Зафащаме да пишем психологически и политически роман с оглед да обогатим българската литература и да постигнем тъй копняното нейно международно признание

Оня ден ми дойде в главата екстравагантна, направо лудешка идея, именно да започна да пиша... "роман": Осъден на гладна смърт учител по философия започва да пише съвременен философски, психологически и политически роман в стила на Сократ и Платон. Да, съвсем случайно ми хрумна, а аз съм такъв човек, че уважавам, ценя "случайните хрумвания", идеите, които се раждат в душата ми; ако един човек не цени това, което душата му ражда, ако обижда по този начин душата си, то има възможност тя в един момент да почне да става безплодна, да престане да ражда; тъй че следва да ценим творческите възможности на душата си, колкото и скромни да са те. Ако ценим "продуктите", които ражда душата ни - това, което се ражда, сиреч, е живо, естествено, че не може да бъде "продукт", то по-скоро е твое "дете", "чедо", "рожба", "плод", както искате го наречете, но "продукт" положително не е; вероятно усещате, че употребих думата "продукт" в един ироничен смисъл! - та значи ако уважаваме и обичаме това,което душата ни ражда, то ние ще я ентусиазираме тя да продължи да ражда, нея ще я обземе още по-голяма страст да ражда, да се изявява творчески; така ми се струва на мен; но ако обиждаме душата си, ако не ценим нейните рожби, убеден съм, че способността й за раждане ще пресекне в един момент.

Както и да е, тази тема - за раждането на душата - ония, които познават философията ми (и са чели книгите ми: чакай и аз да се направя малко на по-важен!) добре знаят, че ми е сред любимите, по нея много съм писал и, както забелязвате, още ми се пише. Но тук само подхвърлих това, хайде да вървя нататък, да не задълбавам, дето се казва, в тъй привличащата ме тема за раждането на душа. Апропо, моята концепция за ученето, за обучението на младите, за образованието е центрирана именно върху този момент, именно как да спомогнем за това и техните души да почнат да раждат, щото главният дефект на сегашната ни образователна система е че продуцира (тук производната на думата "продукт" е съвсем на мястото си!) неплодовити души; да, душите на огромната част от младите, дето са минали през месомелачката на системата, изобщо не могат да раждат, тази велика способност на душата ни е била поразена и убита, това всъщност е най-голямото престъпление на въпросната система, тя произвежда индивиди с неплодовити, нераждащи, неспособни да раждат души, сиреч душите на нейните "продукти" са все един вид скопени, импотентни, ялови и т.н. А нераждащите души са толкова скучни и нежизнеспособни, ох, представа си нямате колко те са скучни, банални, безинтересни, сиви и т.н.! (Абе, казаха ми, че в моите изяви, в които говоря, примерно в телевизионното предаване "На Агората..." прекалено често съм бил употребявал това проклето "... и тъй нататък...", сега забелязвам, че и при писане съм започнал да го употребявам, ааа, така не бива, ще трябва да внимавам, щото започвам да ставам смешен, един зевзек, гледам, за да ме захапе, започна да ме нарича "Г-н "Така нататък", даже лъже, че такъв ми бил прякорът, той може да лъже, но като едното нищо мога да си изработя такъв един прякор, затуй наистина трябва да престана с това "и тъй нататък", грозно е, тъпо е, не знам как ме е прихванало, прочее, много е интересно да се вникне повече защо един човек в някакъв момент почва да злоупотребява с някои думички, по-конкретно с този израз, аз тия дни ще напиша нещичко и по този въпрос, за мен лично се вижда интересен, имам нещо на ума по този повод, но нека то да узрее, ще видим какво ще се получи.) Но да вървя нататък, да престана да се отклонявам, думата ми беше за прословутия роман, който ми хрумна изведнъж да пиша, а я вижте докъде чак стигнах с тия отклонения или асоциации!

