Ние сме общество, което заради решителния си отказ от мислене сме способни да правим глупост след глупост

Гей-паради у нас се провеждат от 2008 г. Установих, че с всеки гей-парад все повече намаляват хората, които са мои "фейсбук-приятели" - понеже си позволявам, заради защитата на някои демократични и хуманни принципи, да застана в подкрепа на една толкова непопулярна у нас проява - каквато е един гей-парад. Тази година изглежда разочаровах и последните си поддръжници, симпатизанти и приятели: всички са дотам фрапирани от позицията ми, че са вече изцяло погнусени от мен, а някои даже ме и заклеймиха било като "враг", било като "крайно подозрителен в морално отношение субект", който изглежда неслучайно изпитва такива големи симпатии към... "обратните". (Някои в блога ми пък ме удостоиха директно с тъй милото прозвище "педал"!) Заради своята позиция в подкрепа на някои базисни демократични и хуманни (всъщност философски, мирогледни) принципи или ценности, аз, така да се рече, се напълно дискредитирах в човешки план и станах недостоен да бъда възприеман положително от сериозните хора.

Моят случай обаче ми даде шанса да разбера как се чувстват хомосексуалните хора в общество като нашето - общество, което е болно от прикрита, открита, тайна, явна, мека, "кадифена", яростна и каквато още искате хомофобия, от тотално неприемане на всякаква раз-личност и най-вече от необезпокоявано ширещ се антидемократичен манталитет. Нашето общество е общество, болно от безчовечност, от античовечност, от бездуховност, от болезнено неуважение към личността и нейните суверенни човешки права.

Тази човешка уродливост наследихме от комунизма. Нашето общество е болно от всякакви тежки, а някои вероятно и нелечими болести, наследени от патологията и бесовщината, наречена комунизъм. Пълно е с комуноиди около нас, много от които се кълнат искрено, че били мразели, видите ли, комунизма.

Сред болестите, от които е болно нашето общество, нелечимата болест, наричана глупост, е на най-почетно място. Ние сме общество, което заради решителния си отказ от мислене сме способни да правим глупост след глупост. Глупаците у нас са на особена почит, това поне не сте ли го забелязали? (Мислещите, търсещите истината, обичащите истината, пристрастените към нея у нас са най-ненавиждани, и това ли не се забелязали? Блазе ви!) Примерно единствени се отказахме от възможността да изследваме какви природни богатства (да речем, шистов газ и нефт) крият земните недра у нас. Да изброявам ли още? Глупост след глупост правим и не поумняваме изобщо.

Ето защо, с оглед да спомогна поне малко за лечението на тъй болната душа на народа ни аз отправям всекидневно своите провокации като личност и като гражданин, а също и като деец на едно ново и свободолюбиво образование. Нека ме плюят, нека ме ругаят, нека ме наричат какъв ли не. Аз ще остана верен на задачата си, която е израз на моя човешки и нравствен дълг на мислещ човек, на философ: да спомагам за очовечаването, за хуманизирането на обществото ни.

И още нещо искам да отбележа: много тънка и направо нищожна е разликата между диктата на мнозинството(на немислещата тълпа) при демокрацията и болшевизма. Това искам да го припомня на някои хора, които явно понеже не са живели при комунизма (болшевизма), не го усещат като нас даже с кожата си. Демократ в истинския смисъл на думата е оня, който не се подмазва на склонното към тирания мнозинство, а прави нещо за да спомогне за защита на интереса и на застрашените от тази тирания малцинства.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo