Абсурдният край, до който ни доведе социализмът в сферите на непрекъснатите "грижи за човека"

Да си продължа анализа от поредицата по повод 24 май, празникът, който наближава. Вчера написах текст, на който дадох крайно предизвикателното заглавие Ще продължа да давам пример за това какво е да си личност, т.е. да си рядък българин с развито съзнание за свобода, да си гражданин, да обичаш демокрацията и пр., което изглежда е прозвучало "пределно самохвалски", това ми беше заявено незабавно. Ето краткия диалог по този повод:

Анонимен каза: Грънчаров, умря ли циганката, а? :) :) Самохвалството е твърде грозно нещо.

Ангел Грънчаров каза: Това не е нещо за хвалене, таваришч, това е нещо за окайване, за това нещо никой не ти завижда, а всички те ругаят, за какво "хвалене" или "самохвалство" тук може да става дума?

Да, същинска прокоба е у нас да си личност и "рядък българин" с развито съзнание за свобода, достойнство, да си гражданин в истинския смисъл, да обичаш демокрацията и т.н., но ето, сами виждате, на някои това нещо им е прозвучало като "хвалене", като "самоизтъкване", като израз на прекомерна горделивост. У нас хората, изглежда от прекалена скромност, предполагам избягват да се държат както подобава да се държи една личност, да, само "прекалената скромност" трябва да е причината. :-) Е, ний пък нека да сме нескромни, имам предвид тия, дето сме орисани да бъдем личности и при това страдаме от манията да не се отказваме нито от себе си, нито от свободата си, нито от правата си. Поради което си и страдаме, плащаме си цялата цена. Както и да е, аз многократно съм писал, че оптиката на възприемане на нещата у много хора е обърната и извратена, поради което мнозина възприемат всичко наопаки, с краката нагоре и т.н. Нещо най-естествено, примерно това да си личност, да си свободен, да държиш на правата си и пр., виждаме, че из нашите предели се възприема като "изчанченост", като "самохвалство" и т.н. Да не си личност, ерго, да си безличник, е, разбира се, "съвсем нормалното" за такива толкова умилително скромни душички. Които като същински змии са готови във всеки момент да клъвнат оня, който помръдне и рече да заяви, че се чувства, представяте ли си, човек и дори личност.

Вкратце да си попълня дневника си, да кажа какво ми се случи вчера. Писах, че болките в главата ми, примесени с едно изключително странно и неприятно усещане, ме заведоха вчера при невролога. Обясних на лекарката (за да й припомня, щото тя преди време следеше моето следоперативно възстановяване, но е забравила), че преди две години съм прекарал операция с отваряне на черепа по изваждане на хематом; казах й, че продължавам да пия лекарството синтром заради проблемите със сърцето, заради което се получи толкова сериозен проблем (сътресение на мозъка, получено при падане и удряне на главата, предизвика вътрешен кръвоизлив от спукано капилярче, който дълго не е могъл да спре, тъй като синтромът пречи на кръвосъсирването). И също така й съобщих, че две години след операцията ми се е случил нов инцидент, ново падане със сериозно удряне на главата; казах й, че се страхувам да не се е получила същата история, вътрешен кръвоизлив и пр. Дори й заявих, че най-вероятно, ако се стигне до нова операция, едва ли ще я издържа този път - заради болното ми сърце. Лекарката с нескривано неудоволствие изслуша словохотливия си пациент, а пък на този момент (че едва ли ще издържа нова операция) реагира само сестрата (тя ми каза "Недейте така, моля Ви се, няма страшно!"; лекарката обаче ми каза студено, че нямала била направления за скенер - и припряно започна да ме преглежда с чукчето. Установи, предполагам, че увреждания на мозъка нямам, щото реакциите ми били нормални. Казах й как предишния път едва в последния момент, когато бях в изключително тежко положение, вече три седмици след падането и получаването на контузията, когато се чувствах отвратително, едва ли не в агония вече, случайно някакъв лекар от бърза помощ се е сетил да ме прати на скенер, което ме и спаси (на другия ден спешно ми направиха операцията), но тази история не впечатли особено лекарката( тя пак заяви, че нямала направления за скенер и че нищо повече не може да направи. И ми предписа две лекарства, за които се наложи да си дам и последните пари. Та в тази връзка си мисля следното.

Да бъде уморен, да бъде убит един български гражданин е напълно достатъчно да попадне в ноктите на една само административна система, примерно "здравеопазващата", с извинение. Моя милост пък има късмета в момента да е в отношение с три такива системи: образователната (където си имах толкова сериозни проблеми, за които платих страшна цена), ето, също така съм в ноктите и на здравеопазващата система (бидейки инвалид, със сериозно заболяване на сърцето, което прави така, че оцеляването ми от каквато и да било операция е същинско чудо), на трето място ми се наложи да вляза за първи път в живота си и в контакт с правосъдната система, именно заради проблемите ми с образователната система (където именно е полето на моята професионална изява и реализация). Та се питам, след като е напълно достатъчно един обикновен български гражданин да бъде ликвидиран дори и да има несретата да попадне в месомелачницата само на една от тия системи, правете си сметката какъв щастливец съм аз в момента - след като съм попаднал, тъй да се рече, в ръцете не на една, а на цели три такива величави държавни системи! Май смачкването ми е гарантирано, нали така?! :-) Завиждайте ми и за това де, вижте какво огромно внимание ми е оказано: цели три държавни системи се занимават с мен - ех, какъв щастливец на съдбата съм аз!

Та историята се повтаря почти буквално, както и предния път, когато едва не умрях, но сега аз пак нищичко не мога да променя за де предотвратя трагичния край. Ако искам да разбера дали не се е получил нов хематом вътре в черепната ми кутия, ще трябва да намеря пари и да си платя въпросния скенер. Пред алтернативата да умре мърцина всеки гражданин, дори и инвалид без никакви доходи като мен, ще трябва да изкопае отнякъде съответната сума пари, та белким някак се спаси, белким удължи жалкото си съществуване. Страшна работа! Другият вариант е да чакам пак да стигна до агония и тогава вече да встъпя в порядъка на "спешен случай" - и тогава вече може да ме погледнат на скенер; ако изобщо някой се сети или ако благоволи да се развълнува защо този там гражданин е изпаднал в състояние на агония.

Ходих вчера също така в РИО-Пловдив, това е инспектората на МОН и се срещнах с началничката И.Киркова. Поговорих само няколко минути с нея за да видя има ли някаква реакция по повод на моето писмо до съответните институции (виж Реших отново да обезпокоя някои отговорни длъжностни лица и да им поставя един интересен, вярвам, казус - за мислене и, евентуално, за действане... и също така Казваме някому "Гледай си работата!" и той ни се обижда, сякаш сме го проклели един вид, а това да си гледаш работата е нещо толкова нормално и естествено!). Общо взето реакцията е никаква. Реакция пък от директорката на ПГЕЕ-Пловдив до този момент също няма. Знаете, опитах се да изтъкна хуманитарния аспект на целия проблем или казус, но явно в нашите български условия такова нещо като човечност или особено пък като "човеколюбие", знам ли, се възприемат за нещо като "философска изгъзица", ще ме простите за израза. В рамките на въпросните административни системи (било образователна, било здравеопазваща, било даже правосъдна или правораздавателна) място за такива "европейски лигавщини" като човечност, човеколюбие или, опази Боже, свободолюбие или уважение на суверенитета и достойнството на личността няма и не може да има.

Аз много съм видял и препатил човек, но, признавам си, страшно много съм поразен от това обстоятелство, че според постановките и принципите на въпросните системи човешката страна у нас е игнорирана изцяло. Примерно в здравеопазването това, че, да речем, индивидът Ангел Грънчаров е пукнал (една евентуалност, която изобщо не е за изключване и е твърде много нараснала в последно време) даже, предполагам, ще се приеме като облекчение, щото този въпросният ненужен човек просто с умирането си е облекчил тъй претоварената здравеопазваща система! По тази логика излиза, че колкото повече хора по-скоро умрат, толкова повече предпоставките и шансовете за лечението на останалите живи се повишават: толкова повече средства ще има за живите! Оказва се, че за да живеят едни трябва колкото се може повече да мрат други. До този абсурден край ни доведе, очевидно, социализмът в сферата на здравеопазването. До какво ни е довел същият този социализъм в сферата на образованието и правораздаването е отделна тема.

Утре пък ще ми се наложи отново да се изправя пред правораздавателната система у нас, утре, от 10.30 часа е насрочено съдебното дяло, което заведох за клевета срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив; номерът на дялото е 1727/2014 г., ако някой иска да дойде в залата, по този номер може да разбере в коя зала ще се гледа то. Понеже в 11 часа пък ми е предаването по ПО-тв, именно "На Агората...", ми се наложи вчера да направя запис на предаването, та да не се случи пропуск в поредицата, записът ще бъде излъчен, а аз в това време ще бъда в съдебната зала. Това дяло е важно за мен, но сега повече не мога да пиша, утре, живот и здраве да е, ще пиша повече по тази тема. Интересен е твърде много и този съдебен казус, в него се приплитат тъкмо тия три системи в чудесен, в превъзходен възел. Става дума за това, че на моя милост директорката на ПГЕЕ-Пловдив благоволи да ми сложи една психиатрична диагноза.

Та непременно ще пиша до какво любопитно развитие се стигна по този случай. Утре, да се надяваме, казусът ще се реши. А аз сега бързам за съда, където имам работа, тъй че ще трябва да прекратя писането тази сутрин. Желая ви хубав ден! Здрави да сте най-вече, пък другото са бели кахъри...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo