Второ мое писмо до Радан Кънев с молба за съдействие по важен личен въпрос, имащ и голям обществен смисъл

На 24 май изпратих едно писмо до Радан Кънев. Днес е 14 юни, минали са само 20 дена, отговор, разбира се, нямам. Не зная колко време е нужно на един народен представител да отговори (или поне с нещо да покаже, че е прочел писмото) на човек и гражданин като мен, е, Радан Кънев не е просто народен представител, той е политически лидер, това вероятно усложнява проблема ми; вероятно е прекалено много зает, дотам, че изобщо да няма време да се занимава с някакви си там натрапници като мен. Може пък такива като него да имат апарат от хора, примерно секретари или секретарки, които да им преглеждат кореспонденцията, да им докладват (евентуално ако преценят), щото самият лидер, най-вероятно изобщо няма време да се занимава с хора като мен, тъй като е зает с важни държавни дела. Преди да стане народен представител и политически и държавен лидер от такъв висок мащаб, Радан Кънев ми е отговарял понякога на писмата (не винаги, а само някога), факт е, че някои мои писма до него са му били вероятно твърде неприятни (аз съм човек, който не пише само приятни писма на разните лидери, а по-скоро принадлежа на редкия човешки тип, който пише само неприятни тям писма). Както и да е, силно ме заинтригува проблема дали е възможно Радан Кънев да прояви някакво отношение към проблема на човек като мен, който много рядко би се захванал да досажда на разните лидери ей-така, за едното нищо.

Ще ми се да установя истината по така възникналия проблем. Може пък да е обичайно лидери от такъв мащаб да не обръщат никакво внимание на простосмъртни хора като мен, примерно може да е в стила на отношение на такива хора да обръщат внимание само на по-важните хора от тях, но в никакъв случай не на обикновени простосмъртни, щото, примерно, ако обърнат внимание на обикновен гражданин може да се счита, че са проявили нещо като "лош вкус", изменили са на манталитета на хората от "големото нашенско доброутро", знам ли? Но че искам да знам истината по този въпрос е вън от всякакво съмнение, много ме вълнува проблема като се възвеличи един човек, както това стана с Радан Кънев, що става в душата на един такъв човек, той вече само с медийни ли звезди благоволява да разговаря или пък понякога допуска греха да благоволи да обърне капчица внимание и на обикновен простосмъртен; ето това последното за мен е изключително важно и съм готов на всичко за да разбера истината. 

И за да разбера как стоят нещата по този важен (включително и научен, психологически, изследователски даже) въпрос, решавам тази сутрин да напиша второ писмо до Радан Кънев, с което да му напомня за моето първо писмо и да настоявам все пак да реагира някак, щото човек като мен, освен че е обикновен простосмъртен, също така е и избирател, а пък нашенските политици би следвало поне малко да се вълнуват от това какво мислят за тях обикновените избиратели. А, вие как мислите, вълнуват ли се нашите прочути и велики политически дейци от това какво мислят за тях обикновени избиратели като мен и вас? Май би следвало да се вълнуват поне малко, а - или изобщо не се вълнуват? Е, ще трябва да положим някакви усилия да разберем истината по този въпрос. А може би се вълнуват от мнението на избирателя само непосредствено преди самите избори, а след това, като са избрани вече, това отношение на обикновения избирател изобщо не ги вълнува вече, а, дали пък не е така? Е, ще трябва да разберем истината по тази любопитни въпроси, ето, пиша и пращам следното второ писмо да Р.Кънев, като ще му пратя и първото, щото, знам ли, може пък да не го е получил щом мълчи така изразително и упорито; и тъй, току-що изпратих следното писмо на Р.Кънев:

Здравейте, уважаеми г-н Кънев,

Преди известно време Ви изпратих писмо, в което Ви разказах един много интересен случай от сферата на образованието и Ви помолих за малко съдействие с оглед на това да мога някак да се добера до среща с г-н Министъра на образованието и науката в един най-спешен порядък. Е, Вие изглежда не сте получил това мое писмо, то явно не е стигнало до Вас, щото независимо от цялата спешност на поставения проблем ето, изминаха цели 20 дена от получаването на писмото, пък Вие никак не сте реагирал по него; а не вярвам да сте разбрал за него, пък да сте си рекъл: "Тоа навлек пък що иска от мене, как може да ме занимава с някакви си там маловажни глупости, аз тук мисля неуморно за държавата, а той, видите ли, ще ме отклонява от важните държавни дела с някакви си там негови тъпи проблеми?!", та имам чувството, че едва ли сте получил писмото, дори сте отделил време да го прочетете, пък сте си помислил точно така. Не вярвам също като сте видял че имате писмо от мен, директно да сте го пуснал в коша за боклук, щото, да допуснем, Ваш принцип откак сте народен представител да е станал този: на немаловажни хора от народа като тоа там Грънчаров аз не обръщам никакво внимание, за мен като човек от големото доброутро са важни само значителните хора, а не пошляци като тоя Грънчаров; не вервам да сте си помислил нещо такова, не вервам да сте станал такъв човек, щото аз Ви зная като по-различен; ще ми се да вярвам, че сте си останал такъв и сега, вече след като сте, така или иначе, човек от въпросното "големо доброутро".

Знаете, аз съм човек, който се вълнува силно от подобни психологически и нравствени въпроси, та единствено по тази важна за мен причина ето, дръзвам да Ви пиша втори път и пак да Ви отклонявам от мислене по тъй важните държавни дела, с които сте зает и за които мислите денонощно, предполагам. Аз не съм такъв човек, който ще тръгне да Ви преследва и да нахалства да се добере непременно до Вас, не, няма да Ви досаждам, да Ви преследвам, да Ви дебна по разни кьошета да Ви засека и да Ви изненадам, не, нахалник аз не съм, само ще се задоволя с това второ писмо, най-много, ако не ми отговорите пак, да Ви напиша още едно писмо - и толкоз.

Та ето, простете, че Ви обяснявам тъй подробно сложилата се психологическа и нсравствена ситуация, пиша Ви тия неща и пак Ви пращам първото си писмо, молбата ми е да го прочетете и да реагирате някак, както Вие сам решите, според своята съвест и съзнание; но като реагирате някак, моля Ви много, да доведете до моето сведение реакцията си, пък дори и тя да е една пищна българска попържня (е, не вярвам да реагирате така, но заради науката го допускам и това); моля Ви обаче да реагирате честно, искрено, автентично, тъй да се рече, щото другата, фалшивата, лицемерната реакция за мен изобщо не е кой знае колко интересна. 

Ами това е. Простете, искам да Ви кажа, че по стар мой обичай публикувам това свое писмо този път и в блога си, предишния път се въздържах, но ето сега дръзвам да сторя и това, предвид създалата се интересна ситуация с нестигането на писмото ми до Вас; не вярвам писмото ми да е стигнало до Вас, пък Вие да сте запазил строго държавническо мълчание, щото проблемите на обикновените граждани като мен все пак не бива да са тъй маловажни за важните хора като Вас, това е мое отколешно убеждение, от което няма да отстъпя - щото то има и един принципен нравствен смисъл.

Желая Ви нови успехи във Вашата тъй отговорна и тежка политическа и държавна задача!

С уважение: (подпис)

Послепис: А ето и предишното ми писмо до Вас, в което съм изложил същината на проблема, по който дръзнах да Ви обезпокоя; този проблем макар че е спешен, при създалата се ситуация все още е актуален, все още спешно се нуждая от среща с г-н Министъра, тъй че на това основание още веднъж си позволявам да Ви моля да ми съдействате някак за да се срещна с проф. Танев; и тъй, по-предишното ми писмо до Вас е ето какво:

Уважаеми г-н Кънев,

Най-напред честит празник 24 май – ден на просветата, културата и духовността! Простете че точно на този ден си позволявам да Ви занимавам с един важен за мен личен проблем, който обаче има и някакъв значим, по моето разбиране, обществен (граждански), човешки най-вече, психологически и нравствен също, пък, накрая, и безкрайно важен правен смисъл. Но изобщо не е случайно че тъкмо на този ден реших да Ви пиша, ще се постарая вкратце да Ви разкажа повода за това мое писмо.

От доста време, всъщност от повече от 5 месеца насам правя опити да се срещна и да разговарям с г-н министъра на образованието и науката проф. Т.Танев. Опитах по всички официални канали, най-напред чрез Пресцентъра на МОН, по линия на Регионалния инспекторат на образованието в Пловдив, чрез личната страница на министъра във фейсбук (там той лично още преди Нова година ми обеща като дойде в Пловдив да даде интервю за воденото от мен предаване по Пловдивска обществена телевизия, предаването се казва На Агората с философа Ангел Грънчаров, но до този момент визитата му в Пловдив все още изглежда не се е случила), ето, сега дръзвам чрез Вас да опитам да стигна до г-н Министъра чрез съдействие от страна на народен представител, един вид по парламентарна и политическа линия. Желанието ми да се срещна с проф. Танев не е плод някакъв личен каприз, а се диктува от една жестока, бих си позволил да кажа, жизнена необходимост:

- На 19 май 2014 г., предпразнично, един вид като "награда" по случай 24 май (!), бях уволнен от работа като учител по философия и гражданско образование в Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив по един крайно любопитен, странен до главозамайване и съвсем неочакван параграф ("липса на качества да бъде учител", "абсолютна негодност за системата", "пълна некадърност" и т.н.), и то при положение, че имам 32 години стаж в сферата на образованието (бил съм преподавател на университетско и гимназиално ниво), от които 14 години в същото това същото училище), имам най-високата степен на преподавателска квалификация (т.н. "Първи клас"), автор съм на цяла поредица от учебни помагала по всички преподавани в нашите училища философски предмети и т.н.

- Всъщност уволнението ми беше нещо като апотеоз на водената от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (назначена през 2010 г. от правителството на ГЕРБ, министър тогава беше Сергей Игнатов) по същество политически мотивирана кампания за моето личностно и професионално дискредитиране, кампания на всекидневен административен тормоз и дори терор, и то при положение, че съм инвалидизиран (поради заболяване на сърцето), една удивително безчовечна кампания, водена дори и след като се върнах на работа след 8-месечен отпуск по болест, поради преживяна тежка животоспасяваща операция по изваждане на хематом с трапанация на черепа;

- Причината за такова едно отношение към моята персона от въпросната администраторка е диаметралното ни разминаване в идейно и ценностно отношение, аз съм привърженик на философията на едно съвременно по духа си и демократично образование и училище, вдъхновен съм от модерните и иновативни подходи за преподаване, за решаване на проблемите, за подобаващо и хуманно отношение към личността на учениците, в годините съм работил за непосредствената и всекидневна демократизация на отношенията в училищната общност, примерно съм ръководител на създаден от мен ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в училището, създател и главен редактор съм на две списания (ИДЕИ и HUMANUS) за подпомагане на личностното и духовното израстване на младите хора, автор съм, накрая, на няколко книги, посветени на проблемите около реформирането на образователната сфера, книги, които са изцяло в духа на една нова и съвременна философия и стратегия на образованието в България.

- Вместо, както е най-естествено, да влезе в диалог с нас, привържениците на нови подходи и образователни стратегии, училищното ръководство набързо ме обяви за нещо като "народен враг", над мен бяха организирани какви ли не "народни съдилища", бях подложен (да, дори в наше време се случи това, колкото и да е парадоксално и да изглежда невероятно!) на какви ли не гаври и репресии, бях оклеветен по недопустим начин, накрая, както и подобава за подобно анахронично и ретроградно мислене, бях изгонен и уволнен от училището; в това някога елитно училище възникна ужасна и крайно нездрава психологическа и нравствена атмосфера, която именно даде възможност да се случат подобни немислими иначе ексцесии.

- Най-интересното е, че ръководството на МОН в оня паметен период (по времето на кабинета "Орешарски") изобщо не обърна никакво внимание на моите многочислени сигнали, жалби, доклади и т.н., напротив, в кампанията срещу мен бяха въвлечени (за да подпомогнат репресиите и недопустимата разправа!) и чиновници от образователното министерство, примерно инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова.

- Разбира се, наложи се да заведа две съдебни дела срещу директорката Анастасова, за да си върна потъпканите по такъв безцеремонен начин права: едното съдебно дело е за отмяна на заповедта за уволнение и за възстановяване на работа, а второто е за оклеветяване; двете дела се водят вече близо 8-9 месеца, по делото срещу уволнението ми стигнахме на етап Окръжен съд, който отмени заповедта за моето уволнение и ме възстанови на работа.

- Сега се стигна до следната интересна ситуация: на мен ми изтича срока за обезщетението за безработица, оставам вече без всякакви средства за съществуване; същевременно не мога да си търся работа, тъй като заради уволнението по онзи ужасен параграф аз фактически съм лишен от преподавателски права (нито един директор на училище не би ме взел на работа!); ако директорката Анастасова обжалва решението на Окръжен съд за моето възстановяване на работа пред Върховния касационен съд, това означава още месеци наред аз да остана без никакви средства за съществуване; с оглед на това в писмен вид предложих по хуманитарни подбуди инстанциите да се намесят (вижте: Реших отново да обезпокоя някои отговорни длъжностни лица и да им поставя един интересен, вярвам, казус – за мислене и, евентуално, за действане...), та абсурдният спор най-сетне да бъде прекратен, с полза и за училището, и за учениците, и в синхрон с правото, истината, справедливостта и законността.

Да, обаче времето си тече, а никакъв отзвук от инстанциите няма. Сякаш "органите на инстанциите" са оглушели, ослепели и онемели. По тази причина се принуждавам спешно да искам среща с г-н Министъра. Не мога да допусна, че г-н Министърът е запознат със случая, но проявява умишлено безразличие и безхаберие; имам усещането, че министерските чиновници са скрили от него цялата информация по този проблем. Такава е причината да настоявам и да търся начини за уреждане на спешна среща с проф. Танев.

Простете, че се наложи във Вашето тъй натоварено с важни държавни дела ежедневие да Ви занимавам с един частен случай, с един личен въпрос. Но Ви имам доверие и смятам, че тъкмо Вие можете да разберете, че и отделната личност у нас все пак има някакво значение; щото общността, както и да я погледнем, се състои все от личности, от живи човешки същества; започнем ли устойчиво да пренебрегваме проблемите на отделната личност, на отделния човек, в крайна сметка и общността ще бъде застрашена от обезчовечаване. Вярвам, че само дейци на традиционно дясна партия като ДСБ (на която съм привърженик още от създаването й) биха могли да вникнат и да разберат един такъв начин на мислене, според който отделната личност все пак има някакво значение – и не бива да бъде пренебрегвана безцеремонно, както, за жалост, представителите, лицата и "органите" (особено) на институциите у нас така често си позволяват.

Ще Ви бъда благодарен ако се ангажирате и по някакъв канал успеете да информирате г-н Министъра за случая и за моето желание за няколко минути да разговарям с него.

Предварително Ви благодаря за участието и за проявената съпричастност към проблема! Желая Ви здраве и успехи в нелеката и отговорна работа, с която сте се захванал!

24 май 2015 г.

Пловдив

                                                      С уважение: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo