, от всичките тия ексцесии в един момент да ми писне и аз сам да си взема шапката и да си тръгна (което, тъй да се рече, е "най-хуманния вариант" за разправа с толкова неприятната на ръководството на училището личност; не крия, в най-тежките моменти и това ми е идвало на акъла, ама не се поддадох на слабостта си - понеже, знайно е, съм доста твърд боец!)...

... Такива ми ти работи. Но за това сме говорили предостатъчно, затова спирам дотук...

... Това е. Ще чакаме до 21 май. Друго няма.

Това съм писал снощи, набързо, но понеже друго сега нямам време да пиша, слагам това. И понеже много бързам да се захвана с другата си работа, няма да пиша заключение и пр., макар че темата е огромна и неизчерпаема, ами слагам точка, пожелавайки ви хубав ден и прекрасен уикенд! Бъдете здрави!

Търсете ПО книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване НА Времето: Изкуството на свободата , . изд A & G , 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато Обаче НИ запитат А що Е Време? , почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота , свободата .

Добави в Svejo