Връщам се на идеята ми за писане на роман. Тя, прочее, при мен не е нова. Между другото казано, в юношеските си години писах един роман, трябва да се поровя в архивите си в родния ми дом, там има някъде една тетрадка, в която съм правил опити да пиша... "роман", да, именно роман, не повест или нещо друго. И то дори любовен роман писах тогава, какъв друг роман да пише млад, жизнен човек та тия тинейджърски години ако не роман за любовта?! Но като го писах този роман - в страхотно чувство се намирах тогава, невероятно силно чувство ме беше обзело, още си спомням, то си е живо това чувство у мене и досега! - да, та значи като го писах тогава, стигнах до такива душевни бездни, че в един момент сякаш се уплаших... и престанах, захвърлих романа, той явно тогава се оказа не по силите ми; но добре си спомням, че в онази тетрадка има и план, и герои, и всичко, даже и доста бях напреднал във въплощаването на замисъла си, както се казва. И ето, сега на стари години пак решавам да пиша... роман, което е признак, че се вдетинявам, а, нали така излиза?! щото като съм бил на 15-16-17 години съм си бил още дете, тогава е могло да пиша такива неща, да се занимавам с глупости, но на моите сегашни години това съвсем е непростимо; другари мои доброжелатели, вземете този текст и непременно го дайте в съда като писмен документ, че индивидът Грънчаров е почнал да изкрейзва, може пък да убедите съдията, че не съм наред психически, аз и такова съдебно дяло водя, нали си спомняте, това дяло, прочее, ще се състои този понеделник, дето идва, та затова се сетих за него; тъй, другари, не пропускайте този шанс да защитите съвсем идиотската си теза, че Ангел Грънчаров "не е наред с акъла", че е с "разстроена психика", как да не е луд, как да не е с объркана психика човек като мен, който има известен творчески потенциалец, пише много, много говори, много работи, много щури идеи му идват в главата, зафанал се е с такива очебийни идиотщини като тази да издава философско списание, да издава друго списание за младите и т.н., абе такъв като мен си е направо за психиатрия, другари, как можахте да проспите момента овреме да ме натикате в психиатрията,

да бях отишъл там, та да си почина малко, пък и да си поговоря с хората там, щях като едното нищо да основа философски клуб там, такива страхотни разговори щяхме да си водим, там, в психиатрията, хората са много интересни, с богати души са, не са като идиотите, като баналните хорица, които са извън психиатриите и никога няма да имат шанса да се разболеят психически, щото поначало душите им са така бедни, че просто няма какво да се разболява! :-) Ох, страшно изречение сътворих, майната му, да стои така, няма да го пипам, казах, че трябва да уважаваме нещата, които душата ни ражда, нека да си спазвам правилата.

