Някои падат буквално, удрят си колене, лакти, брадички, други падат инак, морално, личностно, духовно, както си искате може да пада човекът...

Дадох вчера обещание в дните до 24 май всеки ден да пиша за "духовната сфера" на живота ни, за ситуацията у нас в тази област, особено в сферата на образованието (виж: Ще опиша идеалните типови продукти на образователната ни система - на учителите-възпитатели, на учениците, горките и, накрая, на тъй обаятелните български училищни директори-меринджеи). То всъщност и нямаше нужда от такова обещание де, щото аз и без него комай всеки ден си пиша най-вече за тия неща. И не само пиша, но и говоря (във воденото от мен телевизионно предаване, в разни образователни и други клипчета). Впрочем, ето, тази предпразнична поредица сякаш от само себе си започна "сама да се пише", тази сутрин набързо се яви ето това: Прочувствен диалог с една защитничка на министерско-директорската бюрокрация, довела българско образование до пълен банкрут и тотална катастрофа, което е таман за тази същата проблемна област; ще възникне чудесна поредица - предчувствам го! - от диалози, очерци и есета, която нищо не пречи да оформя или като специален брой на сп. HUMANUS, или пък като самостоятелна книжка или брошура, та ще бъде много полезна предвид актуалността, навременността на нищените в нея проблеми.

Които, знаете, аз не си ги вадя "от главата", не ги съчинявам или измислям, а самият живот, дето се казва, щедро и разхитително даже ми ги поднася един вид на тепсия. Ето, тази сутрин пак ми се ще да напиша нещичко, макар че окъснях, занимавах се с други неща, имам още около 40 минути за писане - след което трябва да ставам за да тръгвам за студиото на Пловдивска обществена телевизия, където в 11 часа започва воденото от мен предаване "На Агората...". Поради малкото време явно няма да мога да напиша кой знае какво, ето, ще ми се наложи да разкажа една много кратка, ала за сметка на това изразителна история. В нея даже има и нещо, така да се рече, "мистично". Или ако не мистично, поне доста странно, на мен примерно ума не ми го побира как беше възможно да се случи. А се случи вчера. Съвсем ненадейно.

Аз вчера подхвърлих някъде в текста си, че много обичам да се разхождам, че това ми е любимото занимание. Щом публикувах текста, в който се съдържаше това подхвърляне, аз, вече порядъчно изморен от писане и от други занимания пред компютъра (беше станало някъде към 11.30 часа, а аз сядам сутрин на компютъра от години винаги в 5, това утринно време ми е времето за най-пълноценна работа), та значи към 11.30 тръгнах да се разхождам; пак реших да ида пеш до центъра на Пловдив, там имах работа, това е около час спокойно ходене, както аз обичам да ходя - и както ми препоръчват лекарите (заради проблемите ми със сърцето). Спокойното ходене на чист въздух е нещо като балзам на сърцето, знайте го това от мен, много е хубаво и полезно. Е, аз тръгнах по обичайния си марщрут. Слънце, чист въздух, природа в парка, чудесно е, нямам думи!

Някъде към половин час след като беше започнала разходката ми на едно място, съвсем внезапно, се... спънах в една издатина на иначе равната пътна настилка и (понеже много често слагам ръцете си на кръста, в популярната стойка "а ла Наполеон", така, кой знае защо, ми е най-удобно да си държа ръцете!) и поради това, че ръцете ми бяха отзад на кръста, почти не можах да реагирам при падането, е, рефлекторно донякъде се подпрях с ръцете, но не както трябваше да бъде ако ръцете ми бяха съвсем свободни; усетих в този момент, че падам първо на коленете, но понеже почти не можах да се задържа с ръцете, усетих в един момент че се ударих в корема, а най-накрая (и това беше всъщност най-лошото!) в последния етап на падането жестоко се ударих в брадата, да, директно в настилката на тротоара! Всичко стана за секунда-две-три най-много. Усетих болка, ченето ми (пак добре че е било затворено и стиснато та не прехапах езика си!) изтрещя, помислих, че съм счупил зъби, оказа се, че даже не съм си повредил и протезата, но наистина падането беше много лошо и неприятно. Ще каже някой - голяма работа, ударил си се, защо сега ни занимаваш с глупости?! Да, обаче преди две години паднах в банята, подхлъзнах се, ударих си главата много лошо в стената, в резултат на което се получи мозъчно сътресение, обилен вътрешен кръвоизлив (заради антикоагулантни, пречещи на съсирването на кръвта хапчета, които пия за сърцето), накрая се стигна до тежка операция по изваждането на хематом от черепа, от която, слава Богу, някак оцелях (заради проблемите ми със сърцето за мен за крайно рисковани каквито и да било операции с прилагане на упойки). Е, пазих се след операцията две години, опазих се да не падна, но ето, вчера, паднах, и то пак си ударих главата, ударът беше силен, но в брадата, ще приложа снимка, да видите къде се ударих. Дали този удар е предизвикал някакво сътресение на мозъка и нов кръвоизлив не зная, това ще се разбере скоро. Днес-утре ще ида да ме види лекаря.

Е, станах някак след падането, оказа се, по някакво чудо, че нямам никакво счупване, нито на ръка, нито на друго място, имам само страшно болезнени натъртвания на китката, на коленете, и ето, даже на брадата! Важното е обаче да няма вътрешни поражения на главата ми - щото тя, всъщност, ми е, така да се каже, най-важният "инструмент". :-) Абе на кой ли толкова пречи моята глава, че ме е проклел все да падам на главата си?! Дали някой някаква... магия не ми е направил в тази посока, подхвърлям и това, щото прекалено много станаха тия падания напоследък. Абе аз съм човек на 56 годинки, до падането преди две години никога не си спомнял да съм падал и да съм имал някакви поражения от падане, то всеки е падал, особено зимно време, но при мен тия падания станах при крайно странни условия, нещо има в тях, което не е обяснимо по обичайния начин. Нарочно пиша така, щото ще ви разкажа и още нещо, което ще доподреди пъзела.

Преди месец, месец и нещо, в най-тежкия период на съдебните дела, които водя, на единия от моите адвокати за кратък период му се случи също да падне, и то доста тежко, с пукнати ребра, и то пак при подобни напълно ирационални, непостижими за ума обстоятелства. Значи ето, и той падна и то на два пъти, аз, въпреки че след онова опасно падане, заради което едва не си отидох от този свят, много се пазех, но ето на, вчера не се опазих и пак се ударих по най-опасното място - главата. Имам чувство, че на някакви сили много им пречи нещо моята глава, проклятие ли имам, силна негативна енергия ли ми изпраща някой, урочасване ле е, не зная, не мога да си го обясня, но ето, факт е, пък всеки нека да си го тълкува според акъла - и според ценностите.

Аз съм философ и имам твърде разбирания по тия въпроси, които сега тук не мога да излагам. Не съм суеверен, вярващ в Бога човек съм. На Бога залагам, не на някакви бесове. Дали има бесове и що е бяс друг път може да пиша, ако имам време и настроение. Да, има бесове, и то най-различни. Има и духове. Що е дух е друга голяма тема. Нямам предвид призраци, но нещо подобно има. Да не задълбавам ,че темата е интересна и голяма.

Та след малко за първи път в предаването си ще се появя... небръснат, едно, че не ща да закачам болезнената раничка на брадата, второ - за да не ми личи чак толкова тя. Мислех да сложа лейкопласт, но се отказах, още повече бие на очи. Аз иначе поне за по-официални изяви винаги се бръсна, ето, даже и тия седмици, в които съм в траур заради починалия ми брат, се наложи да се бръсна. Но този път ще се появя на екрана небръснат, таман като... Бойко Борисов. Предупреждавам, правя го не за да се правя на пич, а защото ме боли брадата от падането, не ща да пипам раната и пр. Това е.

Ставам. Вчера между другото научих нещо невероятно, но за жалост изглежда е истина: че сред "възмутения сплотен колектив" на ПГЕЕ-Пловдив се била провеждала, представяте ли си, подписка срещу... решението на Окръжния съд, с което се отменя заповедта за моето уволнение като преподавател по философия и гражданско образование в това училище и моя милост се възстановява на предишното работно място. Звучи като пълна фантастика това известие за подписката, но получих потвърждение от няколко достоверни източника, дето се казва. Дали има някаква мистична връзка между силния нескриван негативизъм у някои среди по адрес на моята скромна персона и моето тъй странно падане вчера, при което едва не си разбих зъбите (а дали имам увреждане и на съдържащото се в черепа е отделна работа, то ще се разбере скоро!) - да дали има някаква ирационална връзка между двете събития нека всеки съди сам, според своя си ум. Аз имам мнение и разбиране, но сега нямам време да кажа аргументирано какво мисля и защо така мисля. Темата обаче е интересна. Някога ако имам време и настроение може да пиша по нея. Но не обещавам. Това са сложни въпроси.

Хубав ден ви желая! Пазете се да не падате - и в буквалния, и в преносния смисъл. Някои падат буквално, удрят си колене, лакти, брадички, други падат инак, морално, личностно, духовно, както си искате може да пада човекът. Кое падане е по-страшно пак решавайте сами, оставям ви да решавате пак сами. Чао и до скоро, че закъснях вече!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo