Политическата употреба на Православието в путинска Русия е антихристиянска злоупотреба с духа на Христовото учение

ФРАГМЕНТИ СРЕЩУ ЕДНО „ЗЛО” ХРИСТИЯНСТВО

І. За Антихриста. Принципно.

Боя се, че е крайна наивност да се очаква Антихристът да се появи на света с образа на секуларен либерален чиновник, оформящ всемирното узаконяване на еднополовите бракове (или окончателното заменяне на природния газ в промишлеността със суровина, която напълно отсъства в недрата на Евразия). Това, ако щете, би било в противоречие с името му. Все пак, Антихристът е не не-Христ, а именно ἀντίχριστος, което означава противо-Христос, но най-точно – вместо-Христос.

Ето защо аз се боя, че най-сюблимната мечта, най-„гениалният” ход, който Антихристът лелее, откак дяволът е бил измамен с Разпятието, е по-скоро този да обърне Христос срещу… Христос; да направи Христос оръдие на изкушаващия „дух от пустинята” (Мат. 4:1). Да изведе Христос (Словото) от Духа на любовта, от Духа Свети, в Който Словото пребивава на земята през всички векове след Своето Възкресение и да Го обърне срещу Духа на Словото.

Тъй че, боя се, че Антихристът съвсем няма да говори противоположното на Христос (на Словото): нали ако би го сторил, не би успял да съблазни и измами никой от Христовите. Не, той ще говори именно Христовото, но ще го говори с невероятна гордост – като нещо, над което има монопол (етнически, геополитически и т. н.). Ще го говори не на света, а против света; няма да спасява с него света, а ще осъжда света, дори ще убива в Негово име (за да „спаси” Христос от света). Ще събира не ученици и апостоли, а воини. Ще обяви грешниците (каквито, както винаги, ще намери в изобилие) за анти-христи и ще поиска „неговите” да ги подчинят, да ги поробят, да ги „дисциплинират” в името Христово.

Най-главното е, че ще говори силно и точно срещу греха, но не защото ще е движен от Дух на любов, а защото ще е подтикван от дух на превъзношение, раздразненост и презрение към грешното човечество. Ще бъде парадигматично сходен с фигурата на фарисея (този „анти-Христ”, съвременник на Христос), превърнал Духа в Закон, зад който се е приютил сам и отвъд който е изпратил всички „други”. Случайно ли е, че Христос предупреждава Своите да се пазят като от най-коварно зло именно от „кваса фарисейски” (Мат. 16:6).

Да, Антихристът ще поиска този път не да се разпъне за света и човеците (защото са грешни), а да съкруши света и човеците (защото са грешни); ще поиска да се яви като победител на злото чрез меч, а не чрез жертва.

Всъщност у всеки зилот дреме един малък, мъничък „антихрист”.

ІІ. „Те”, грешните, и „ние”, съвестливите.

И грехът, и съвестта (угризението) са в християнската (европейската) цивилизация. „Ние” сме както грешните, така и съвестливите.

Ето защо всеки, който стилизира грешните като „тях”, а съвестливите като „нас”, е поел по пътя на Антихриста. Дори с проницателността и настойчивостта, с която зре сламките в очите на другите (на „онези”, на „тях”), той вече демонстрира една (сляпа за себе си) слепота – и тя, тя самата е гредата в собственото му око.

Окото му е отворено само навън и с прозорливостта си той заблуждава; с това самото, че вижда, не позволява да бъде видяна слепотата му навътре.

Когато грехът престане да бъде „нашето”, за което е и съвестта, и съдът ни, когато той стане „тяхното”, когато започне да се превръща в „цивилизацията”, по отношение на която съвестта и съдът са „друга цивилизация”, когато грехът бъде локализиран „там” („на Запад”), когато му турят име („либерализъм”), различно от нашето име (именуващо се „на Изток”), тогава по тези места, в тази „друга цивилизация”, Христос се превръща в оръжие насочено срещу Христос.

Защото „либерализмът”[1] е и грехът, но и зреенето на този грях. (Прочети ДО КРАЯ)

ЗАБЕЛЕЖКА: Съветвам ви да прочетете до края този текст, заслужава си! Стига да ви вълнува истината по най-важните въпроси де - в противен случай няма нужда да го четете.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo