За всички, които твърдят и наистина смятат, че хомосексуалните не са дискриминирани. Ако момче и момиче се целуват в заведение, няма да имат проблеми. Но ако две момчета се целуват, най-вероятно сервитьорът ще ги помоли или да престанат, или да напуснат. Още по-гадно е в училище и в университетао. Там се смята за нормално момиче и момче и да се целуват и натискат. Но ако две момчета го правят, стават обект на груби подигравки и гаври, които ги съпровождат оттам нататък през цялото им обучение. А в работата (службата)? Ако някой открито се държи като гей и не го крие, винаги ще бъде пропускан при конкурса (подбора) за евентуално повишение, независимо, че може да е най-добрият професионално. Колко гейове има на ръководни мениджърски постове? Ами минимум, и то трайно скрити. Заради обществените предразсъдъци.
Ей заради такива неща е нужен гей прайдът.
Написа: Вени Гюрова
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Аз смятам, че е важен въпросът, поставен в заглавието, наистина е важно да се разбере какво искат да ни кажат тия хора по този начин; вероятно искат да ни кажат нещо, което е много важно за тях. И следва да ги изслушаме най-внимателно. А не да им забраняваме да говорят, да изявят своята позиция. Трябва да се вслушаме в това, което искат да ни кажат. Защото безпардонният, арогантният диктат на мнозинството над малцинството (каквото и да е това малцинство) не е нищо друго освен болшевизъм. Хората, които са демократи, много държат на това малцинствата да могат спокойно и свободно да заявят своята позиция. И да защитят своите човешки права. Сред които правото на различност е едно от най-основните. Имам чувството, че утре, в своето предаване по Пловдивската обществена телевизия ще трябва да поставя този въпрос (който е в заглавието), ще видим де, имам и други варианти за тема, но ми се струва, че трябва да зачетем хората от малцинствените сексуални ориентации и най-вероятно такава ще бъде утрешната тема.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
5 коментара:
Аз пък не мога да разбера защо е толкова необходимо хората да се целуват и натискат на публични места, независимо от сексуалната им ориентация. Така и не успявам да открия някакъв смисъл в прайда - нито ще доведе до приемане от страна на неприемащите (а напротив, ще втвърдят позициите си), нито пък хомосексуалните ще получат прават, които нямат. Ама щом на някого му е толкова важно - ок, живеем в свободна страна.
Lydia Staikova
Ами който не може да открие смисъл в прайда, нека да има тогава добрината да попита демонстриращите какво искат да кажат на обществото по този начин, нека да се вслуша в техния глас, тия хора не правят своя парад ей-така, за едното нищо...
Прайда не дразни с това, че искат някакви права. Дразни със своята разюзданост и гюролтия. Това не е демонстрация на искания, а реклама на различната сексуалност. Все пак хората имат малки деца, как ще им обяснят това, което ще видят?! На практика гейовете имат всички права, които имат останалите. Само още не могат да се женят у нас. Обаче като се има предвид колко българи вече живеят без брак, едва ли е чак толкоз болка за умиране. Те го искат не толкова от уважение към тази институция, а повече, за да разбият и малкото, което е останало от нея.
Ani Georgieva
Още интересни коментари по темата: https://www.facebook.com/veny.penkova/posts/10152941118592078?comment_id=10152942593162078¬if_t=feed_comment_reply
Няма нищо за разбиване, хомосексуалността е част от европейската култура от хилядолетия, но поради някаква причина сега се правим на ударени с мокър парцал. Или просто не познаваме историята ?
Че в древна Гърция се е смятало едва ли не, че секса с мъж е по-престижен и т.н.. от този с жена.
А относно повишенията - бившият ни директор от доста време вече е executive director, а всички знаят, че е хомосексуален. Не го и скрива. Разбира се човека се държи на ниво, а не като лигаво гейче. Но тук може би идва разликата в културата и възпитанието на един холандец и на българската маса...
Компанията ни не отдавна получи награда за най-добро работно място за хомосексуални. Разбира се, активно се застъпваме за равноправното отношение към всички, независимо от произход, цвят, пол, религия ....
И да, аз съм хетеросексуален, но изпитвам невероятно раздразнение към всякакъв вид дескриминация. Живеем в 21 век все пак !
Анонимче.
Публикуване на коментар