Обмяна на реплики във фейсбук:
Dimitar Stoyanov: На мен ми се вижда основно кич. Проблемите на ЛГБТ хората ще решат в пленарна зала чрез нормативни актове, а не по този начин. Какви ползи е донесъл той в нашата страна за толкова години? Никакви. Колкото успех има Десетилетието на ромското включване, толкова успех ще има и тази либерална инициатива. Щом има проблем, нека представители на техните организации се срещнат с народни представители от РБ, да говорят, да видят какво може да се направи. Радан е повече от широкоскроен по тази тема, но някой да го е потърсил за нещо?
Ангел Грънчаров: Правото на протест и на публично заявяване на позиция е основно човешко, гражданско и демократично право. Не мога да разбера как дори хора, смятащи се за демократи и парадиращи с това, си позволяват да отричат упражняването на именно това право от дадена малцинствена общност само на основание на това, че, видите ли, мнозинството се било чувствало некомфортно като гледало как дадени хора упражняват това свое конституционно право. Нещо гнило съзирам тук. Може би демократизмът на тези хора е нещо като илюзия? Може би такъв демократизъм е мним?
Ами трябва да се почувства твърде некомфортно това самонадеяно мнозинство щом си е позволило да потиска малцинствата по арогантен начин - и по много глупави подбуди. Трябва даже да се отврати в един момент от себе си, та да се случи някаква промяна в него. Този е начинът за развитие на съзнанията, така именно стават промените в тях.
ДОБАВКА: Хомофобията - все едно прикрита, "кадифяна", подмолна или открита, яростна, бясна, войнствена - е израз на антидемократично и нехуманно съзнание, на съзнание, което е твърде далеч от ценностите на автентичната демокрация, сиреч, на свободолюбието и на човеколюбието. Различните хора имат свещено човешко право на различие, ако това тяхно право бъде нарушено, всички ще пострадаме в крайна сметка, щото забраната на дадени различия е първа стъпка към възникване на униформено, на "единомислещо", на унифицирано, на тиранично общество, което не търпи никакви различия.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Странно е да прочетеш как хора, които иначе редовно постват снимки на кученца, котенца, цветенца и пеперудки, са хомофобски настроени. Възмутени от един гей прайд. Може и да ме заклеймят, но аз мисля да заведа утре малкия си син на него и не се страхувам, че ще"прихване". Ще го заведа, защото искам да научи, че любовта няма цвят или пол. Имам приятели гейове и от тях разбрах много повече мъжки истини, отколкото от т. нар. истински мъже. Един от тях скоро ми каза, че да си мъж не е въпрос на сексуална ориентация, а на характер. И аз му вярвам!
Maria Nikolaeva
Публикуване на коментар