По повод на информацията БРАНИМИР БОТЕВ: Русия може да създаде свое летовище в България, където между другото пише и това:
Можем да осигурим на всеки един от районите на Русия да създаде свой курорт в България, закупувайки земя, инвестирайки и получавайки право на строеж на хотели, санаториуми и почивни бази. Това заяви Бранимир Ботев, зам.-министър на икономиката, в рамките на туристическото изложение „Интурмаркет“ в Москва, съобщи пресцентърът на ведомството.
По думите му относно рехабилитацията и профилактиката с минерални води българското законодателство е гъвкаво за привличането на преки чуждестранни инвестиции. Като пример той посочи вложението на правителството на гр. Москва на стойност над 220 млн. долара, с които е създаден санаторно-оздравителен комплекс „Камчия“.
Моя милост реагира ето как; написах във фейсбук следната реплика:
И у нас ли Русия ще си организира един "Крим"? Я виж ти, колко умно постъпват този път таваришчите кагебисти...
Това беше достатъчно дежурни интернетни тролове с рублофилска настройка да се нахвърлят върху мен и тия, които подкрепиха гледната ми точка; тази част от "дискусията" я прескачам, щото е досадна. Ето обаче от един момент за какво стана дума, мисля, че в него има някакъв важен психологически, нравствен, ценностен и дори политически смисъл (лицето Ivan Marinov, което играе основна роля в него, както личи от страницата му, изглежда е млад човек, което означава, че има известен смисъл да се разговаря с него, щото иначе, по принцип, със "зрели" железо-бетонни комуноидни и комунистически глави, установил съм, няма никакъв смисъл да се разговаря):
Ангел Грънчаров каза: Наште таваришчи дежурни интернетни комуноиди-рублофили пак ли застанаха като същински Александър-Матросовци на амбразурата - за да защитят руския имперски интерес у нас? Естествено, а как иначе - та те друго не могат?! За тях български интерес не съществува, естествено...
Велислав Алтънов каза: "Български интерес ли?", ще ви попитат Канев, Маринов и Стоев, г-н Грънчаров. И ще продължат: "Че какво е това"?
Ангел Грънчаров каза: Така е. Те и достойнство не знаят що е. Комуноид и достойнство, лично или пък национално, не знае що е... Как да знаеш що е нещо, дето го немаш?!
Ivan Marinov каза: Бъдете така любезен да обясните на нас, "комуноидите", "изперкалите нещастници", а и на аудиторията като цяло, какви са вашите качества, господин Грънчаров, та прибягвате до автоапология, съчетана със скотска озверялост. Нима ще наречете достойно хлипането си по медиите "уволниха ме", а сте достатъчно самоуверен, за да смятате, че можете да хвърляте прах в очите на хората. Ако наричате "достойнство" двуличието, вулгарното поведение, когато не можете (поради лична заинтересованост) да дадете отговор на кратки въпроси, подигравате се със събеседниците си, то такова "достойнство" наистина нямаме, тъй наречените "комуноиди". Пиша ви двойка по история и двойка по психология веднага; ако бяхте безкористен, щяхте да споменете няколко факта:
1. Паметници на съветската армия има в редица западноевропейски държави, но там няма приказки "дай да го бутнем, щото ще станем комунисти". Не правите разлика (а тя е основна) между възникването на комунистическата идеология, създадена от Маркс и Енгелс, и СССР. Тези паметници са създадени от признателност към Съветския съюз, стъпкал агресора Германия. А обикновеният австриец се отнася с уважение към тях.
2. Българският интерес, който споменавате, състои ли се в защитата на българското национално достойнство, или това е по-скоро онагледеното от вас "достойнство"? Съгласете се, известна разлика има, аз пояснявам, за да не се заблуди някой. Тоест, вие искате ние да бъдем васална държавица, която само "кляка" пред своя сюзерен, скубе си косите и веднага се самоубива, щом така рече Великата сила, която е на мода.
Никоя дискусия не може да се води с подигравки, със злостни коментари по адрес на хората, които питат. А въпросите се нуждаят от отговор. Кой има интерес това възпаление, вече 25 години, да се поддържа? Защо говорим за комунизъм днес, от какво се опитвате да ни отклоните погледа? Вие ли сте интелигенцията ни, господа Грънчаров и Алтънов, вие ли великите съдители, които предат съдбата, та толкова яростно и безскрупулно проповядвате омраза!? ОТГОВОРЕТЕ!!!
Ангел Грънчаров каза: Малчик-комуноидът Marinov първо следва да се научи да разговаря нормално, без да плюе личността на опонента; да се извини за всичко, което е казал по негов адрес до този момент, ако поднесе извиненията си убедително, едва тогава с него може да се встъпи в дискусия; в противен случай не е достоен, не заслужава подобаващото отношение, което оказваме само на човеци, не на комуноидни хулиганстващи уроди...
Ivan Marinov каза: За изненада на публиката, готов съм да се извиня заради личностните нападки, ако са били възприети като такива. Подчертавам, те бяха отправени след опит за дискусия, но самият аз ценя изключително много скромността и допускам известна вина и у себе си. Но моля, идеологията, следвана от някого (поне що съм чел и видял) е полезна, ако е подходяща за обществото, в което се вклинява.
Надявам се отговорът на извиненията ми да бъде подобен, за да започнем да говорим с факти, да мислим, да разсъждаваме и да се държим с достойнство. Ама не това достойнство на чоплещия семки балкански мачо, дето претрепва жена си, ако не е съгласна с него, а конкретно, недвусмислено и ясно да защитаваме позицията си интелигентно и с мисъл, с посочване на доказуеми аргументи. Лично мен, това ме устройва. Ваш ред е, господин Грънчаров.
Ангел Грънчаров каза: Браво! Изненадан съм, радвам се за този неочакван поврат към добро! Само това ще кажа за момента, защото наистина нямам време, много бързам, пък и на таблета се пише трудно...
Оттук-нататък от дискусията вземам само онова, което има отношение към горе-долу очерталата се тема, всичко онова, което са лични нападки и злобни комуноидни трепети, го прескачам, който иска, може да иде да наслади на идиотщините там, на съответното място във фейсбук, където тече въпросното "сражение с думи":
Весел Драков каза: Май така ще се получи, защото русофилите по нашето черноморие съвсем обезумяха! Продадоха си дворовете и нивите на руснаци и поставените им лица у нас, за жълти стотинки, а сега ще им сменят мръсното бельо и ще мият тоалетните в хотелите им...
Elena Dicheva каза: Ех пък и Вие, Грънчаров. Такъв педагог и психолог като Вас, пък изненадан!
Ангел Грънчаров каза: Винаги неизненадана е само железо-бетонната комуноидна глава, таваришч Дичева, ний, човеците, постоянно се изненадваме и възхищаваме на какво ли не, щото не страним от живия живот - и не живеем в сивите панелки на техните тъй ограничени и илюзорни представи за нещата...
Ivan Marinov каза: Мързи ме да повтарям въпросите си, но напомням на господин Грънчаров за уговорката ни. Чакаме аргументи. Приемете, ние сме публика, която може да бъде убедена в нещо, стига да докажете какви са неговите предимства. В такъв смисъл, ние не сме заплаха, а предизвикателство за вас, г-не. Ако успеете да ни дадете доводи, печелите. Сигурен съм, приемайки, че цялата работа е чиста, всички имаме интерес това да се случи.
Ангел Грънчаров каза: Благодаря за напомнянето! Поради голяма заетост нямах възможност до този момент да изпълня обещанието си да отговоря. Ето, сега го правя.
Първо, нека да си припомним темата: за опитите на путинците, подпомогнати от вдъхновената от много рубли тяхна пета рублофилска колона, да си организират и у нас нещо като "български Крим" или нашенски "Абхазия и Южна Осетия", защо пък не, това вече е правено, пробвано. И то неведнъж: първо се колонизира от руснаци дадена територия, било чрез насилствено "преселване на народи", било с икономическо проникване (както е у нас, твърди се, че вече 300 000 руснаци разполагат с недвижими имоти по нашия черноморски бряг) след това в един момент руснаците почват "борба за признаване на национално-човешки права", напрежението и конфликтът биват провокирани да ескалират, а в крайна сметка на руски войски, в случая десантни, ще се наложи да дебаркират на българския бряг, за да изпълнят "интернационалния си дълг" и да "освободят", видите ли, "потиснатите си сънародници". Така се е правило много пъти, което изобщо не изключва възможността да се направи и у нас.
Даже преди време един шегобиец подхвърли: а какво пречи рускоговорящата колония в... Манхатън да поиска правата й да бъдат защитени от руски войски и те да откликнат на призива, да дебаркират и в... Ню Йорк, колко му е?! Като е тръгнало руснаците да "освобождават" де кого сварят, какво пречи и нас да ни "освободят", още повече че те за нас специално са нещо като "вечни освободители", много пъти са ни "освобождавали" и, предполага се, нямат особени задръжки да ни "освобождават" и още; абе те, руските империалисти, знаем, са винаги готови да освобождават всеки, особено съседите си. Знаем също така от историята колко много войни Русия е водила за да се настани по бреговете на Черно море, към черноморските крайбрежни земи тя има добре изявени апетити. В тази именно връзка, в този контекст аз подхвърлих мисълта си за възможен кагебистки план за организирането на евентуален "български Крим" от путинска Русия, подпомогната от вдъхновената от много рубли тяхна пета колона у нас. Тази ми е тезата. По нейната аргументация вече приведох известни основания. Ако някой има въпроси, да заповяда.
Излишно е да привеждам саморазбиращи се аргументи, имащи психологически характер, т.е. произтичащи от руското имперско съзнание, там, знайно е, битуват болезнени образувания като "великата руска идея", идеята за "руската мисия" на тази земя, свеждаща се до вечно "освобождаване", видите ли, на "потиснатите братя-славяни", за "душевното родство" на някакви си "славянски народи" (поляците особено много са пострадали от прелестите на многократни и то най-брутални руски "освобождения"!), които били имали за своя естествен водач руския империализъм, който пък, от друга страна, винаги е готов да води война с "прогнилата отвсякъде" либерална Европа, "прогнила отвсякъде" именно от прекалено много свобода, докато "руският дух", видите ли, е "здрав", "дисциплиниран" около своя император (вожд) и също така се изразява в една "непоколебима войнственост", знаем приказките за "непобедимата" и "никога непобеждаваната" и при това, видите ли, винаги "освобождаваща" руска армия. Аз съм писал на други места много около този най-голям, по моето разбиране, парадокс на тъй широката руска имперска душа: как може народ като руския, прочут с извечния си робски манталитет, да живее с илюзията, че бил имал исконна "мисия да освобождава", как може роби по душа като типичните, като "неизродените" от либерализма руснаци да са такива "велики освободители", та те ако знаеха що е това свобода, първом себе си да бяха освободили и т.н.
Този момент по моето виждане е възлов: народ, който е показал, че към свободата няма нужния пиетет, какъвто е руския, не може да бъде никакъв "освободител", тъй че правете си сметка що за хора са ония, които у нас още възприемат руснаците като наши "двойни", "тройни" и не знам си колко още "освободители" (ние почти като поляците сме имали късметя най-много да бъдем "освобождавани" от руските империалисти, в това отношение ни бият само горките украинци!). А сега вече стигнахме дотам буйстващи рублофили като Сидеров да крещят, че било дошло времето Русия пак да ни "освободи", този път, видите ли, от "европейския колониализъм", от "еврогейския либерализъм" и прочие простотии, вие сами знаете идиотщините на атакуващите, чието извратено патриотарство, излишно е да споменавам, е вдъхновено от твърде много рубли, то това си се знае, няма защо специално да бъде отбелязвано. В тази връзка ви съветвам да погледнете ето тази публикация, тя показва много: В представите на путинската пропаганда България е страна, която Русия отново трябва да "освобождава", този път от... Европа!.
В контекста на вече казаното е съвсем ясна и недвусмислена моята позиция спрямо паметниците от ерата на комунизма, които прославят най-последното "освобождение", което сталиновите орди ни дариха в началото на септември 1944 г.; знайно е, тогава комунистите, покачени на руските танкове, с решаващата помощ на въпросните сталинови орди, ликвидираха за десетилетия българската свобода, българската държавна независимост, българското достойнство. Да се нарича това покушение върху българската свобода в наше време "освобождение", простете, не просто е крещящо грозна лъжа, то е израз на страшно душевно и умствено уродство. Сталинова Русия ни окупира тогава след едностранно обявяване на война, сиреч, след нападение, след агресия срещу вече неутрална, прокламирала неутралитет България; да се нарича окупацията и завоеванието, покушението срещу българската свобода и независимост "освобождение" е извратено. И е в пълно противоречие спрямо историческата истина. Затова тия паметници, носещи неизмиваемото клеймо на комунистическата лъжа, трябва да бъдат премахнати; нека да бъдат слагани в музеи, нека комуноидите да могат да имат възможността да им се радват някъде, да изпитват извратени, уродливи чувства на "признателност", щом това толкова им харесва, но тия паметници, разбира се, не могат да останат където, за наш национален срам и позор, са все още.
Да, срам и позор за нас, съвременните българи, е че търпим тия знаци на нашата национална унизеност: да славим окупатора и завоевателя си, да почитаме ликвидаторите на българската свобода и на българското достойнство наистина е израз на неописуемо извратена душевна и човешка патология. Аз затова такива хора ги наричам "комуноиди", те до такава степен са потъпкали човешкото у себе си, че не заслужават да се наричат човеци, да носят името човек. Защото за да си човек се иска поне две неща да са налице: да имаш ум, с който да мислиш, сиреч, да го използваш по предназначение, и, второ, да обичаш свободата, щото даже безразличните към свободата са осквернили човешкото у себе си, а какво да кажем за ония, които мразят свободата и обичат робството, робуването?! Обичащите недостойнството, унизеността, принизеността, лазенето пред оня, който те тъпче и гази - са душевни и политически мазохисти; този уродлив мазохизъм на комуноидното съзнание наистина е чиста перверзия, отровен плод на крещяща или вопиюща личностна, умствена, душевна, ценностна, идейна и каквато още искате недостатъчност. А поначало или принципно казано комуноид е оня, който се е отказал от това да бъде личност, който е жертвал личностното в угода на някакви социалитарни догми и други нездрави бълнувания, имперски фикции и прочие идиотски исторически илюзии и ламтежи.
Това в основни линии е моето гледище. Ако иска някой да спори с мен, да заповяда. На изказвания, съдържащи смислени аргументи, мога да отговоря, на словоблудства, изразяващи само симптомите на една болна и нещастна комунодна душа, няма смисъл да се отговаря, щото подобни хора имат тежко умствено и душевно увреждане, което се нуждае от специализирани грижи; все пак сме хуманисти и не бива на такива страдащи хора да бъркаме, тъй да се рече, в душевните рани.
И тук, в завършек, да приведа едно свое изказване, което написах на друго място, но тук ми се вижда особено подходящо да бъде напомнено, предвид големия контекст на обсъждания проблем; та там написах следното:
Наистина рублофилията е израз на душевна патология, на извратеност, уродство и болест, но аз лично смятам, че този дефект е нелечим: една свиня като се научи да яде лайна (с извинение за думата!), по никой начин не можеш да я отучиш от това...
Приемете това мое изказване, ако щете, в шеговит план, както искайте го възприемете, това си е ваша работа. Аз бях длъжен да го кажа. За да ми е чиста съвестта... пък за своята съвест си отговаряте вие самите...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар