Права или пера?, Автор: МИЛА АВРАМОВА
Битката за свободи се печели чрез други методи и на други места. За които ти трябва вратовръзка
Нищо против гейовете и лесбийките. Ама честно, наистина нищо...
... Единственият въпрос, който ме мъчи, е защо се правят опити да се маскира един безспорно як купон, какъвто е гейпарадът, като борба за граждански, социални и политически права. Остава ми лош вкус в устата, сякаш някой се опитва да ме измами.
Повярвайте, мили момичета, момчета и представител(к)и на третия пол, вашият парад няма нищо (ама наистина) нищо общо с борбата ви за равноправие.
Ако се кача на обувки с платформи и 12-сантиметров ток, наплескам се яко с вечерен грим, покрия си... дупето само с розови пера и го развъртя насред София, със сигурност няма да успея да се преборя за нито едно свое право, което смятам за нарушено.
Просто никой няма да ме възприеме сериозно. Независимо, че съм хетеро. И независимо, че може да съм най-гениалния човек на планетата и мога да изложа аргументирано доводи от законите на най-правовите държави по света и да посоча несъответствията между европейското и българското законодателство, както и пътищата за преодоляването им.
Което вероятно не мога, между другото. Но това е друга тема. Все някой може.
Когато човек се бори за правата си, първото необходимо условие е да бъде чут. Когато си (не)облечен в... дъра-бъра и розови пера, единствено можеш да бъдеш видян. Независимо колко западни посланици са те подкрепили, така си се преборил единствено за правото си да танцуваш по грим на пъпа на София. Едно нелошо право, всъщност.
Вярвам обаче, че когато те чуят, могат и да те разберат. А има толкова много начини да бъдеш чут, особено днес, особено в XXI век. Не ни баламосвайте. Купонът си е купон. Единственото, което може да провокира, е неразбиране, нехаресване и дори съпротива у някои по-консервативни хора. Убедена съм, че тези възгледи не зависят от сексуалната ориентация. Много гейове и лесбийки ще пропуснат парада в събота по същите причини – неразбиране, нехаресване и дори съпротива. Даже познавам някои от тях.
Те вярват, че битката за правата е нещо съвсем друго и се печели чрез други методи и на други места.
За които трябва да си сложиш вратовръзка.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Да кажеш, че протестиращите на гей-парада са... неподходящо облечени за такова едно сериозно нещо като борбата за техните права, е все същото като да отправиш забележката, че без да си туриш вратовръзка не можеш да се считаш за борец за правда и свобода! Или че понеже кройката на панталона ти не била "правилна", та по тази причина си бил компрометирал идеята си. Аз не мога да разбера тази логика, звучи ми възтъпичко тази уж остроумна забележка, туй съображение, имащо отношение към... модата на обличането, на вас как ви звучи, бихте ли имали добрината да ми кажете?
В нормалните, в зрелите, в традиционно демократичните, в културните, в цивилизованите западни общества никой не се впечатлява толкова силно от това, че някаква общност, примерно гей-общността, била решила да проведе по някакви си свои причини парад или шествие на улицата; там всички приемат такава една проява съвсем спокойно, нека тия хора да си демонстрират, щом искат, щом по този начин се опитват нещо да ни кажат, нещо да заявят, те имат също така и правото сами да изберат формата на протеста си. В тия страни няма дървени "философи", които почват дълбокомислено да плямпотят, че гейовете по този начин били ни дразнели, понеже, видите ли, били "неподходящо облечени", щели сме да се чувстваме неудобно пред децата си като срещнем шествието им на улицата, моралът ни, видите ли, бил заплашен от срутване и прочие идиотщини могат да се чуят и да се прочетат у нас в последните дни.
Та мисълта ми е: правете си сметка колко далеч сме от нормалните, зрелите, традиционно демократичните, културните, цивилизованите западни общества щом като у нас гей-парадът предизвиква толкова много общо взето съвсем идиотски забележки, съображения, критики и т.н. Но, повтарям, за незрели, за изостанали в умствено и ценностно отношение общество тия разгорещени дебати имат позитивен смисъл, именно спомагат за бавното развитие на съзнанията и за промяна на господстващия недемократичен, ретрограден, тоталитарен рефлекс у незатрудняващото се с мислене мнозинство.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар