Ето какво току-що написах на фейсбук-страницата ПРИЯТЕЛИ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ:
Гледам, списанието е харесано тук, във Фейсбук, от 799 човека. А отпечатването на новата книжка на списанието (публикувах преди малко снимка, показваща как изглежда корицата й) в един що-годе сносен тираж струва най-малко 500 лева. Издателят, именно моя милост, е вече разорен тотално (аз го издавах предимно със скромни средства от своята учителска заплата, но ето, уволниха ме, изгониха ме от училище, безработен съм, даже и обезщетенията за безработица свършиха!) и тази книжка се очертава да излезе само поради добрата воля на печатаря (ще го издаде човекът и ще ме чака да му се издължавам после, ще го издаде в кредит, така сме се разбрали).
Та ми хрумна в безизходицата една такава мисъл: по 1 лев да дадат тия, които са се определили като фенове на списанието във фейсбук и то ще бъде спасено! Да, ама не... как да стане това в наше време?! А някога, чел съм, примерно други списания са излизали така: от предварително набраните средства на абонатите. Всяка книжка е излизала така: подписват се тия, които искат да го получат, пращат си парите и с тия пари списанието вече излиза, бива отпечатано. Аз така си представях и финансирането на списание ИДЕИ, ала това не се получи; срам ме е да кажа колко са му абонатите!
Стигна се в един момент дотам, че даже авторите в него, дори редовните (!), и на тях не им пука откъде издателят ще намери пари да издаде списанието и не се бръкват и за два лева! (Вероятно ме смятат за много богат, за човек, който има толкова много пари, че може като благодетел да издава писанията им със свои пари!) е, това ме ласкае, ала за жалост не е вярно, не е така. Положението е трагично. ИДЕИ-те у нас, явно, за народа изобщо не са важни, за ИДЕИ няма безумци, които да се бръкнат в джоба.
Пиша това, и моля само за едно: да не се възприеме от един-двама човека, които до този момент редовно са подпомагали списанието, пък макар и със скромни средства, като апел към тях пак да се бръкнат; декларирам, от тях пари няма да взема, те се знаят кои са, решително казвам, че от тях пари не ща, понеже тия хора (те са двама, единият е учител, другият, доколкото ми е известно, пенсионер) много време са давали.
Както и да е, ако трябва, ще тръгна да прося на улицата, но списанието пак ще го издам, ще платя и тази книжка някак. А тя е първата за тази година, остават още две, не ми се мисли тях пък как ще издавам. Но съм инат и знам, че ще ги издам.
Това е положението. Пиша го за да се знае. Да знаят потомците ни един ден в какви времена сме живели. И сами какво сме представлявали, колко сме стрували и пр.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар