Случаят с т.н. Стопанска Академия в Свищов показва и говори много - що се отнася до това какво наистина представляват т.н. "автономни академични общности" у нас. Ами представляват чисто и просто едни "академични", с извинение, мафии, в които се борят за власт, санким, за пари, разните там босове и кланове, а пък самата академичност и качеството на образованието на студентите са съвсем последната им грижа, на първо място обаче стоят паричките, смученето на парички е светая светих на въпросните нашенски "академични", с извинение, общности. Употребявам израза "с извинение", щото нашите "академии", с извинение, не са никакви академии, в тях няма нищо академично, те, както казах, са чисто и просто мафии, подобно на боклукчийската мафия, подобно на правосъдната мафия, подобно също така на мафията, която владее комай всяка една партия у нас, или политическата мафия, мафията на т.н. нашенска "политическа класа" или на нашия тъй обичен "политически елит" и т.н.
В българския живот навсякъде има само мафии, във всички сфери са налице съответните мафии, примерно имаме си културни мафии, мафии в сферата на културата, на образованието, на икономиката, навсякъде, абе няма нито една сфера на живота у нас, която да не е подчинена на принципа на мафията. Самата ни държава, разглеждана като цяло, също е мафия, у нас мафия и държава са едно и също нещо, всичко органи на държавата също са мафии, чиновниците от отделните ведомства също са мафии, вкопчили се в оня дял от държавния ресурс, който им е подведомствен, стигнало се е дотам, че дори и последното селско училище е мафия, начело на която стои всевластният бос, именно директорът, а около него се е разположила дружинка бодри ласкатели-подлизурковци, сиреч, лапачи, които са се нагласили доживотно да смучат държавен ресурс, да смучат съответните парички, диференцирани заплащания, командировъчни, каквото там може да се смуче, пък дори и това да е краденето на дървата, с които трябва да се отопляват класните стаи.
Това е положението у нас, това ми говори случаят в "Академията" в Свищов, където, знаем, една мафия си беше нагласила работите да царува и да смуче благинки доживотно, ама на, недоволните скочиха, държавата се намеси, а сега въпросната мафия реве и плаче, че, видите ли, "академичната автономия" и "свещената академична свобода", видите ли, били нарушени и поругани! Тази т.н. "академична", с извинение, автономия не е нищо друго, освен смокиновото листо, с което въпросната "академична", с извинение, мафия крие срамотиите си, нищо друго не е въпросната "академична", с извинение, автономия. Свещеното първоначало, "светая светих" на българския живот е шуро-баджанашката, приятелска, нàучна, чиновническа, политическа, или каквато там още си искате мафия и мафиотщина, която именно е ядро, структуроопределящ, ако трябва да се изразим нàучно, принцип, от който зависи всичко останало. И спрямо който всичко останало се нагажда да живее, да се нагажда, да се урежда в живота и пр. Който пък не му се подчинява, той мигом става "народен враг", "злодей", "урод", подлежащ на смачкване и на унищожение - и бива мълниеносно смачкан или унищожен като гнида - с оглед идилията на пагубното статукво да бъде запазена вечно.
Спирам дотук, казах каквото трябваше да кажа, все някой трябваше да каже и това, но какво от това като го казах?! Някой да не би да се стресне и да се засрами?! Не, моля ви се, нема такова нещо, какъв срам, какво стряскане, та ний сме най-нагли мерзавци, за нас такива неща като страх и срам няма! Та ний умеем да потискаме всеки порив на съвест, човещина, морал и прочие буржоазни и европейски лигавщини, от които никаква полза, никакъв келепирец нема - нема и дори не може да има.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар