Продължавам да тръбя: деморализацията в свидното ни отечество, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, е повсеместна и страшна!

Днес от 14.30 часа в Районен съд, зала 11 ет. 3 ще се проведе поредното заседание на съдебното дяло № 1727/2014 г. за клевета, което моя милост води срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Днес трябва да се реши това съдебно дяло, това заседание се очертава да е финално (ако не се случи нещо непредвидено), затуй който се интересува, би могъл да дойде в съдебната зала, да чуе, да види, да разбере. Понеже много приятели ме питаха кога е дялото, та затова правя тази обява, да не отговарям на всеки поотделно.

Днес дялото ще бъде интересно, понеже адвокатите ще пледират, ще произнесат заключителните си речи, пък и двете страни (моя милост непременно) могат да вземат думата за кратко слово или изказване. Имам намерение да кажа няколко думи по съдебното дяло, което продължава вече повече от година. И което е изключително важно за мен - понеже третира казус, имащ предимно значим нравствен, сиреч човешки характер. Водя това съдебно дяло по една-единствена причина: да покажа на самозабравили се управници или публични длъжностни лица на държавна служба (пък макар и намиращи се на най-ниското ръководно ниво), че така, както те дръзнаха да се отнасят към мен, е недопустимо да се отнасят към никое човешко същество - понеже има нещо най-драгоценно, което се нарича човешко достойнство; и че това нещо, наречено човешко достойнство, би следвало да означава нещо и в страна като нашата, в която личността изобщо не се цени, в която да бъдеш свободна личност, държаща на достойнството си, е нещо като проклятие. Да, с възпитателна, с чисто нравствена цел водя това съдебно дяло; за мен нравствеността е нещо най-драгоценно - понеже без нея ние губим своята човечност. Без нравственост човекът се изражда, губи човешкия си лик. А в нашето общество все пак трябва да бъдем и да си останем човеци, нали така? Ако не реагираме когато някой си позволява да тъпче личността и достойнството ни, то с това ний фактически съучастваме в потъпкването на човечността в свидното ни отечество, спомагаме за нарастване на деморализацията, която най-сериозно ни застрашава именно от обезчовечаване. Не трябва да допускаме - като човеци и граждани - нашата страна да стане място, в което царят най пошли мафиотски, мутренски, комуноидни "нрави", трябва да спомагаме, кой с каквото може, за очовечаване на отношенията в нея. Това е мое разбиране, от което няма да отстъпя - защото като философ, като учител по философия, също и учител по право и по морал с 32 години стаж тъкмо на тия неща съм учил винаги учениците си; не мога да допусна да се опозоря едно да говоря, а друго да върша или да правя; ето, по тази причина, за да бъда верен на ония велики истини, които философията ми е дала, аз водя това съдебно дяло.

В ПГЕЕ-Пловдив, понеже си позволих да се държа като личност и гражданин с достойнство, бях подложен на невиждан тормоз, терор и репресии от администраторка, живееща с някакви доста архаични представи за нещата и най-вече за отношението към персонала. Бях подложен на най-сериозни посегателства над моето достойнство, които са предмет на двете съдебни дела, заведени срещу нея. Вместо да откликне на моите непрекъснати предложения за най-свободен и демократичен дебат, на който да се решават значимите и тежки проблеми на това учебно-възпитателно заведение, тя си позволи да ми отговори с една по комунистически модел водена кампания за моето личностно, човешко, професионално дискредитиране и за моето оплюване като творческа личност и дори като гражданин; аз бях обявен за "зъл враг на народното добруване", подлежащ на унищожение. В училището в резултат на нейния изцяло погрешен и ретрограден стил на ръководство за жалост се породи една отвратителна психологическа и нравствена атмосфера на страх и на най-грозно подлизурство спрямо началството, на нетърпимост спрямо свободното и личностно отношение, която деморализира отношенията в училищната общност до крайна степен. В тази тежка ситуация ми се наложи да подема една тежка борба, в която, пак за жалост, не бях подкрепен почти от никой. Защото другите учители виждаха издевателствата, но никой не посмя даже да гъкне - за да не се навлече и той съответните главоболия и репресии. За жалост, у нас все още се оказа, че е жив оня робски манталитет, който помним от толкова печалните комунистически времена: когато без капка свян една личност бива газена и мачкана, а всички мълчат, треперят и всеки се старае някак да оцелява, жертвайки достойнството си, онова достойнство, което следва да има свободният човек. Е, понеже такава ми е длъжността - като учител по философия, по морал и право, по гражданско образование наистина тази ми е работата, точно такива са ми служебните задължения даже! - аз реагирах подобаващо, държах се достойно, направих нужното да защитя своите конституционни човешки и граждански права; е, за това платих съответната тежка цена, рухна моето здраве, бях инвалидизиран, но и това не спря копнеещата за отмъщение администраторка.

Което и показва до каква степен е стигнало разложението в тази училищна и възпитателно-образователна (!) общност - щом такива ексцесии изобщо са възможни. Което и показва, че моята борба беше напълно оправдана, пък макар и обречена. Интересно е, че висшестоящите административни звена (включително и министрите, изредили се на този пост в последните две-три години, в това число и настоящия, който се мъчи да минава за нещо като "реформатор"!) не направиха абсолютно нищо за да озаптят произвола на въпросната самонадеяна администраторка, позволяваща си нарушения не само на човешкия морал, но и на закона, на правото, на пълномощията си. Оказа се, че в тази наша толкова порочна и рухнала тотално образователна система все още е в сила поговорката "Гарван гарвану око не вади"; и други поговорки се оказа че още са в сила, примерно толкова позорната поговорка "Преклонена главица сабя не я сече". Е, в крайна сметка аз бях по най-грозен начин уволнен, бях изритан по недопустимо арогантен начин от училището, в което съм работил цели 14 години - и което въпросната администраторка явно разглежда като своя бащиния - или като поне свое пълновластно феодално владение. А преди това бях по недопустим начин обруган и оплют, включително и в най-сериозен личностен, психологически и нравствен план.

Е, точно по тия причини някои длъжностни лица, на което ти, данъкоплатецо, плащаш заплатите, си имат сега доста сериозни проблеми с правосъдието. Пак като философ, учител и гражданин бях длъжен да водя тези съдебни дела: за да покажа, че в тази наша окаяна държавица все пак законност трябва да има, в нея също така трябва да има и правосъдие. Мой човешки и граждански дълг беше да водя тия тежки съдебни битки - не само за да получа своя правов и човешки реванш, но и да спомогна според силите си за промяната на намиращата се в наистина толкова окаяно положение образователно-възпитателна система. Представяте ли си: това, което се случи в ПГЕЕ-Пловдив, не се е случило в някое селско или далечно планинско текезесе в ерата на дивия и варварски комунизъм, то се случи в центъра на културния европейски град Пловдив (!), случи се в наше време (!!), а не преди 5о-60 години, случи се също в едно някога елитно образователно-възпитателно учреждение (!!!), при това тия неща си ги позволиха хора, които по начало следва да са образец за младите - бидейки техни учители и възпитатели!

Представяте ли си колко тежка е аномалията, която следва да се поправя?! Е, не бива да стоим и да гледаме безучастни развалата, а следва да се борим с нея, следва да й противодействаме - според силите си аз се опитвам да правя точно това. Тоест, повтарям пак, правя едно-единствено нещо: просто си изпълнявам своя учителски, човешки и граждански дълг, изпълнявам си своя дълг на учител на младите по философия, по право и морал, по гражданско образование също. Да, правя всичко това, за да покажа, че както тия така волунтаристично настроени администратори си позволиха да постъпят с мен, така с човешко същество по никой начин не бива да се постъпва. За да спомогна за разпространението на тази толкова проста, на затова пък така необходима ни истина, аз се нагърбих да водя тия тежки дела, да плащам скъпи хонорари и други разноски на адвокати; по тази причина ми се налага да водя тия дела дори и сега, когато вече съм без никакви средства за съществуване, и то без никакво подкрепа отникъде! Даже Българският Хелзингски комитет си позволи да ми откаже всякаква помощ понеже, видите ли, те ми били обидени заради това, че преди време съм бил протестирал в блога си срещу проявено от тях безхаберие в една от техните лъжливи пропагандни кампании! Какво друго да каже човек освен: нашенска му работа, нашенски му нрави, нашенска му презряна психология! Да, аз продължавам да тръбя, че деморализацията в свидното ни отечество, драги ми уважаеми дами и господа съдебни заседатели, е повсеместна и страшна! Тъй че ето, моля - понеже употребих израза "съдебни заседатели", ето, уважаеми български граждани, елате в съдебната зала и бъдете днес такива доброволни съдебни заседатели. Защото положението наистина е сериозно, крайно тежко, нещата са направо грозни, нетърпими, отчайващи даже.

Опитах се по-горе да очертая същината на съдебното дяло, което водя - и по което днес ще се проведе може би последното му заседание. И ще се произнесе, доколкото ми е известно, и присъдата. Там, в самата съдебна зала ще се произнесе присъдата. Разбира се, това, че моето съдебно дяло тече при абсолютно никакъв медиен интерес също е пределно показателно, то именно и потвърждава тезата ми, че нравствената деморализация в свидното ни отечество е повсеместна и ужасно тежка: медиите също не са пощадени от нея. Напротив, изобщо не са пощадени. Един показателен пример за това: пловдивските медии от месеци живо обсъждат и имат най-голям интерес към паралелно течащото наказателно съдебно дяло, което една поетеса на въззряла възраст заведе срещу един неин обидчик, който, представяте ли си, публично бил се усъмнил, че "мома", сиреч, допуснал, че най-вероятно не е девствена! И ето, тази смъртна обида вълнува така пловдивските медии, че те не проявиха дори капчица внимание на моето толкова незначително и, видите ли, безинтересно съдебно дяло. Който разбира, това сравнение ще му каже всичко, ама къде ти разбиращи, къде ти вълнуващите се, къде ти възмущаващи се в нашето свидно отечество?! Е, понеже съм изследовател на масовата психология и на нравите в обществото, единствено по тази причина давам такава пълна гласност по случващото се в съдебната зала по моето дяло - да спомогна някак тази железо-бетонна, бих си позволил да я нарека безчувственост някак да бъде помръдната или раздвижена. Едва ли, но какво ми пречи да опитам?! Аз, прочее, цял живот едва ли съм правил нещо друго освен да удрям с чук и да блъскам даже и с глава по тия непоклатими стени, които са ни обградили - в чието менгеме е стегнато "общественото съзнание" в нашето свидно отечество...

Живот и здраве да е, днес, разбира се, ще бъда в съдебната зала и ще произнеса някакви импровизирана заключителна реч; с горенаписаното показах отчасти какви мисли ме вълнуват, показах какво искам да кажа на уважаемия съд. Ще трябва да преценя какво най-важно да кажа - защото в съда не е прието надълго и нашироко да се философства, особено по причина на това, сами виждате, моето дяло е поставено най-накрая, когато всички са изморени. Не е леко и на съда, толкова са претоварени нашите съдии, че на човек му става мъчно: защо ли у нас нещата в нито една сфера не са както трябва да бъдат?! Да, защо нищо не ни е наред, уважаеми граждани, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Може би не са нещата наред или както трябва в нашето свидно отечество по една-единствена причина: понеже ний, отделните човеци, ний, гражданите, не си изпълняваме своите човешки и граждански задължения, не изпълняваме своя дълг? А, какво ще кажете, има ли известен резон в моето допускане? Да, може би всичко в края на краищата зависи от нас, но ний след като не сме на длъжното ниво, може би по тази причина работите у нас съвсем не вървят - камо ли пък да вървят подобаващо? Поставям ви този въпрос за размисъл.

Е, хубав ден ви желая и приятни размисли! Нека да е плодотворна вашата работна седмица ви пожелава един безработен учител по философия и гражданско образование, който при това фактически е лишен вече не само от всякакви средства за съществуване, но и от преподавателски права - понеже си позволяваше да учи своите ученици на толкова "лоши" и "вредни" мисли - нали така, погледнете по-нагоре колко вредни и лоши мисли съм натикал в текста си! И по тази причина съвсем заслужено бях уволнен от работа в ПГЕЕ-Пловдив, от моето училище: как така някой си там ще си позволи да мъти главите на учениците с толкова вредни и лоши мисли за някакво си там човешко и гражданско достойнство, за някак си там дълг, да пледира всеки ден за някакви си там човешки отношения, за човечност и за прочие буржоазни лиготии?!

Марш, вън, долой, че да разбере, че така у нас не може, ний ще я караме по старому, по сталински! Малко му е изгонването, за такива смутители на спокойствието и реда требе разстрел, дарагие таваришчи! Съдилища той ще ми използва, съдебни дела той ще ми води, ще губи той времето на нашия народен съд - айсиктир, докога ще го търпим пък тоя? Я да напишем ний още едно разгромно писмо на сплотения около тъй мъдрата си директорка колектив, да изискаме от съда да го осъди тоя самозванец, да го натика дето му е място: той откъде-накъде ще спекулира с нашето родно правосъдие, тадаришчи?! Да, нашият колектив е сплотен като челик, като стомана, като стена, строена от плътно прилепнали един о друг каменни блокове или добре опечени тухли; ний такива вредни човечета като тоя Грънчаров не търпим! И нема да търпим повече, нашето търпение пресекна вече, таваришчи! Край!

Чао и до скоро! Да се посмеем малко на финала - какво друго ни остава?! Такова, дето се вика, е положението, кво друго да праи човек освен да се смее?! Или има какво друго да се прави, а? Примерно да се борим, а, какво ще кажете за една такава възможност?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo