Страх ме е само от едно нещо: да не се уплаша, да не проявя малодушие, да не потъпча правото и достойнството си на свободен български гражданин

По-миналата вечер публикувах Потресаващ документ, ярко свидетелство за катастрофалното нравствено състояние, в което се намира системата на многострадалното българско образование и училище; това е протокол от съдебното заседание от 12 януари 2015 г., на което бяха разпитани свидетелите на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, именно на подсъдимата (ответницата) по съдебното дяло, заведено от моя милост с искане съдът да отмени куриозната заповед за моето уволнение от това същото училище; а известно е, че аз бях уволнен по крайно скандални и смехотворни до умиление мотиви, а именно "пълна некадърност", "абсолютна липса на всякакви качества да бъде учител", "изцяло негоден за образователната система" и прочие. В тази връзка обаче възникна интересен, бих казал чудесен казус, който биде поставен от един анонимник, написал следното:

Анонимен каза: Господин Грънчаров, мигар не разбирате, че с всяко публикуване на съдебен документ все повече се орезилявате? Излагате се все повече. Сфащате ли сега защо трябва да спрете?

Като ми написа това, аз, признавам си, силно се озадачих, е, зная, че има спорове дали докато тече съдебното дяло бива да се публикуват документи по него; има различни гледища, но трябва да се вземе предвид, че това съдебно дяло се гледа в съвсем открити за всички заседания, няма нищо секретно, тайно, няма никаква "класифицирана информация", съдържаща някаква строго пазена "държавна тайна", следователно какво "скандално" може да има в публикуването на документи по това дяло? Та нали и самите съдилища публикуват същите тия документи, нали хората по съдебни дела като това, към които има голям обществен интерес, трябва да могат да се информират изчерпателно, та да си съставят вярно становище и разбиране? Изхождайки от тази позиция, аз възкликнах ето какво по повод на тъй прочувствения укор на въпросния моралистично настроен анонимник:

Ангел Грънчаров каза: Не, изобщо не разбирам защо аз съм се бил орезилявал като публикувам съдебен документ. Ако можете да ми обясните как става този фокус, ще Ви бъда много благодарен...

Изминали са вече много часове откак съм задал този, убеден съм, твърде неприятен на въпросния моралист въпрос, той обаче мълчи - и предполагам ще замълчи завинаги. В тази връзка реших, с оглед да го предразположа все пак към дебат по иначе интересния казус (аз, както е известно, много обичам дискусиите, дебатите де, обикновените разговори, стига да са с мислещи, поне с опитващи се да мислят, сиреч, с нетъпи индивиди, също ги обичам!), да подхвърля ето какво:

Ангел Грънчаров каза: Не ми отговори на въпроса. Умълча се нещо. Което означава, че изглежда не можеш да ми отговориш. А аз ще ти кажа истината по този въпрос каква е; ето я тази истина:

Излага се, орезилява се не този, който не се бои от гласността и дава публичност на това какво мисли и какво са казали или правили опонентите му, а се излагат и се орезиляват именно тия негови опоненти, които като са правили какви ли не зулуми и подлости, сега, разбира се, не желаят стореното от тях да получи израз, и не само че не желаят това, но даването на такава публичност им е така неприятно, че са готови на всичко само и само стореното от тях да си остане в тайна. Ето кой се орезилява и излага: оня, който си е позволил да прави нередни неща, пък сега прави всичко щото стореното от него да остане в тайна. И същевременно сам мълчи и не смее (пък и не може!) нищичко да каже в свое оправдание.

Но има една поговорка, валидна в случая, и тя е широко известна: "Каквото си надробил, ще имаш добрината да си го изсърбаш докрая..." Е, аз съм привърженик на тази народна мъдрост. И също съм привърженик на гласността, на публичността. Аз няма какво да крия и няма от какво да се срамувам, нищо лошо или позорно не съм сторил. Нека да се излагат и опозоряват тия, които са правили лоши и позорни неща, илюзорно надявайки се направеното от тях да остане в тайна.

Е, няма да остане в тайна. Ще помогна, ще направя нужното всички да научат какво те са сторили. Понеже истината за мен е нещо най-драго, скъпоценно и поради това изключително много обичано...

Това написах там на този анонимник, имащ някакви моралистични претенции. А вие какво мислите по този казус? Щото аз съм замислил нещо наистина грандиозно: да публикувам и двете "ей-такива папки", пълни с какви ли не компромати и доноси по моя адрес, които тъй усърдната като пчеличка директорка на ПГЕЕ-Пловдив успя да произведе в период от около една година, подготвяйки най-старателно тъй копняното от цялата й душа мое уволнение. Ще се получи невероятно богата колекция от най-разнообразен емпиричен матр`ьял, който ще даде възможност всеки да си състави пределно пълна картина на случилото в последните няколко години в това знаменито някога училище, картина, която е точен израз на царящата в образователната ни система страшна криза, белязана от несрещана по-преди деморализация. Това възнамерявам да направя. Ще започна тия дни с публикуването на "китка" от... доноси по мой адрес, а постепенно ще публикувам всичко, що съдържат тия две (даже три, ако вземем предвид и папките от другото съдебно дяло, това за клевета, което също още тече в момента) грамадни папки. Мисля, че тези административно-литературни шедьоври заслужават да стигнат до тъй любознателния читател. Щото г-жа Анастасова, въпросната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, бидейки учителка по литература, успя за тия няколко памятни години да сътвори цял един нов литературен жанр: този на административно-бюрократичната, сиреч директорска свободна белетристика, имаща при това най-бегли, повърхностни поетично-психологизаторски претенции. Един ден науката, убеден съм в това, ще признае новаторството й - и ще остави почетно място в литературната история на свидното ни отечество ако не на нейните творения (някои от тях имат обаче характера на същински шедьоври!), то поне само на въпросния тъй чудат литературен жанр.

Та значи целия този безценен за науката матр`ьял според мен не бива да бъде погубен, не бива да бъде оставен да прашасва в архивите на съдилищата. Напротив, той трябва да спомогне за очертаване на точната картина на случващото се в българската образователна система, та на тази база, благодарение на тази истина, да можем да се ориентираме правилно за ония промени, които времето изисква от нас да извършим непременно. Тази е моята идея, аз не съм човек, който да гони някакви, видите ли, "сензации", не, аз съм просто един сериозен и задълбочен изследовател на случващото се в системата на многострадалното българско образование и училище. И ще изпълня задачата си до края. Вече нямам и какво да губя, пък и от нищо не ме е страх. Страх ме е само от едно нещо: да не би в някакъв момент да се уплаша, да проявя малодушие, да потъпча достойнството си на свободен и пристрастен към истината български гражданин. Единствено само от това ме е страх, от нищо друго не ме е страх...

Хубав ден на всички! Бъдете здрави! А страхливци никога не допускайте да бъдете! Презрени малодушници никога също не допускайте да бъдете! Чао и до скоро, до нови срещи!

Търсете ПО книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване НА Времето: Изкуството на свободата , . изд A & G , 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато Обаче НИ запитат А що Е Време? , почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето , живота , свободата .

Добави в Svejo