Във филма "Столичани в повече" един глупак се мъчи да продава цял камион с... бастуни; какво ли не опита да продаде стоката си, до този момент не е успял (докъдето аз съм гледал филма, не знам дали изобщо ще ги продаде някога тия проклети бастуни).
Аз по сходен начин се опитвам в родните ни български условия да продавам... философско списание (ИДЕИ се казва), списание за съвременно образование (то пък носи заглавието HUMANUS), на трето място се мъча да продавам и мои авторски философски и психологически книги.
Гледайки филма, се запитах: кое ли е по-трудно да се продава у нас - бастуни или философски списания и книги? Кое е по-безнадеждно да бъде изобщо продадено? Кое е "по-безполезно" в нашите специфични родни български условия?
Отговарям си: разбира се, значително по-лесно е да се продават у нас бастуни - в сравнение с философските книги и списания. Бастунът, естествено, е значително по-полезно нещо от философската книга или философското списание, списанието за мислещи хора. Или списанието за съвременно образование. Няма по-безнадеждно за продаване нещо у нас от философските книги и списания.
У нас всеки боклук може да бъде някак или някому продаден - но философската книга или списание не може да бъде продадено. Трудно е нашенец може да бъде подведен та да обезумее дотам, че да си купи философска книга или философско списание.
Най-нежелани и най-непотребни у нас кой знае защо са тъкмо най-важните, истински важните неща...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
10 коментара:
По тази логика вашите списания и "книги" би трябвало да се продават сравнително лесно, защото самите те са боклук.
Вие как разбрахте, че книгите и списанията, издавани от Грънчаров, са "боклук"? :-) Не сте ги чела, не сте ги поглеждала, но знаете това - правилно разбрах Вашето умно изказване? А не допускате ли възможността книгите и списанията на Грънчаров да не са "боклук" и точно по тази причина да не се продават? :-)
Твърдението, че „Най-нежелани и най-непотребни у нас кой знае защо са тъкмо най-важните, истински важните неща...» трябва да се генерализира «Най-нежелани и най-непотребни по света са тъкмо най-важните, истински важните неща и България не прави изключение...', а «кой знае защо» трябва да се задраска, понеже отговорът е очевиден: такова е нивото на човечеството.
Иначе бих искал да имам Вашето самочувствие и високо самомнение. Какво ви прави толкова сигурен, че Вашите произведения са толкова стойностни? Може би именно фактът, че не се продават? Ами радвайте се тогава, защото иначе би трябвало да приемем, че са боклук.
За никакво самомнение не може да става дума, моите книги са просто добри, ако не бяха нямаше да има смисъл да се захващам да ги пиша. За списанието може да се каже същото. Затова именно аз се и радвам поради този факт. Ако бяха боклуци и се продаваха щях да бъда много нещастен.
Не е истина, че по света работите стоят по същия начин като у нас. Там ценят истинските неща, не ментетата. Там хората са общо взето нормални...
Бастунът е за физическа подкрепа на човека, а философските книги и списания са за духовната му подкрепа и израстване, но колко ли са тези които имат нужда от това.
Томи Томев
Това е много интересно твърдение: на Земята има 193 държави и в 192 от тях се ценят „истинските неща“ и само в ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА – България! – не се ценят стойностните неща. Абсурдността на тази теза просто се набива в очи. Няма нищо по-лесно от това да се докаже нейната несъстоятелност. Какъв в тиражът на философските книги и списания в Германия например според Вас? Да не говорим за англосаксонското пространство, където философията е строго академична дисциплина и дори се гледа с лошо око на философи, опитващи се да пишат популярни книги за широката публика.
Истината е, че философът няма кой знае колко възможности да работи по специалността си. Той може да стане или университетски преподавател, където местата са ограничени, или учител, или да пише повече или по-малко популярни книги, надявайки се да продаде някой и друг екземпляр, като междувременно работи като таксиметров шофьор например или живее от социални помощи и така е навсякъде по света, няма значение дали става дума за България, Германия, Мексико или Чад. Но колкото и да се повтаря тази проста истина, тя не може да достигне до съзнанието на Ангел Грънчаров, който е роб на мястото и времето, където се намира и чиито кръгозор не се простира отвъд ръба на чинията. Затова нему все му се струва, че България е някаква бяла врана.
Но неготово твърдение може лесно да се провери емпирично, достатъчно е да преведе някоя своя книга на немски, английски, корейски или китайски или някакъв друг език по негов избор и да видим дали тя ще се продава добре „по света“, където ценели „истинските неща“. След като е толкова огорчен и непризнат в България, дано „нормалните“ хората „по света“ за разлика от „ненормалните българи“ го оценят по достойнство.
Предубедеността на Вашия коментар се набива на очи, просто сте ми уязвен за нещо, имате ми зъб, по тази причина и не пропускате повод да се заяждате с мен, с оглед за нещо за ми отмъстите. Апропо, преди време се похвалихте, че сте бил написали някакви книги, помолих Ви да съобщите някакво заглавие, Вие замълчахте като...
Много пъти си Ви казвал, че разсъждавате като типичен дървен "философ". Изглежда не полагате усилия да схванете ония неща, написани от мен, които не се вместват в елементарната Ви представа, или пък, възможно е, за това нещо не Ви достигат и силите. Опитайте да не схващате написаните от философ като мен неща не буквално, а в един по-широк смисъл... да видим дали ще почнете да проумявате какво пиша или казвам...
Даже и да беше по цял свят така, както аз твърдя, че е в България, това нас изобщо не ни с нещо грее, дето се казва. Проблемът си стои. Но аз твърдя, че при нас той е особено остър. А един народ, доколкото е привикнал да цени истинските неща, дотолкова и ще се развива във вярната посока. У нас преобладава тенденцията да се ценят ментетата, а не истинските неща - тази ми е тезата. Поради което у нас нещата не са поставени на здрава почва. Дали това е така и в други страни - това в случая изобщо не ни засяга. И не може да ни успокои. По тази причина не става ясно Вие защо него изтъквате. От българолюбивост ли? И с какво помагате на народа си като размивате проблема? Напротив, вредите му. Дотам води размазването на проблема и криенето на истината. Да си скрием като щраусите очите, за да не виждаме проблема - и какъв, моля ви се, е смисълът на една такава позиция? И Вие сам не знаете, ама ето, позволявате си я...
Във философски план българите за мен са само един народ сред много други и не ме интересуват и не ме „греят“ нито повече, нито по-малко от всички други народи по света. За мен не е важно да оказвам някому “услуги“, за мен е важна ИСТИНАТА и тя е, че българите са средностатистически народ, който по абсолютно нищо не се различава от повечето други народи по света и – хайде да изключим извъневропейските култури - по-специално от европейските народи. Философите не се делят на българи и небългари, философите образуват една общност по целия свят независимо от етническа принадлежност, пол и т.н.
Разбира се, в битов план всеки народ по света се смята за изключителен, било в положителен, било в отрицателен смисъл, но като сериозни изследователи ние знаем, че подобни претенции за изключителност са несъстоятелни и вашите отчаяни опити да убедите себе си и света в обратното са смешни.
Идеята, че философска литература може да е комерсиален продукт и да се продава масово в която и да било страна по света, е безумна. Философията и високата култура именно за това са такива – защото за достъпни само за малцина избраници. За масите във всички времена и навсякъде е имало МАСОВА култура и тя е такава именно защото е МАСОВА. Така че ако искате да имате комерсиален успех, трябва да се откажете от философията и да пишете книги от рода на Хари Потър например. Да се смята обаче, че диалозите на Платон или „Критика на чистия разум“ могат да станат бестселъри, е абсолютно безнадеждно където у да било по света. Няма също така никакви шансове симфониите на Бетховен да постигнат тиража на албумите на Лейди Гага например. Е и какво следва от това? - Нищо особено, хората са такива, каквито са, и те са такива открай време и тъй като и българите също са хора, това важи и за тях, но не повече, отколкото за други народи. Даже може да се аргументира, че България е в по-голяма степен страна на духа от много други, понеже в България образованието, писмеността, книжовността, литературата и „учените мъже“ открай време се ценят много високо. Вие обаче търсите признание там, където никога няма да го получите: сред „широките маси“. Те следва да се игнорират.
Между другото преводите на Цочо Бояджиев на Тома Аквински по негови собствени думи се продават много добре, което напълно опровергава Вашите твърдения. Под „много добре“ с случая не следва да се разбира, естествено, тираж от, да речем, 100 000, а тираж от няколко стотин до максимум 1000.
Излишно е да разговаряме. Плещите каквото си знаете без опит да вникнете в същината на проблема. Няма смисъл да вземат отношение по банални общи приказки от рода на това, че всички философи били еднакви и всички народи били еднакви. Продължавам да твърдя, че претенциите Ви в областта на философията са прекалено смели и неоснователни, това Вашето е типично дървено "философстване"...
Апропо, личи си, че сте движен от извънфилософски подбуди във Вашите опити да се представяте за мислещ и то, представете си, "философски"... това е прекалено нагло; реванш не можете да получите спрямо мен с такива дребнави задявки...
Публикуване на коментар