И тъй, ще пиша роман на стари години. Между другото, аз вече нарекох веднъж "административен роман" цялата тази сага, цялата тази административно-съдебна епопея, която се разрази в последните години във връзка с моите преживелици в това епично време, което аз със скромните си силици под формата на дневник се опитах да фиксирам, да съхраня някак. Да, това само по себе си е същински роман, и то наистина епичен, е, сега ми остава само още малко усилия за да го завърша някак, да увенчая задаващия се (дали?) негов завършек подобаващо, достойно, съответстващо за тъй дълбоката му и вдъхновяваща негова епичност, психологическа дълбина, екзистенциална ироничност и не знам си какво още, щото тия истории са така богати, че повече от това не могат да бъдат. Аз не мога да не споделя тук, че, предполагам, пред очите на моите "опоненти" (да ги наречем все пак така, макар те да се възприемат като "войни", като "стражи" на "правдата голяма", а пък мен ме възприемат, знайно е, като "най-зъл народен враг и злостен народен изедник"!) разгръщащата се епична история или сага с тия литературни реминисценции (дето блещукат в блога ми всеки ден сътворявани неуморно от мен) неумолимо е довела дотам те безброй пъти да съжалят, че изобщо са се зафащали да воюват с мен, да, убеден съм, че отдавна са станали, дето се казва, пишман, щото ето какво мощни творчески сили пробудиха у мен, че аз в един момент, след като писах какви ли не административни шедьоври, именно жалби, доклади, изложения, открити писма и пр. (и ги писах така вдъхновено, че разчупихме решително тъй мухлясалите рамки на административното текстопроизводство!), после като на тази база написах сума ти книги за реалната ситуация в образователната сфера, за която имах тъй богат жизнен матр`ьял, взет директно от непосредствената действителност, писах какво ли не още, статии, есета, поредици, в един момент като ме уволниха пък ми подариха така щедро толкова много време за творчески занимания, че аз тогава вече направо се олях, дето се казва, ето, за едно годинка написах четири-пет книги (!), да не броим всичко друго, станах нещо като "фабрика за текстове", и ето, накрая стигнах до грандиозната идея да напиша вече същински роман, щото всички ония словесни форми, дето ги опитах, се оказаха наистина тесни за онуй море, за онзи океан, дето кипи в душата ми! Ох, и това изречение успях някак да завърша, щеше да ме изцеди, леле, каква грандиозна идея ме е овладяла, направо не знам дали ще издържа, но едно знам, че нищо не може да задържи тази идея да си стои кротко в съзнанието ми, няма такава сила, която да може да я удържи, ето, за мен единственият изход е този: сядам да пиша роман, та белким някак се освободя от този велик смисъл, дето се ражда в душата ми! Майчице, ами ако от този колосален смисъл, дето кипи в душата ми вземе, та се роди един... шедьовър, тогава, кажете, какво ще правим, ами ако за този шедьовър един ден вземат да ми дадат някаква литературна награда, е, не тук, в България де, кой пророк е признат в своето отечество, но в чужбина, примерно, ами ако вземат да ми дадат един ден... Нобелова награда за тоз роман, ако той ме изстреля до върховете на славата, тогава какво ще правят моите "проятели-доброжелатели", които са все с литературно образование, дали няма да стане така, че да се отпочне след моето награждаване една поредица от... самоубийства, а, таваришчи, дали пък нема такава именно опасност?! Да почвам ли да пиша аз своя роман или вие сами ще... проговорите най-сетне, щото ако си спомняте аз реших да пиша роман само защото вие продължавате упорито да мълчите и моя милост, като човек, причастен към психологията, силно се заинтересувах от това що става във вашите главици, ето по тази една-единствена причина дръзнах да се изфърля и да се похваля, че почвам като едното нищо да пиша роман. Е, сами решавайте сега, ето я съдбовната дилема, пред която сами се поставихте: или почвате сами да говорите, ама истински, не само като пишете смешни разгромни писма до инстанциите, ами почвате да пишете и говорите истински, както подобава, ето както аз правя това, влизаме в дебат, и то съвсем демократичен, ако това стане, аз, разбира се, спирам да пиша начеващия се роман, ако обаче продължите да мълчите като източни божества, ако продължите да се инатите и да си траете, почвам да пиша романа си и в него ще вложа аз самия вашите собствени най-потайни мисли, оооо, бъдете уверени, че мога да го направя, недейте да си мислите, че не мога, ще се получи, предупреждавам ви, страхотен шедьовър, ако по този начин ми изкарате една международна литературна награда, сами ще сте виновни за моя възход на литературното поприще, на себе си тогава се и сърдете! Е, майтапя се бе, аз прекрасно знам, че вие обичате литературата толкова много, че по тази една-единствена причина и мълчите така упорито, просто искате да ме подтикнете да напиша въпросните шедьоври и по този начин заедно да имаме заслугата за очертаващия се най-голям философско-психологически и политически литературен успех на нашето тъй свидно отечество, нали точно такава е истината, познах ли? Познах ами, как няма да позная, разгадах защо така упорито мълчите, аби ний, родствените души, дето обичаме епичната и класическа литература нема начин да не се подкрепяме, нали така? Е, затуй, да се разберем така, нали сте съгласни: давате ми карт-бланш да пиша сократическо-платонов-кафкиански диалогичен роман, от ваше име и с ваше съгласие, с оглед да обогатим българската литература и да постигнем тъй копняното от нас, почитателите на литературата, нейно закъсняло международно признание - нали така се уговаряме? Що казахте? Мълчите ли? То, знайно е, мълчанието също много говори, то говори повече от самото говорене, това вий го знаете, нали така? Е, това исках да чуя, приемам съгласието ви, получено с мълчание, е, вий ще мълчите, аз ще говоря от ваше име, ще пиша де, но то е все същото.

Ох, ами като требва, ще пиша, дето се казва, ще се пожертвам за науката, за историята, за България, за целокупното человечество, което заслужава очертаващия се шедьовър в стила на Сократ, Платон, Достоевски, Кафка, Йовков и прочие, и так далее, и така нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири...

Има много други въпроси, дека требе да ги обсъдим, но то наведнъж сичко не може да се обсъжда, каже и напише. От само себе си се разбира, че с оглед подобаващо да обезсмъртим подвизите на нашия тъй любим народен кумир и титан от Банкя ще се наложи и него да представим най-достойно в романа, с което, разбира се, ще му отдадем длъжното, щото не може нещо велико в отечеството ни да се случи без неговото решаващо участие, нали така, нема да се излагаме сега?! Пък то и реално така си и стана де, седмица след моето тъй патетично и правдолюбиво писмо до г-н Борисов аз бях уволнен (!!!), това, естествено, не може да бъде чиста случайност, щото ний добре знаем, че г-н Премиерът (тогава баш не беше премиер де, по времето на написването на писмото, той тогава само се гласеше пак да става премиер, щот, предполагаме, му се е усладило!) та значи ний добре знаем, че г-н Борисов обича да чете сичко, що се пише за неговата особа, чете сам, пък му и докладват сичко, пък и ний сами му го пратихме лично на него туй писмо по надлежащия начин, тъй че нема начин да не го е прочел туй историческо писмо, е, предполагаме, че, силно ядосан от тая страшна неблагодарност към неговите титанични подвизи и заслуги г-н премиерът е дигнал слушалката, звъннал е на когото требва и така е било набързо уредено моето уволнение само след седмица. Ще каже некой: не може така да се фантазира бе, Грънчаров, засрами се, може ли да си толкова прост човек, пък макар че си философ: та ти си един нищо и никакъв даскал по философия, а г-н Премиеро е нещо като... цела галактика спрямо теб, ти си едно нищо, една прашинка, он е цела комета, цела вселена, он е сичко, как може изобщо да ти мине тая идиотска мислъ, че Он, представяте ли си, с целото си величие ке се занимава с тебе, нещастнико неден?! Можем, можем да си го представим, щот ний знаем добре, бидейки психолози, че г-н премиеро не е толкова прост, колкото изглежда, он мисли вече за историята, а такива като мен... "бълхи" или "въшки" кат мен, дето си позволяват да излизат на челото му, разбира се, че заслужават да бъдат размазани без пощада! Както и да е, ний ще обосновем всичко както требе да е, всичко ще се нареди подобаващо, както е задължително да бъде за един литературен шедьовър, като тук требе да отбележим, че предвид обявеното вече наше намерение да пишем роман, и то политически, с главен герой г-н премиеро, роман, в който ще участват и другите лица от елита (министъро на образованието, нема как, също ще участва, г-н Цветанов, като пръв приятел и изповедник на г-н премиеро, разбира се, също ще участва, оттук-нататък се очертават да участват и други важни лица от нашата народна милиция и така нататък!) та предвид сичко това се очертава съвсем реалната възможност предвиденото до този момент мое убивание чрез гладна смърт да бъде заменено с некакво по-ефективно и най-вече по-кардинално бързо убиване, примерно, какво пречи некоя кола да ме блъсне най-кротко както си се движа да тротоара?! Та в тази връзка моя милост е длъжен да почва да пише романа колкото се може по-скоростно, с оглед да изпреварим тия събития, които, разбира се, ще имат за цел да предотвратят тъй нелицеприятното за историята представяне в тоз роман на нашия пръв и толкова обичан ръководител, народен кумир, титан и така нататък, просто думите не ни стигат да кажем що он представлява за нашата толкова блажено живееща си под мъдрото му водачество нация. (Нали чухте какво он посъветва наште сънародници, дето не живеят, а само бачкат в Швейцария; он ги посъветва да спрат да бачкат, да се върнат у нас, тука - та да си поживеят и те поне малко!)

Ще спря дотук, че се изморих от писане. Ще направим епичен роман на нашето време, ще вложим целия си творчески потенциал, силата на въображението даже тук не е толкова нужна, щото самият живот, дето се казва, не тепсия сервирани ни предлага сички неща, просто се иска време да бъдат описани подобаващо. Ето, цяло лято се оказва, че ще пиша тоз роман. Аз смятах да си завърша книгата по философия на любовта, ама на, не било съдено, тоз роман изпревари сичко и прие несъмнен приоритет пред всичко. В него, разбира се, нема да пиша толкова за некакви си там училищни директорки, за техните одъртели смешни приятелки и пр., са тех ще пиша малко, таман колкото требе, но акцента ще поставим върху истински великите неща от нашия съвременен живот, нема да се излагаме сега, а тия велики неща ще ги увенчаем с описание на мощните телеса и неподражаемата душа на нашия народен титан, дека е любимец на целата народна милиция (освен на народецо, на тъпия народец де, простете за думата, но е пълно със същински чукундури сред нашия народ, нали това не можете да го отречете, как да ги нарече човек такива?), на целия ченгесариат на ДС е любимец он, дотам, че имаме чувството, че г-н премиеро и народен титан просто е творение на този същия ченгесариат (ний тази теория сме а развили вече, просто я припомняме тука) и така нататък. Спирам да пиша с туй толкова изразително и така нататък, което показва само едно нещо: че човек като мен, дето разполага с такава плодовита душа, има толкова много мисли, че просто нема време да ги изрази, било устно, било писмено, поради което му се налага постоянно да казва и така нататък, сфанахте ли сега що значи туй толкова натрапчиво и така нататък? Оня зевзек, дето се опитва да ме бъзика с него дали изобщо може да сфане това? Майната чу ако не може, аз пиша за тия, дето могат да сфащат...

Хубав ден на всички! Спирам с писането, че имам друга работа. Вервам, че ще станете ентусиазирани първи читатели и дори съавтори в този мой начеващ се днес роман, нали така ще направим пак? И вий можете да давате идеи, да направим един хубав роман, да отсрамим нашта родна литература и поезия, дето страда от такова безплодие! Е, щом требе, ще ги отсрамим, колко му е? Нема да се щадим, нали така, щом идеята ни е велика, требва да я осъществим колкото се може по-добре. Чао и до скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo